- Публикувана: 14 ян. 2026, 17:28 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2026, 16:32 ч.
Скъпи подаръци не желая, само детенце ще си пожелая ! ~бебеправене 625~
Аз също бях много стресирана в началото. Вече и на смесването съм цар.
Това е всъщност доста елементарно умение, радвам се, че се научих, доколкото въобще може да се счита за позитив от ситуацията. Много ми се иска да се науча да бия и мускулни инжекции. Гледах, че има кукли за упражнения 😂
Това е всъщност доста елементарно умение, радвам се, че се научих, доколкото въобще може да се счита за позитив от ситуацията. Много ми се иска да се науча да бия и мускулни инжекции. Гледах, че има кукли за упражнения 😂
Инжекциите са най - лесното в инвитрото. Натам става сложно, досадно. Проблема е чакането да разбереш какво сте изкарали, колко ембриона имате, след трансфера и така нататък.
Да си кажа честно при предното инвитро имах същият страх с инжекциите, мислех, че психологически няма да се преборя да ги бия сама. Тогава бяха малко, понеже ме стимулираха и с Елонва, която ми биха в болницата. Дори с малкото, които трябваше да бия се бях направила на решето от неправилна техника ли не знам. Не ме е боляло, но се насинявях зверски. Смесването още не го умея, но затова сме тийм уърк с мъж ми - справяме се добре заедно - той ми смесва, аз си ги бия. Този цикъл бих над месец инжекции всякакви - Декапептил, Гонал, 375 Менопур (да смесват се 5 прахчета - 10 минути не можем да се оправим с това
) и какво ли още не като последно и фраксипарин (и да не е толкова гаден, колкото да речем Декапептила, това беше най-гадното нещо, което съм си била, ама се търпи). Та с инжекциите се свиква, че и техниката се научава даже. За месец този цикъл и една синка не съм си направила, за разлика от първата процедура, дето за 5 дена се направих на нищо. И болка/щипане дори и да има, минава за минути. Общо взето не са драма инжекциите.
Какво е налагало, поставянето им на работа?
На мен ми казаха да ги поставям в удобно за мен време вечер след работа за да не ги размъквам, че примерно Декапептил се държи само в хладилник. Ние ги слагахме в 8 вечерта всичко накуп и декапептила и гонала/менопура.
Да си кажа честно при предното инвитро имах същият страх с инжекциите, мислех, че психологически няма да се преборя да ги бия сама. Тогава бяха малко, понеже ме стимулираха и с Елонва, която ми биха в болницата. Дори с малкото, които трябваше да бия се бях направила на решето от неправилна техника ли не знам. Не ме е боляло, но се насинявях зверски. Смесването още не го умея, но затова сме тийм уърк с мъж ми - справяме се добре заедно - той ми смесва, аз си ги бия. Този цикъл бих над месец инжекции всякакви - Декапептил, Гонал, 375 Менопур (да смесват се 5 прахчета - 10 минути не можем да се оправим с това
) и какво ли още не като последно и фраксипарин (и да не е толкова гаден, колкото да речем Декапептила, това беше най-гадното нещо, което съм си била, ама се търпи). Та с инжекциите се свиква, че и техниката се научава даже. За месец този цикъл и една синка не съм си направила, за разлика от първата процедура, дето за 5 дена се направих на нищо. И болка/щипане дори и да има, минава за минути. Общо взето не са драма инжекциите.Какво е налагало, поставянето им на работа?
На мен ми казаха да ги поставям в удобно за мен време вечер след работа за да не ги размъквам, че примерно Декапептил се държи само в хладилник. Ние ги слагахме в 8 вечерта всичко накуп и декапептила и гонала/менопура.
Вероятно ходенето в офис го е налагало 
а, на мен единия път ми бяха казали 5 или 6 вечерта, аз работя основно от вкъщи, така че не беше проблем, но по това време все пак съм на работа, а колегите ми са в офиса. За едната инсеминация ми бяха казали в 3-4 следобед… това в моя случай си беше също работно време.
