Писна ми! Пак събират пари за колега!

При нас вече отдавна не събираме пари. Който желае носи почерпка в службата,честитим, прекарваме известно време приятно заедно да отбележим повода. Събираме пари, когато празнуването е по-ангажиращо -  обяд/вечеря в ресторант или празнуване в къщи. На много близки колежки обаче  подарявам индивидуални подаръци.
Преди години имахме други обичаи, които бяха много тягостни. За всеки бонбон се тръгваше да се събират пари - за някои по 2-3 пъти в годината, за други, като мен тъй като нарочно излизам по време на РД в отпуска - нито веднъж.  Имала съм случай, колега от друг отдел мина с кутия бонбони да почерпи за първокласник и веднага някой след него тръгна да събира пари. Често се случваше да ми звънне шефа: "Дай и за мен, ама двойно, аз като дойда ще ти ги върна". Докато дойдеше, забравяше и аз се озовавах с тройна сума за поредния рожденик/именник и т.н. Не че беше стиснат, защото често ни черпеше по заведенията без повод, ама много забравяше, а аз от неудобство нищо не казвах. И не само парите, ами нонстоп да търчиш да купуваш картички/работим в район без магазини/, да пишеш послания - създава някакъв стрес. В един момент ми писна и смея да кажа, че постепенно наложих практиката да не се събира, а когато сме поканени на заведение пускаме пликче, в което всеки слага според възможностите си, за да не се чувства никой задължен. Предпочитам да съм аутсайдер, вместо от неудобство да откажа да се измъчвам. Ама и досега някой като има РД шефа тихо ме пита - "Ще събираме ли нещо" и аз подскачам.......

Предишният ми началник беше успял да завлачи няколко колежки така. Нали все пропускаше работата в офиса, ние събираме за някой рожденик, казваме му, той моли да дадем за него и някоя увисва за неизвестен период. Обаче бяхме убедени, че той не забравя, а разчита ние да сме забравили. То се усеща, когато някой е наистина разсеян или са му други неща на главата, и кога го прави нарочно.

Въх, де жа вю. За миг си помислих дали не говорим за един и същи човек. Че за известно време беше отишъл даработи на друго място. А и вие пишете - бивш.

На мен в такива ситуации не ми е било проблем да кажа - Стефке, дължиш ми 10 лв.
За каквото и да е било.

При нас бяха 20 аз си казах, даже няколко пъти. Върна ми ги.
Тамита, слабо вероятно да е същият, аз съм в счетоводството и споменатият от мен сменяше работите всяка година.

Не можеш ли точно тоя ден да нямаш кеш?  Алтернативно можеш да споменеш на друг мениджър или ЧР, че комсомолската организация смущава работата и да предложиш тия инициативи да са  извън работно време. 

Аз бих казала, че ще участвам само ако  няма фиксирани суми, а  всеки слага дискретно в кутия колкото реши.  Впрочем има разни апп-ове и уебстраници, които позволяват да се събират пари, като има опция да се скрие сумата. В интерес на работа можеш да предложиш една такава - всичко се организира в един емайл.
https://www.leetchi.com/en

Един път го направих. “Услужлива“ колежка предложи да ми заеме пари за да не се чувствам неудобно.

Толкова ли е ви е трудно просто да откажете.
Не мога да ви разбера.

Точно. Сопни се и кажи: "Нямам пари. В затруднено финансово положение съм."
Ако почнат да настояват да ти дадат пари назаем пак повтаряш фразата.
Ако пък те нарочат или още по-зле изгонят заради това се запитай дали си струва да си при такъв работодател?

Не е нужно да се сопка. Невъзпитано и грозно е.
Също така не е нужно да се обяснява защо, камо ли да се оправдава. Още повече да лъже.

"Няма да дам" е напълно достатъчен отговор. И напълно възпитан. Личните причини са си лични, независимо дали нямаш пари или просто не си по масовите.

На практика никой не няма да ти вземе насила пари за подарък, проблемът е в коментарите, кой пред кого и как ще го каже.Който се притеснява от това дава и преглъща,както съм правила и аз, с годините спря да ме интересува кой какво ще каже и сега ако нямам възможност просто си казвам,ако не желая да дам за някого конкретно пак казвам,че нямам възможност.Отделно съм родена на дата на която винаги се почива,така че изобщо не се чувствам неособено.

То на "нямам възможност" може още по-зле да те коментират.
Чувала съм как на подобно оправдание се почват предложения да ти дадат назаем, пита се дали парите ти не стоят в мъжа ти и да ти отпуска само джобни, коментира се колко си широкопръста и подобни простотии. Жената се разплака от обида и даде.
Не би ми хрумнало да си оправдавам решенията пред хора, които не ги касае и нито ми изкарват, нито управляват парите.

С напредването на годините вече нямам проблем да казвам "не". Не се и обяснявам защо го казвам. Казваш с усмивка "пас съм този път" и точка. Не дължиш нищо, никому. Щели да ме одумват, ми те хората одумват и светец да си.

За моите разбирания е недопустимо да имам рожден ден и да не почерпя на работа. Давам пари за рождениците, съответно и аз получавам за моя рожден ден. Реципрочно е, никой не се чувства ощетен.