Някак ми се струва, че този не го кефи нейната амбиция, та затова се опитва да я смачка и да я напъха в калъпа на обикновена слугиня. Такива в един момент започват и да дрънкат "за нищо не ставаш, кой ще те взема освен мен, няма къде да отидеш". И ако мацката дотогава не се е осъзнала какво се случва, съвсем спокойно му вярва и си натиска парцалите. Осъзнай се, момиче, не ти е там мястото.
- Публикувана: 16 ян. 2026, 16:48 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2026, 00:43 ч.
Тема Табу - за отношението, подкрепата и очакванията
Съгласна с HighSpeed , изпитах го. Мъжът ми се разболя и падна с доходи, та се наложи да работя на друга работа, да поема издръжката. Промени се, завист ли, изплъзна се контролът, почувства се обиден, че не е чорбаджията. И не ми стига напрежението, ами и той допълнително - къде си мислиш , че отиваш, кого пита...и т.н.
Ех Боряна, в такива моменти разбира човек какъв човек има до себе си реално.
Вместо да е благодарен, че го подкрепяш, че работиш, че го издържаш, той си избива комплексите върху теб.
Много жалко, много.
На един познат така остана без работа. Жена му си работеше, взимаше добри пари, но често и се налагаше и повече да работи. Не е избивал комплекси. Максимално я е улеснил, той и без това си е в къщи, поел е нещата, които може - чистене, готвене, пране. Няма злоба, няма агресия. Благодарен е, че има човек до себе си в трудно моменти.
Ама временно, после си почна работа.
Иначе на думите му, че много лесно се отказвала да се бори се отговаря така - Ми то да имаше за какво да се боря.
Ама те пускам на свобода някоя друга да се бори за теб.
То па цял живот борба била таз любов бе. Аре не мерси.
Ей тъй се казва.
Вместо да е благодарен, че го подкрепяш, че работиш, че го издържаш, той си избива комплексите върху теб.
Много жалко, много.
На един познат така остана без работа. Жена му си работеше, взимаше добри пари, но често и се налагаше и повече да работи. Не е избивал комплекси. Максимално я е улеснил, той и без това си е в къщи, поел е нещата, които може - чистене, готвене, пране. Няма злоба, няма агресия. Благодарен е, че има човек до себе си в трудно моменти.
Ама временно, после си почна работа.
Иначе на думите му, че много лесно се отказвала да се бори се отговаря така - Ми то да имаше за какво да се боря.
Ама те пускам на свобода някоя друга да се бори за теб.
То па цял живот борба била таз любов бе. Аре не мерси.
Ей тъй се казва.
Ами така както го гледам, от нещо трябва да се откажеш. Щото с времето всичко тежи повече, не по-малко, а се добавят и деца.
Вариантите са:
1. Откажи се от домакинството. При толкова много работа сигурно вземаш добри пари, наеми си домашна помощница / фирма за поддържането на дома и яжте навън или с доставка.
2. Откажи се от мъжа. Не е последният на планетата, потърси някой, с когото да се разбирате на битово ниво.
3. Откажи се от работата, потърси по-малко стресираща работа с по-добро работно време.
4. Откажи се от ученето. Ако вече имаш мечтаната работа, за какво ти е друго образование?
5. Откажи се от ученето на езика, явно си намерила работа без него, ще ти спести време и усилия.
Тео, това, което ви тежи, обсъдете с партньора. Ако ви пречи да се развивате, вменява вина, не ви разбира, ще трябва да се разделите. Само на 24 сте. Той на колко е? Не отговорихте, чие е жилището, на квартира ли сте? Ако разговорът не потръгне, ориентирайте се накъде. Успех и умната!