Не знам как успявате да се насините, нито веднъж не ми се е случвало, нито се вижда къде какво съм била, нито някога ме е боляло.
а, на мен единия път ми бяха казали 5 или 6 вечерта, аз работя основно от вкъщи, така че не беше проблем, но по това време все пак съм на работа, а колегите ми са в офиса. За едната инсеминация ми бяха казали в 3-4 следобед… това в моя случай си беше също работно време.Не знам как успявате да се насините, нито веднъж не ми се е случвало, нито се вижда къде какво съм била, нито някога ме е боляло.
Аз съм си доста кльощава. При мен всяка дупчица кое къде съм била си личи, но пак не е нещо фрапантно. Тя и кожата си ми е такава. Честно казано най-голямата синина, която съм получавала я получих при поставяне на акушерка в болницата при една от инсеминациите като ми слагаха Хориомона. Даже сега през този цикъл се случи, в часа в който трябваше да си бия инжекцията още да съм в болницата и да чакам да си взема дозите за следващите дни. В момента в който влезнах и ме питаха кога трябва да ги слагам им казах 'Сега' и се засилиха те да ми я боят, та й казах само да ми смеси менопура и да ми даде аз да си го сложа. Вече не давам на никой да ме боде. Сама ми е по-добре
Аз също минах през страха и притесненията “ама как ще си бия инжекции сама”, а се докарах до там да не искам друг да ми ги бие.
Последно ме убеждаваха от клиниката как трябва да си бия инжекции и над пъпа и им обяснявам, че няма къде там. Така и не посмях. Но по-натам имах инжекция за биене в клиниката и казах на акушерката, като толкова много знае, да я постави над пъпа. Та стиска, стиска и не успя и тя. И ми вика “само под пъпа ще поставяш”. Ами Добро утро!
Аз поне най-добре си усещам къде да ги слагам, под какъв ъгъл и тн, и аз предпочитам сама да си ги поставям.
Последно ме убеждаваха от клиниката как трябва да си бия инжекции и над пъпа и им обяснявам, че няма къде там. Така и не посмях. Но по-натам имах инжекция за биене в клиниката и казах на акушерката, като толкова много знае, да я постави над пъпа. Та стиска, стиска и не успя и тя. И ми вика “само под пъпа ще поставяш”. Ами Добро утро!
Аз поне най-добре си усещам къде да ги слагам, под какъв ъгъл и тн, и аз предпочитам сама да си ги поставям.
Rouina, искрено съжалявам за отрицателния резултат!
Събираш се и продължаваш! Важното е, че имате едни снежковци, които ви очакват 🥰
Autumn, както са казали момичетата, потвърждавам и аз - нищо страшно няма в инжекциите! След 4 стимулации мога да се похваля с над 150 поставени инжекции (пазя си ги, за да направя от онези бебешки снимки с всичките инжекции покрай тях един ден, дай Боже) и мога да кажа, че наистина се свиква и става лесно. Аз също предпочитам сама да си ги поставям. Дори успях сама да си сложа Золадекс, неговата игла е бая дебела - 2.1 мм, докато стандратните подкожни са около 0,3 мм, огромна разлика, но се преживява 😁
Както казва Rouina, по-притеснителното в целия този път е какво ще стане. Например аз след пункцията веднага започвам да се притеснявам колко яйцеклетки ще има. След последната пункция това ми беше първият въпрос, като ме събудиха. Още не виждах, но ги чувах ясно и попитах: извадихте ли нещо?
