Гостоприемство и кой плаща за него

Не го приемай те с лошо. Чудно,че не сте забелязали досега, ако наистина се възползват. Още повече казахте, че сте със сходни доходи.

Нещо друго не разбирам. Защо авторката, въпреки огорчението си, иска да продължи да са приятели? И не ми отговори дали са се срещали след това.

Тя влезе да се оплаче и нашока канчето на приятелката.
Приятелка.

Направи ми впечатление това изречение и още няколко други. Съвсем възможно е хората да не са гостоприемни, да не са добри домакини и дори леко да се натоварват от вашия перфекционизъм. Може би дори усещат вашите очаквания за реваншизъм.
Възможно е да нямат финансова възможност и да не искат да плащат вашата сметка.
Както написах по-назад и аз обичам софри, правя засукани ястия със сосове и гарнитури, предястия, разядки и торти. На гостите им харесва, пръстите си облизват. Но сякаш… не се чувстват напълно уютно и разпасано. Като се съберем в други приятели и изсипят чипс в купа и нарежат малко салам и всички се веселят повече сякаш. Никога не съм очаквала да ме догонват по гостоприемство и да слагат пръстени на салфетките, това са си мои мании, и ако ми кажат да си разделим пицата няма да го мисля.

Допълвам се: този цитат от приятелка лично би ме замислил много и хич няма да го приема за комплимент, за какъвто го приемаш.

И аз имам резерви да каня гости, които изпипват нещата, все едно са в Черешката на тортата. На мен не ми идва отръки, готвя, слагам маса, ама да измисля украси, пък чиниите да си пасват с не знам кое, пък покривката да е в тон с чашите... не мога просто, нямам усет. И ще ми е неудобно да поканя някой, който ме е карал да ахвам у тях...

Отишла с подарък за новата къща и детето в града. Но по работа Нямали са супер спешъл уговорка, а – идваме в града, да се видим
За мен тази жена приятелката нито е била готова, нито е искала софри. С този мъж, с това дете, с новата си къща... отбила е номера.
нашата авторка е чакала някакви спешъл посрещания.
Ами, не, всеки си гледа живота.

Като си гледа всеки живота, да не ходи на гости, така няма да се налага да посреща.

Манди, така е, но тогава защо канят? Авторката подчерта няколко пъти, че поканта е била изрична, вкл. за у тях, да видят апартамента, после да се разходят... Не знам, аз мисля, че самата приятелка си е представяла някакъв хубав следобед, но нещо или тя не е съумяла, или мъжът е накиселял и е направил нужното да сдуха всички. И още от това двучасово висене в колата всичко е тръгнало накриво. Но пак - дори за второто ходене (вечерята) домакините сами предложили и сами решили. Куца работа. Случва се де, какво толкова невиждано, само във форума всички са 100% идеални ио валдяват безупречно неловки ситуации.


Много вярно наблюдение. Аз си признавам, че съм от втория тип домакини, като същевременно много обичам гости (имам предвид моите близки хора, не съм някакъв хан, пази Боже). У нас е страшна еклектика, някой път ще има засукана манджа и мезета, друг път на кухненската маса ще е връх от вещи и аз ще кръжа и викам по домчадието да си подрежда боклуците, щото иначе всичко отива в кофата и т.н... Спокойно мога да извадя хубаво вино и наследствен кристал и да се окаже, че няма салфетки, та раздавам към кристала парчета домакинска хартия. Но винаги има: музика, изобилие от кафе, задължително месо в хладилника, пълна свобода на словото, че и домашни любимци приемаме. Не се вживявам изобщо с менюта и подредби, но на празна маса гост не мога да търпя (нито аз да отида "с празни ръце" на гости), та между двете крайности импровизирам как дойде и все си прекарваме супер

Зачетох се в темата. И се замислих:
Трима души- мъж, жена и дете - нямат нищо за ядене в дома си?
Прибират се след разходката (без вечеря в ресторант) и си лягат гладни?
Според мен, домакинята е могла да направи по един омлет със сирене, спагети със сос или нещо друго.
Не вярвам да не е имала нищо за ядене у дома.

Ами имала е сигурно ама... После трябва да се мие, чисти и продуктите заминават. А така, всичко е точно.
Аз имам много малко приятели и на всичкото отгоре ми се свидят и не ги деля с ММ, нито пък се занимавам да ям и и пия с техните половинки.
И сме си гостували и на заведение сме ходили и едно кафе сме делили. Ей сега да им се тупна или те на мен, няма да има грам проблем, а само радост.

Нали? Тя цялата тема е странно зададена и с анкета чак, а касае конкретен случай и конкретни хора. Кому е нужно такова доказване не знам. Приятели ,пък се броят залци през цялото време.

Изчетох всички мнения. Според мен “домакините” са очаквали или поне са се надявали 😬 и в ресторанта сметката да се плати изцяло от “гостите”. Защото ги познават.. знаят, че са сърдечни хора, не са скръндзи и се раздават. Може и да греша. На мен ми прави лошо впечатление, че трябва авторката да избере и да поръча храна в ЧУЖД град. Това си е абсолютно точно застраховане, че няма да се покрият за сметката.
Има такива хора, за жалост.. особенно разяснението за бодването на ресторанта. Поръчваш си салата за 15 лева и като “боднеш” от тук, от там и си се нахранил.

Авторката е ударила на камък с тоя господин. Не и се връзва на социалната игра. Там е драмата. Ми проблема си е на авторката мисля. Защо смята, че всички трябва да и се водят по акъла. Имала бол пари дала, посрещала. Търси реципрочност. Авторке, споко, ще се научиш. Има и такива хора. Дали е използвач, дали не му харесвате не е от значение. Урока за теб е ,че се напрягаш излишно с несъществени неща. При теб е проблема. Приятелката недей да я съжаляваш хич.

Авторке, опитай се да обърнеш внимание безпристрастно върху болднатото.
Явно това с "приятелката" не е единичен случай и се повтаря и с други "приятели".

От всичко написано до момента, аз приятелство не виждам в отношенията между вас двете. Последното нещо, с което може да се измери едно приятелство е начина на посрещане на гости и плащане на сметки.   

И да, много трябва да се внимава, кога даден човек може да се титулува с думата "приятел".

Без да се сърди авторката, но анализите които прави на хората, с които общува според мен са твърде детайлни. Хората се усещат по принцип, ако не ти харесва нещо у някой, общуваш формално с него или изобщо не общуваш. Не си късаш нервите с него, не му дириш кусури, не му анализираш поведението, не му ходиш на гости и не го титуловаш приятел.