❄💕 Януарска радост 2026-та година 💕❄Тема - 5

Включвам се с бебче попълнение в темата !
Lilly ,дръж се !!!дано се случат вече нещата , да мине леко, по кратко и не толкова болезнено❤️,аз също се притеснявах, че бебето ще ми е голямо ,ако си дочака термина 1 февруари, защото на 7 януари беше 3,400, на последния преглед на 22 януари нищо не ми казаха за килограми, само че водите са към долна граница, но тоновете са добре.
Казаха да отида на преглед на 26 януари пак.
Но на 24 в събота вечерта ми изтекоха води и то не по малко , мокрех много , даже една локвичка направих ,а никакви болки нямах , та много бързо  се изкъпах и до час бях в болницата.Първо раждане ми е и все пак се притесних .като отидох вече имах леки болки, бях с 3 сантиметра разкритие, с планирано нормално раждане, и така цяла нощ от приемането в 22:00 вечерта болки през 5 минути все повече  се усилваха ,чакаха разкритие в 5 сутринта беше 5 сантиметра, и по -силните болки станаха на 2, 3 минути и чак 9 сутринта почти пълно разкритие,от 10 до 11 и нещо  контракции с напъни.Нямах идея, че мога да издържа толкова, та след тези контракции ( предизвикани със система)се качих на магарето , два напъна , два шева и в 11:30 на обяд в неделя се появи Дамян за изненада на всички 4430 грама! (Като всички очаквахме4 кг поне, не повече)Все си мисля, че ако знаех колко кг ще е ,щях да се паникьосам съвсем.
Всичко мина добре, дръж се ,не се притеснявай,щом е достигнал термин вече няма накъде трябва да излиза!!!❤️
На мен ми оставаше седмица до термин и се притеснявах.
quote author=Lilly_TeaRose link=topic=1847179.msg50750110#msg50750110 date=1769501802]
Аз днес отново бях на преглед, два дни след термин, и отново ме върнаха, защото имам само 1 см. разкритие, излязоха някакви контракции и на записа на тонове, които си ги усещам от нощес, но не са каквито трябва да бъдат.
Та чакането продължава с пълна сила, а колко ми е изнервено не е истина.
Господина го премериха 4200гр, та…
Не знам до кога ще го чакаме, просто ми омръзна от чакане.
[/quote]

Честито бебче! Бързо възстановяване на теб!

Бобина, голямо бебче, колкото моите двете 😁, бързо възстановяване и гушкане!
В момента имаме изравняване момчета и момичета в групата 😉

Леле, Бобина, голямо бебе! Честит да е и да расте здрав!
Съвсем се стресирах колко ли голям ще се появи моят юнак, особено ако реши още да се мотае.

Бобина, какво правиш момиче? Бравоо и честит да е Дамян. ❤

Мами, давате ли витамин Д на вашите бебчета и ако да, от кога започнахте

Не се стресирай! Като дойде момента го мисли , аз се опитах така да направя.
Аз си мислех, че ще боли проверката за разкритие, няколко пъти ми правеха, нищо не усетих, болките през пет минути бяха гадни,но все пак 5_те минути между всяка едноминутна контракция, все едно нищо ти няма, може би това е ключа да се издържи.! толкова дълго.!
Благодаря ви момичета!!!
Всички ние сме смели!!! И трябва да бъдем и занаоред!
Важен е крайния резултат, да сме здрави със здрави бебчета !

Bobina898, честит голям юнак!

Mlya, педиатърката в болницата ни изписа витамин Д от 20 ден.

Mlya, от 20 ден по една капка, след първия месец вече по две капки сутрин.

Mlya, педиатърката изписа на 14 ден, спрей.

Bobina898, леле, жена, как успява!!! Браво, гордост, честита радост. Бързо да се възстановиш и да го гушкаш тоз голям юнак

Bobina898, честито щастие! С тези килограми и то само два шева,  това си цял рекорд!

Ортопедът,  при които бяхме ни каза да даваме витамин Д по една капка, а след 7мия месец по 2. Тук искам да добавя че по каса на 40тия ден се полага направление за ортопед на бебето,  като трябва да се направи ехограф на ставите (той се заплаща).

Благодаря на всички! Акушерка Ваня Димитрова в Окръжна болница в Сливен е главния виновник да успея, беше плътно до мен като застъпи смяна от 7 сутринта. ( без да знаем големината на бебчо си се борехме за успешен финал)
Доволна съм и от персонала като цяло.Гласувах им доверие и не съжалявам.
 А иначе на третия ден е свалил 300 грама бебчо, кърмя го но вечер го взимат от 12 до 5 сутринта .Бяха го хранили в първия ден, след раждането ми го дадоха чак 9 вечерта, но сега ни оставиха само на кърма, казаха че е нормално да свалят в началото. Имаше предложение за захранване, но отказах да не свикне случайно и язък за кърмата, та се съгласиха с мен.
Благодаря за информацията за ортопед, тук си търся педиатър, ноо добрите вече не записват нови пациенти, а утре ни изписват и се чудя какъв да търся.
Шевовете не са толкова проблем, колкото напъните ми издуха ануса ...и излязоха външни хемороиди, но на фона на резултата до мен, това са бели кахъри, все ще мине и това.

Пак за любимите колики, някой ползвал ли е турското Зинко и знае ли как се дава това нещо понеже не намирам информация а упътването е на турски 😅 пише нещо от сорта на 2пъти по 4 капки( не съм сигурна)  обаче ми си струва доста малко.

Winter^^ 🩵🩵, ползвай Google lens на телефона, за да направиш снимка с преводач. Така ще си най-сигурна какво точно пише.