После се притеснявам колко са зрели, колко ще се оплодят. И почти не мога да спя, докато ми се обадят на другия ден от ембриологията. И така, всички ежедневни обаждания. Ако първия ден са ми звъннали в 11:00, но другия в 11:05 вече си повтарям: ето, не са издържали мъниците, вече няма за какво да ми звънят! 😳
И после, ако имаме късмета да стигнем до трансфер, пада едно чакане, а при мен и отново боцкане, тъй като поставям пролутекс, отделно фраксипарин заради тромбофилия. Ако е свеж трансфер, знам, че и момичетата без тромбофилии профилактично поставят фракси/клексан заради високия естроген. Така че, боцкането е доста, но е за добро! Аз си имам една стратегия на всяка инжекция за стимулацията да ù казвам: ти си мила и добра и правиш яйчица 😊
Хубаво е да не изпитваме страх, а удовлетворение от пътя си. Неотдавна гледах Joy the birth of IVF и си давам сметка, че сме огромни късметлийки в днешно време 🍀
Успех, момичета!
Събираш се и продължаваш! Важното е, че имате едни снежковци, които ви очакват 🥰
Autumn, както са казали момичетата, потвърждавам и аз - нищо страшно няма в инжекциите! След 4 стимулации мога да се похваля с над 150 поставени инжекции (пазя си ги, за да направя от онези бебешки снимки с всичките инжекции покрай тях един ден, дай Боже) и мога да кажа, че наистина се свиква и става лесно. Аз също предпочитам сама да си ги поставям. Дори успях сама да си сложа Золадекс, неговата игла е бая дебела - 2.1 мм, докато стандратните подкожни са около 0,3 мм, огромна разлика, но се преживява 😁
Както казва Rouina, по-притеснителното в целия този път е какво ще стане. Например аз след пункцията веднага започвам да се притеснявам колко яйцеклетки ще има. След последната пункция това ми беше първият въпрос, като ме събудиха. Още не виждах, но ги чувах ясно и попитах: извадихте ли нещо?
После се притеснявам колко са зрели, колко ще се оплодят. И почти не мога да спя, докато ми се обадят на другия ден от ембриологията. И така, всички ежедневни обаждания. Ако първия ден са ми звъннали в 11:00, но другия в 11:05 вече си повтарям: ето, не са издържали мъниците, вече няма за какво да ми звънят! 😳
И после, ако имаме късмета да стигнем до трансфер, пада едно чакане, а при мен и отново боцкане, тъй като поставям пролутекс, отделно фраксипарин заради тромбофилия. Ако е свеж трансфер, знам, че и момичетата без тромбофилии профилактично поставят фракси/клексан заради високия естроген. Така че, боцкането е доста, но е за добро! Аз си имам една стратегия на всяка инжекция за стимулацията да ù казвам: ти си мила и добра и правиш яйчица 😊
Хубаво е да не изпитваме страх, а удовлетворение от пътя си. Неотдавна гледах Joy the birth of IVF и си давам сметка, че сме огромни късметлийки в днешно време 🍀
Успех, момичета!
Момичета, благодаря ви наистина! Разказите ви ми помагат да се поуспокоя. Предполагам, че наистина се свиква, просто трябва да го изживея веднъж, за да претръпна.
Въобще не се бях замисляла, че инжекциите се държат в хладилник, така ли е наистина винаги? Аз често съм в движение напред-назад през деня и това с хладилника ще е трудно начинание... Но ще се опитам колкото мога повече хоум офис да имам.
Lubanik, а защо само под пъпа е било ок? Мисля, че там ми биха овитрела преди инсеминациите, като акушерката леко стискаше корема, преди да я бие. Наистина на овитрела примерно беше много тънка иглата и почти не се усещаше. Но явно не на всички лекарства е така 😃
Иначе да, отсега си представям как ще го мисля и ще очаквам новини... Гледам да съм настроена трезво към цялото нещо, да направя всичко, което зависи от мен, пък ако не стане, веднага след това да подадем документи за следваща процедура...за да не губим време.
А ако сте минавали през това, как се отразяват две процедури в рамките на 3-4 месеца. Постижимо ли е? Колко време има нужда тялото от възстановяване?
Въобще не се бях замисляла, че инжекциите се държат в хладилник, така ли е наистина винаги? Аз често съм в движение напред-назад през деня и това с хладилника ще е трудно начинание... Но ще се опитам колкото мога повече хоум офис да имам.
