Дразнят ме седящите пред малките магазинчена на столчета продавачки, пречещи на минаването по тесните тротоари.
- Публикувана: 12 ян. 2026, 18:02 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2026, 14:50 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №4
Любимо, столче и масичка с пепелник.
Или се провикват от вратата с цигарата "Нещо да помогнааа?", докато клиентите са вътре
Дразня се в градския транспорт от мъже с протегнати крака и заели двойна седалка.
От дами сложи чантата върху свободната седалка и когато попиташ "може ли" те поглеждат отровно.
От дами сложи чантата върху свободната седалка и когато попиташ "може ли" те поглеждат отровно.
По тази причина ВЕЧЕ не се притеснявам много дали ще настъпя някого, добирайки се до мястото. Ако не е искал - да беше седнал на вътрешната седалка.
Тийнове по 2 м въздишат и въртят очи, защото трябва да сгънат крайниците, но аз не се впечатлявам...
Може би трябва да искам и разрешение при слизане, защото имат навика да се возят около вратите доста време.
Тези, които не бързат на червен светофар не ме дразнят. То си е логично, а не газ и после спирачки.
Тези, които се бавят да тръгнат като светне зелено, обаче ме дразнят. Там няма логика, а моткане и заради това една или две коли по-малко минават на светофара.
Дразнят ме и тези, които прекалено намаляват скоростта при пресичане на трамвайни линии, защото намаляват неочаквано и рисковано. Разбирам идеята, и аз не минавам с пълна газ, ама нека има мярка.
Но най-ме дразнят онези от Тайният орден на прецакващите задния на светофара
Наближават светофар, зелено е, съвсем празно, но те се влачат и бавят, накрая с малко газ минават на жълто и те оставят да чакаш на червено.
Тези, които се бавят да тръгнат като светне зелено, обаче ме дразнят. Там няма логика, а моткане и заради това една или две коли по-малко минават на светофара.
Дразнят ме и тези, които прекалено намаляват скоростта при пресичане на трамвайни линии, защото намаляват неочаквано и рисковано. Разбирам идеята, и аз не минавам с пълна газ, ама нека има мярка.
Но най-ме дразнят онези от Тайният орден на прецакващите задния на светофара
Наближават светофар, зелено е, съвсем празно, но те се влачат и бавят, накрая с малко газ минават на жълто и те оставят да чакаш на червено. 
Не помня кога за последно съм се притеснявала да попитам за свободна седалка, като нищо да е било миналото хилядолетие. Вероятно малко по-късно съм спряла да се притеснявам дали и как са ме погледнали. И като не се притеснявам, не се и дразня.
Не помня на предишното дъвчене на темата дали си признах, затова сега ще си кажа - слагам си чантата или си разпервам якето, ако съм на двойна седалка. При повече пътници обаче не чакам да ме попитат и я освобождавам, но така все пак имам някакъв контрол кой да седне до мен.
Не помня на предишното дъвчене на темата дали си признах, затова сега ще си кажа - слагам си чантата или си разпервам якето, ако съм на двойна седалка. При повече пътници обаче не чакам да ме попитат и я освобождавам, но така все пак имам някакъв контрол кой да седне до мен.
Как точно се осъществява този контрол? Ако някой поиска да седне ще откажеш ли?
Иначе, прибирам си чантата или се премествам на вътрешната седалка, когато виждам, че близо до мен жена/момиче или изобщо чисто изглеждащ пътник се оглежда за място. Ако е по-мърляв и има още други свободни места си трая.
Дразнят ме мъже, които казват "ами то и ние сме бременни...", "ние бременеем", "ние като раждахме..." и подобни. Дразнещ е и начина на изразяване на майките в множествено число тя плюс бебето "ние папкахме, ние акахме", но казано от мъж, който се слива с жена си вече е на съвсем друго ниво по нелепи изказвания.
