Може би за стара кола иде реч при инерция на без скорост; моята не позволява спускане по инерция (а преди можех), трябва да е на скорост или започват едни нотификации, едни предупреждения, прединфаркт направо
- Публикувана: 12 ян. 2026, 18:02 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2026, 10:43 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №4
Хората които карат на газ-спирачки-газ-спирачки ме изнервят. На някои от тях може да им е кеф, но градът не е нито писта нито офроуд, че да си правиш кефа, а е да стигнеш от точка а до точка бе.
Някои от тях даже и не го правят за кеф а защото никой никога не ги е учил че плавното каране не само е по-икономично (за бензин, за спирачки и не знам още какво), но и по-приятно за пътниците и по-малко газове и сажди отделени във въздуха.
Смешното е че същата анти-логична система се наблюдава и при много колоездачи. Вижда че насреща току що е светнало червено обаче напъва на педалите сякаш някой го гони или сякаш зрението му е само 10 метра напред.
Стига до кръстовището, набива спирачки, след което почва да чака. Едните хабят бензин, другите хабят физически усилия за да ги превърнат в никому ненужна топлина отделена в спирачките.
Всъщност предполагам че всички тия хора просто нямат навик да мислят стратегически. Мислят за момента. Какво е напред, ще мислим като стигнем там.
Ако предният кара бавно, ме изнервя САМО ако аз не успея да мина на следващото зелено благодарение на неговото бавене. Ако минем - значи всичко е точно - нямало е за какво да се бърза. Но ако мине само той, а аз остана, тогава ме хващат бесове. Тази логика я прилагам разбира се и към мен - когато се влача - поглеждам отзад да няма никой.
Някои от тях даже и не го правят за кеф а защото никой никога не ги е учил че плавното каране не само е по-икономично (за бензин, за спирачки и не знам още какво), но и по-приятно за пътниците и по-малко газове и сажди отделени във въздуха.
Смешното е че същата анти-логична система се наблюдава и при много колоездачи. Вижда че насреща току що е светнало червено обаче напъва на педалите сякаш някой го гони или сякаш зрението му е само 10 метра напред.
Стига до кръстовището, набива спирачки, след което почва да чака. Едните хабят бензин, другите хабят физически усилия за да ги превърнат в никому ненужна топлина отделена в спирачките.
Всъщност предполагам че всички тия хора просто нямат навик да мислят стратегически. Мислят за момента. Какво е напред, ще мислим като стигнем там.
Ако предният кара бавно, ме изнервя САМО ако аз не успея да мина на следващото зелено благодарение на неговото бавене. Ако минем - значи всичко е точно - нямало е за какво да се бърза. Но ако мине само той, а аз остана, тогава ме хващат бесове. Тази логика я прилагам разбира се и към мен - когато се влача - поглеждам отзад да няма никой.
Моя автомобилен инструктор правилно ме учеше да се отнасям към светофарите все едно не съществуват,тоест карам си спокойно и само като приближа на няколко метра от светофар,тогава поглеждам и реагирам в зависимост дали свети червено или зелено.
Toест, скачаш внезапно на спирачката...
Впрочем може и да има смисъл, но си го написал неясно.
Моя автомобилен инструктор правилно ме учеше да се отнасям към светофарите все едно не съществуват,тоест карам си спокойно и само като приближа на няколко метра от светофар,тогава поглеждам и реагирам в зависимост дали свети червено или зелено.
Toест, скачаш внезапно на спирачката...