Lubanik, а защо само под пъпа е било ок? Мисля, че там ми биха овитрела преди инсеминациите, като акушерката леко стискаше корема, преди да я бие. Наистина на овитрела примерно беше много тънка иглата и почти не се усещаше. Но явно не на всички лекарства е така 😃
Иначе да, отсега си представям как ще го мисля и ще очаквам новини... Гледам да съм настроена трезво към цялото нещо, да направя всичко, което зависи от мен, пък ако не стане, веднага след това да подадем документи за следваща процедура...за да не губим време.
А ако сте минавали през това, как се отразяват две процедури в рамките на 3-4 месеца. Постижимо ли е? Колко време има нужда тялото от възстановяване?
Не всички инжекции се държат в хладилник. По принцип тези които са тип писалки с готов разтвор Пурегон, Овитрел и т.н. се държат в хладилник, а тези които се смесват си ги държиш на стайна температура. При първата ми стимулация мисля, че бях с Фостимон и Мериоферт, може да ги бъркам вече, та за тях не беше нужен хладилник и си ги носех с мен и съм ги била и навън няколко пъти. При втората стимулация вече бях с Пурегон и там си нагласих така, че да ги слагам само вечер, за да не бързам да се прибирам като му дойде времето. За мен писалките са по-безболезнени не, че другите са особено страшни. Аз имах една стимулация в началото на юли и втората почна средата на септември така, че мога да кажа, че не съм имала проблеми въпреки двете стимулации в кратък период. Иначе и сега имам инжекции Хориомона всяка седмица и ми е супер неприятно да ми ги слага някой друг, затова си ги слагам подкожно, че мускулно така и не се научих. Не е толкова страшно свиква се, а ако мъжа иска да се научи още по-добре. Аз съм го учила моят, ама още като види голямата игла за смесване се плаши и не иска да ме боцка след това. Иначе с писалките успя.😄
Autumn24: Спокойно, не всички инжекции се държат в хладилника, те ще ти обяснят като стигнете до там, кое как да съхраняваш. При мен специално искаха Декапептила да е там, но той основно се ползва за дълъг протокол или като тригър. Пурегона също искат да е в хладилник, а на мен специално ми казаха, че Гонал няма смисъл да го прибирам в хладилника, въпреки, че на кутията пишеше да се държи. Не съм го прибирала и не сме имали проблеми. Общо взето ще ти обяснят.
Относно биенето под пъпа - има повече подкожна тъкан и може да се захване гънка от кожата по-добре. Аз ги бия или под пъпа или на 3-5 см до него.
Ние сме правили 2 стимулации вече, но при нас мина доста време между първата и втората - 6 месеца. Наложи се предварителна терапия, консултация с различни специалисти и хормонална подготовка между първият и вторият ни опит, като точно когато решихме, че сме готови ноември ми заявиха, че нямало да стане, защото почвали ремонти в болницата, та в крайна сметка започнахме сега през януари.
Тук със сигурност мога да кажа, че има разлика между протоколите, предварителните подготовки и това как тялото понася всичко. Късият протокол - бърз, лесен, не се усеща толкова. Приключва бързо по-лесен и за психиката и за тялото. По-малко странични ефекти от медикаментите. Дългият при мен продължи над месец (двойно на късият). Повече всекидневни инжекции, повече странични реакции и следователно самото натрупване идва в повече и на организма. Но всичко се понася и не е някаква болка за умиране. Определено се отрази по-негативно на психиката ми, но резултатът при нас беше отличен за разлика от късият.
Относно биенето под пъпа - има повече подкожна тъкан и може да се захване гънка от кожата по-добре. Аз ги бия или под пъпа или на 3-5 см до него.
Ние сме правили 2 стимулации вече, но при нас мина доста време между първата и втората - 6 месеца. Наложи се предварителна терапия, консултация с различни специалисти и хормонална подготовка между първият и вторият ни опит, като точно когато решихме, че сме готови ноември ми заявиха, че нямало да стане, защото почвали ремонти в болницата, та в крайна сметка започнахме сега през януари.
