Тема Табу - за отношението, подкрепата и очакванията

Доста жени са семейство с мъжете си много преди да родят.

Аз мисля, че Azzy е живяла с мъжа си, оженили са се, но не си е пренесла целия багаж при него и това се е случило малко преди да роди. Не виждам проблем. И ние така живяхме известно време и мъжът ми даже и не си помисли да мести и четвърт от багажа си. То и този, с който дойде си го биваше
През първата бременност даже не живеехме постоянно заедно, защото мъжът ми пътуваше в дълги командировки по проекти.

Все повече двойки създават общо дете, но всеки си живее на къщата или при родителите. В нашия блок има поне 5-6 такива.

Няма общовалидно правило. Както се разберат.

Знам.
Но аз отчитам за грешка съвместното съжителство и домакинстване на семейни начала на ранен етап от отношенията.

Една година са заедно, не е малко, за да заживеят заедно. А и домакинсктването трябва да е от двамата без значение дали са семейство или още гадженца. Не разбирам мисленето на масовата българка: да дели сметки и да му готви и чисти, защото без него пак щяла да готви и чисти. Явно и авторката не го разбира и не го одобрява. Нормално! По-добре да не се мъчи.
При двама домакините задължения са си двойни, каквото и да си говорим.

А трите ракии се виждат още при първия уикенд заедно.

Здравейте,

доста съм объркана напоследък,
поради което искам да чуя и други гледни точки.

На 24г.съм.
Живея с човек до себе си от година. Натоварва ме фактът,че съм длъжна да се грижа за всичко - пазаруване, готвене ,чистене-тук ще подчертая, че от време на време и той се включва в пускането на една прахосмукачко,но при удобен момент ми го натяква.
Работя в напрегната среда - бизнес комуникация с клиенти, тези които работят в тази среда биха рабрали какво е чувството след работен ден. Дразни се,че понякога (не системно), се налага да отговоря по телефона след работния ден. Пита ме въпроси от сорта "Ти нямаш ли работно време?" Искам да кажа, че човекът се прибира в 16:00ч следобед от работа , и дори личи,че се дразни ако го изпратя до магазина за някой продукт. Аз се прибирам не по-рано от 18:30/19:00ч. Отделно следвам висше образование, отделно изучавам и език, и просто като се сблъскам с целия този битовизъм,учене и работа..адски много се натоварвам. Той постоянно намира кусури за нещо, а в същото време една чаша не може да измие, иначе е перфекционист.
Държи всичко да е под конец и по негов вкус. При всички положения домът ни е подреден, просто имам чувството, че той държи аз да съм от "желязо". Когато му кажа, че съм изморена или изявя недоволство, отговорът му е " всички хора така живеят, това е във всеки един дом, това е животът"- та дори и караниците. Били нормани  и разни подобни. Отказва да погледне друга гледна точка и да възприеме друго мнение  по каквато и да било тема.

Благодаря на отзовалите се.