- Публикувана: 15 ян. 2026, 12:23 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2026, 00:16 ч.
Гостоприемство и кой плаща за него
По принцип ако съм поканила гости в дома си, това са близки хора. Само познати не каня вкъщи. Готвя аз, а гостите носят вино и/или десерт.
Ако нямам време да готвя и така или иначе ще се яде ресторантска храна, направо излизаме на ресторант. За същите цени ще сме на хубаво място, ще ни обслужат и няма да чистя и подреждам 100 часа.
Сега... зависи и колко са гостите. Ако е само една - две приятелки и по някаква причина сме вкъщи, пък си поръчаме храна от ресторант, няма да е проблем да платя всичко аз. Друг е въпросът, че нямам приятелки, които ще позволят това и всяка би настояла да си плати своето.
Ако обаче се събираме по-голяма компания - примерно още 2 - 3 двойки, със или без деца, то една ресторантска сметка ще е над 200 лева. Ми няма да платя. Освен ако не съм ги поканила на рожден ден. Ако е просто събиране да се видим - абсурд. То и те не биха ми позволили, де, пак да кажа.
п.п. понеже последното мнение е мое - дописвам се. Прочетох цялата тема. Трябваше да изложите подробностите още в първия пост, а не на втора страница, и то в скрит текст, защото същината на темата става съвсем различна.
Съгласна съм с повечето коментари, но искам да прибавя и нещо, което не прочетох някой да е забелязал.
Посрещане, гощаване, нощуване - как да е. Явно обичате гости и имате възможност да поемете всички съпътстващи разходи по тях, но болднатото ми е прекалено. Защо?? За мен вече се размива границата между гостоприемство и показност/натегачество. На мен би ми било ааадски неудобно някой извън семейството ми да ми плаща билетите за музеи и т.н. Айде - може да ме почерпи кафе и торта в бар, но не и да ми плаща сметка за цял обяд или вечеря, камо ли за туристически атракции. За мъжът като глава на семейството пък сигурно е още по-обидно и унизително. Няма значение кой в чий град е. Това са си лични разходи. За автобусни билети или гориво дадохте ли им парички?
За боцването от чужда чиния (не на мъж, дете, родител, а на човек извън семейството) - боцвам си само ако ми предложат. И то само 1 - 2 пъти максимум. Няма шанс сама да попитам може ли. Ако толкова ми се вкусва, ще си поръчам. От своя страна - щом съм предложила на някой да си боцне, никога не бих броила колко калмарчета си е боцнал той и колко остават за мен. Ако съм гладна и порцията е малка, ще си я изям сама, без да предлагам от криворазбрана любезност, и после да мрънкам - ама той/тя много си взе...
Ако нямам време да готвя и така или иначе ще се яде ресторантска храна, направо излизаме на ресторант. За същите цени ще сме на хубаво място, ще ни обслужат и няма да чистя и подреждам 100 часа.
Сега... зависи и колко са гостите. Ако е само една - две приятелки и по някаква причина сме вкъщи, пък си поръчаме храна от ресторант, няма да е проблем да платя всичко аз. Друг е въпросът, че нямам приятелки, които ще позволят това и всяка би настояла да си плати своето.
Ако обаче се събираме по-голяма компания - примерно още 2 - 3 двойки, със или без деца, то една ресторантска сметка ще е над 200 лева. Ми няма да платя. Освен ако не съм ги поканила на рожден ден. Ако е просто събиране да се видим - абсурд. То и те не биха ми позволили, де, пак да кажа.
п.п. понеже последното мнение е мое - дописвам се. Прочетох цялата тема. Трябваше да изложите подробностите още в първия пост, а не на втора страница, и то в скрит текст, защото същината на темата става съвсем различна.
Съгласна съм с повечето коментари, но искам да прибавя и нещо, което не прочетох някой да е забелязал.
Цитат
Те са ни идвали на гости неведнъж и винаги сме посрещали сърдечно и без да се скъпим на усилия и средства. Идвали са и с преспиване, при което от престъпването на прага ни, сме ги обгрижвали от-до, което включва освен правенето на кафета и сервирането на алкохол, плащането на вечеря в ресторант и приготвянето на обилна закуска, посещение на туристически атракции пак за наша сметка. Такива са нашите разбирания, имали сме го на сърце, направили сме го.
За боцването от чужда чиния (не на мъж, дете, родител, а на човек извън семейството) - боцвам си само ако ми предложат. И то само 1 - 2 пъти максимум. Няма шанс сама да попитам може ли. Ако толкова ми се вкусва, ще си поръчам. От своя страна - щом съм предложила на някой да си боцне, никога не бих броила колко калмарчета си е боцнал той и колко остават за мен. Ако съм гладна и порцията е малка, ще си я изям сама, без да предлагам от криворазбрана любезност, и после да мрънкам - ама той/тя много си взе...