Тук със сигурност мога да кажа, че има разлика между протоколите, предварителните подготовки и това как тялото понася всичко. Късият протокол - бърз, лесен, не се усеща толкова. Приключва бързо по-лесен и за психиката и за тялото. По-малко странични ефекти от медикаментите. Дългият при мен продължи над месец (двойно на късият). Повече всекидневни инжекции, повече странични реакции и следователно самото натрупване идва в повече и на организма. Но всичко се понася и не е някаква болка за умиране. Определено се отрази по-негативно на психиката ми, но резултатът при нас беше отличен за разлика от късият.
Аз имам 4 стимулации за една година. Между две от тях имаше по 2 месеца отстояние, между другите две - по 3 месеца. Не са ме натоварили стимулациите, по-скоро притесненията около резултатите. Само от първата ми се възпалиха фиброми в гърдите и беше ужасно, така и не разбрахме от какво, при другите 3 нямах този проблем.
Autumn, съветвам хубаво преглеждане на добавките, които приемаш. Аз пиех всичко, за което бях чула и прочела, накъде по 15 хапчета на ден... Луда работа. В един момент, реших да ги огранича до най-необходимите, но повече като милиграми: метилирана фолиева, омега 3, убиквинол и NAC. Определено ми беше по-спокойно така. И повече протеини и полезни мазнини в диетата, митохондриите в яйцеклетките имат нужда от енергия.
Autumn, съветвам хубаво преглеждане на добавките, които приемаш. Аз пиех всичко, за което бях чула и прочела, накъде по 15 хапчета на ден... Луда работа. В един момент, реших да ги огранича до най-необходимите, но повече като милиграми: метилирана фолиева, омега 3, убиквинол и NAC. Определено ми беше по-спокойно така. И повече протеини и полезни мазнини в диетата, митохондриите в яйцеклетките имат нужда от енергия.
Autumn24, аз въпреки че съм по-пухкава, в корема над пъпа ми е единственото място по тялото с почти никакви мазнини. Съответно нито мога да се "щипна" като хората в тая област, нито нищо. Акушерката също не се справи. Просто си е някаква моя особеност, сигурно при повечето жени става. В първата клиника искаха да ги бия само под пъпа. Във втората клиника искаха и над пъпа, като обяснението беше много логично: да ги бия по посока на часовниковата стрелка всеки път, за да може мястото от предходното пробождане да си почива. Доста големи разлики имаше между инструкциите и на двете места: под какъв ъгъл да се поставят, кога да се пускам кожата, как да се държи спринцовката/писалката. В крайна сметка не видях особено значение и разлика и при двата метода.
Както са писали и преди мен: повечето инжекции се държат в хладилник, някои на стайна температура.
Аз си пусках хоум офис/отпуска, за да съм си вкъщи и да ми е по-спокойно.
Относно времето между стимулациите: коментирах го с репродуктивния. Каза, че много зависело от организма на жената. Имал пациентка, с която правили стабилни стимулации три месеца поред. При някои трябвало 1-2месеца да се нормализират хормоните. При мен беше готов след 1месец пауза да започнем втората стимулация, но я отложихме и станаха 3цикъла пауза между двата опита. Сега сигурно пак ще са толкова преди следващия.
Както са писали и преди мен: повечето инжекции се държат в хладилник, някои на стайна температура.
Аз си пусках хоум офис/отпуска, за да съм си вкъщи и да ми е по-спокойно.
Относно времето между стимулациите: коментирах го с репродуктивния. Каза, че много зависело от организма на жената. Имал пациентка, с която правили стабилни стимулации три месеца поред. При някои трябвало 1-2месеца да се нормализират хормоните. При мен беше готов след 1месец пауза да започнем втората стимулация, но я отложихме и станаха 3цикъла пауза между двата опита. Сега сигурно пак ще са толкова преди следващия.