Здравейте отново момичета

Дооооста със закъснение се включвам, но честно казано чак сега ми остана някакво време да седна на лаптопа. От телефона е малко трудно да опишеш свястно всичко.

Та на въпроса - бях ужким 2 дни след термин и моят лекар ме извика да правим индукция в Неделя сутринта, като ме беше предупредил да не ям нищо от вечерта, което мен ме навеждаше на мисълта, че не изключва секциото.
Разбира се в неделя нямах никакво разкритие, дори шийката не се беше скъсила достатъчно, а тоновете на бебето стигаха при движение над 180 удара в минута. При това положение и предполагаем размер на бебето над 3600 докторът каза, че според него е рисковано да се опитваме да индуцираме раждането понеже за бебето ще бъде стрес - "като да му буташ главата в затворена врата". Аз разбира се неяла от предната вечер просто му казах - "Докторе давайте да го вадим секцио, че май така и така натам вървят нещата, а аз съм много гладна". Общо взето като един лаик си мислех, че след секциото едва ли не веднага ще мога да ям и ще съм в топ форма.
Влязохме в операция при която моят гръб се оказа предизвикателство за анестезиолога и ме боде 3 пъти докато ме хване упойката, но пък като ме хвана .... после 6-7 часа няма пускане.
По време на операцията се смяхме през цялото време - голяма веселба падна, като изключим треперенето, което се получава към края на операцията. Буквално тялото ми подскачаше без да мога да го контролирам.
Та позабавлявахме се в операционната явно за да си наваксам за след това, когато вече хич не ми беше забавно.
Бебокът ми го дадоха веднага след като го извадиха да го гушна, после го взеха за адаптация. След към 2 часа ми го донесоха в стаята да се погушкаме, но за съжаление заради упойките не можехме да пробваме кърменето.
В св. Лазар раздвижват на шестия час от операцията. Мен упойката ме пусна супер бавно и на обратно на всички останали хора - по принцип трябвало първо да си усетиш пръстите на краката, а аз последно усетих тях. Изключително странно ми беше да гледам как краката ми ги местят някакви хора, а аз нямам абсолютно никакво усещане и все едно гледам чужди крака да се движат из пространството
И така - раздвижиха ме, наляха ми много банки физиологичен и обезболяващи и ме оставиха в стаята ми. Това което ми хареса беше, че не ме местиха в реанимация и после в стаята, а буквално реанимацията дойде в моята стая и не се налагаше да мърдам от там.
Моят мъж беше на цялото раждане и след това и слава Богу, че иначе нямаше да ми е възможно да пия дори вода. Само за през нощта не можеше да остане.
До тук всичко ми беше забавно до момента, до който не ме пуснаха всякакви обезболяващи и не се наложи да ставам сама за да ходя има няма 6 пъти за една вечер до тоалетната. Е това си беше предизвикателство дори за човек с висок праг на болката като мен.
На сутринта една от сестрите ме пита - ама никой ли не дойде да ти включи обезболяващи? Защо не си се обадила по телефона да дойдем да ти сложим нещо? Та тогава разбрах, че мога да си искам обезболяващи и много се "харесахме" с едни свещички Волтарен, с които бяхме най-добри приятели до преди 3 дни.

Като цяло съм супер доволна от Св. Лазар като изключим едно нещо, което ми направи много кофти впечатление - на втория ден след секциото в стаята ми се появи една от администраторките да ми остави уж една анкета дали съм била доволна и след това да ме пита "Кой ще оправи сметката?" ама директно без много предисловие каза "Кой ще може да оправи сметката?". И аз казвам - аз ще я оправя, а тя си седи и чака. Явно при моят въпросителен поглед се усети, че няма как да сляза с прясната операция до рецепция за да си платя и каза - ами аз мога да донеса ПОС терминала тук. Донесе го платих и повече не се появи тази женица, но меко казано ми направи лошо впечатление - престоят там е 4 нощи при секцио, тя след първата идва да ме пита кой ще плати все едно ще си грабна бебето и ще избягам ей така с рязания корем и закачените системи.

Всичко останало беше супер, всички бяха много внимателни и добронамерени, нямаше натискане по корема, нямаше грубо отношение, всичко беше супер, особено храната

Аз малко изтеглих късата клечка и се сдобих с едно ужасно главоболие в следствие на спиралната упойка, с което се сдобивали около 5% от хората. Държа ме от 3 ден след операцията до към седмия, но беше много неприятно, защото можех или да лежа по гръб или да съм права. Ако седна веднага се появява и то до такава степен, че ми обездвижва врата и не мога да се завъртя на никъде. Слава Богу мина ми.

Нещо което да споделя с тези които им предстои раждане - винаги проверявайте какво ви дават като обезболяващи ако кърмите. На мен за главоболието ми дадоха Кафетин форте и като попитах дали мога да кърмя с него ми казаха "Ами да ние на всички родилки го даваме когато имат главоболие и не сме имали проблем" Аз обаче като патила си проверих и се оказа, че не е изобщо безобидно поради съдържанието на Кодеин в лекарството. Кодеинът се разграждал от майчиния организъм до морфин, който преминава в кърмата и особено за новородени може да бъде пагубен. След като изчетох реших да питам и моя си лекар и той потвърди, че не е ок да кърмя след това хапче. И така загубих 24 часа от кърменето като цедих и изхвърлях кърма. От там и дребното си свикна с биберона и засукването стана трудно и доста болезнено. И до ден днешен още борим тази захапка на малка пираня, но имаме прогрес.

Може би постът ми стана много дълъг, за което се извинявам, но може да е полезно на някого.

И честито на всички мами, които са се сдобили със своите дечица междувременно! Да сте живи, здрави и благословени с много любов!