Дразнят ме шофьори, които се влачат по светофарите. Първо се влачат отдалече, като видят, че е червено, сакън да не спрат да чакат, вместо бързичко да си заемат мястото, както и всички след тях. После, като светне зеленото, ако все пак са спрели, както обикновено се случва, хич не бързат да потеглят и да се изнесат от кръстовището.
Вече да се бавиш на зелено-това наистина е дразнещо.
Издразних се днес, даже се възмутих...
Идват от полицията да обясняват, че имало фалишиви евро банкноти. Донесли една такава и една истинска.
Казаха, ако ни дадат такава, да не я вземаме?!?
Рекох "Ми как няма да я вземем, вземаме я и ви викаме вас, да разберете от къде е дошла".
Изгледаха ме, сякаш съм им казала, че трябва да прекопаят 10 декара с мотика.
Казаха, че само предупреждавали и се ометоха...
Идват от полицията да обясняват, че имало фалишиви евро банкноти. Донесли една такава и една истинска.
Казаха, ако ни дадат такава, да не я вземаме?!?
Рекох "Ми как няма да я вземем, вземаме я и ви викаме вас, да разберете от къде е дошла".
Изгледаха ме, сякаш съм им казала, че трябва да прекопаят 10 декара с мотика.
Казаха, че само предупреждавали и се ометоха...
То никои от крайностите не са приятни. Мен ме дразнят шофьори, които са на първа линия на червен светофар, ама не чакат кротко, ами с приплъзване, инч по инч, мърдат напред, мърдат, и докато светне зеленото - вече са на една кола дължина в кръстовището. И оттам излитат като снаряди. Или в другата крайност с нерваци на по-задна линия, които някак си усещат кога ще светне зеленото и започват да бибиткат в тон със светофара, милисекунда след като светне това зелено. Не говоря за случаи на туткащи се, блеещи в телефоните или радващи се на гледката, които си заслужават клаксоните, ами за нормални хора, които имат темерутщината да потеглят от 0, не с мръсна газ.
Дразнят ме шофьори, които се влачат по светофарите. Първо се влачат отдалече, като видят, че е червено, сакън да не спрат да чакат, вместо бързичко да си заемат мястото, както и всички след тях. После, като светне зеленото, ако все пак са спрели, както обикновено се случва, хич не бързат да потеглят и да се изнесат от кръстовището.
Вече да се бавиш на зелено-това наистина е дразнещо.
Разликата е, че докато ти си с автоматик и само леко потупваш педала, за да се движиш с 1км/ч, другият зад теб трябва да кара на полусъединител. Не знам колко пъти го обяснявам това на ММ и все не е разбрал.
Дразнят ме хора (в общия случай мъже), които плюят по улиците. Изключително противно е.
Скрит текст:
Каква е разликата между това дали ще се движиш бавно, докато стигнеш светофара или ще си по-бърз и ще спреш пред него? И в двата случая не можеш да тръгнеш преди да светне зелено. Мен ме изнервя непрекъснатото чакане да светне зелено и затова понякога правя така. Дразнят ме шофьори, които се влачат по светофарите. Първо се влачат отдалече, като видят, че е червено, сакън да не спрат да чакат, вместо бързичко да си заемат мястото, както и всички след тях. После, като светне зеленото, ако все пак са спрели, както обикновено се случва, хич не бързат да потеглят и да се изнесат от кръстовището.
Вече да се бавиш на зелено-това наистина е дразнещо.
Разликата е, че докато ти си с автоматик и само леко потупваш педала, за да се движиш с 1км/ч, другият зад теб трябва да кара на полусъединител. Не знам колко пъти го обяснявам това на ММ и все не е разбрал.
Това не е вярно и говори за неумение да се шофира. На полусъединител се кара много рядко и само за малко, например на завой в малка уличка. Иначе да караш на полусъедините при приближаване към светофара е абсурд. Тогава се кара на моторна спирачка, като последователно сваляш предавките, преценявайки скоростта да ти стигне таман до светофара. И, разбира се, трябва си усет кога да вдигнеш крака от газта и да минеш на етапа на спиране.