Иска деца, а аз не.

Много жени не биха се подлагали на тестове и процедури - ако стане, стане, ако не - не.
Няма нужда ти да разбираш и да мислиш какво би направила, не си ти, не е твоя работа. А мотаният мъж си има глава на раменете.

Много си млада още, в съвременния свят можеш да го отложиш с 5 или 10 години без никакви проблеми. Сега имаш сили,енергия,амбиция, можеш с лекота да промениш работата си,местоживеенето, държавата, да опиташ с бизнес идея, да правиш промени... Като олегнеш малко се отдай на семейство, деца, домакинстване и битовизми, те няма да избягат. Още повече, че се обичате и както каза сте "сродни души". Просто го успокой малко с честен разговор, че ти е прекалено рано и няма как да се съгласиш. Той също не е на 45 или 50 , че да бърза отчаяно. Развивайте се няколко години, осигурете си финансово спокойствие, опитайте каквото искате да опитате като работа, бизнес, развитите и всичко с времето си.

Някак си не мисля, че авторката и след 5 години ще рипа за деца, а него не го виждам да чака 5 години. Но да, най-правилното е да си изговорят честно и открито кой, какво иска, и до кога го очаква.

Зависи къде са. Ако са във Франция или Швейцария, може и да не им стигат. Предполагам предпочита да пести, пътува, развива бизнес, вместо да ги гърми за бебе. Тя писа че иска първо да си купи жилище, та не са само парите. Ако роди докато са под наем и мъжът я напусне, ще си чука бебето в главата още поне десетина години и няма да има лично време, а може и да мизерства.

Смайл, изобщо не разделям двата народа. Не намесвай политически фактори тук.

Но те са си отделна държава, със свои порядки и традиции. Там и църквата е доста активна, насърчава хората да се женят млади, да раждат деца. Може и той да е по-консервативен и да има такива възгледи, особено ако е виждал подобна практика в родителското си семейство и сред близки хора. Може да е вярващ или родителиге му да са вярващи или просто да с по-традиционни разбирания и да го подканват да не живее дълго без брак. Ако ще се жени – да се жени.

Не знам какъв е случаят, само предполагам. Като цяло са по-консервативни по огношение на семейството.

Авторке, няма възраст за деца - кой когато се чувства готов.
Всяка ситуация си има своите рискове - прецени си ти с какво би се справила и действай.
Най-големият грях на хората е да създават деца насила, без емоционално да са готови за тях, а ти не си готова за това в момента. Повярвай, на детето няма да му пука какво можеш да му купиш - единственото, което ще има значение е как се чувства когато е с мама и тате.
Не си готова и това не те прави лош човек - прави те разумен човек.
Същият съвет съм дала на дъщеря си, въпреки повече от всичко искам внучета някой ден. Обаче, отдавна съм ѝ казала ''Не се захващай, ако не се чувстваш готова да обичаш и да се грижиш, така както аз теб''.
Аз родих на 37 - преди това нямах никаква стабилност в живота, а и действителността в България беше друга. Когато най-сетне ми се случи, бях най-щастливият човек и никога нищо в майчинството и родителството не ми е тежало, въпреки че се оправях съвсем сама, а с БНД влязохме стремглаво в токсични отношения.
След 1 година майчинство се върнах на работа и тогава вече кариерата ми истински потръгна напред и нагоре - над 12 години трудов стаж преди бремеността ми обаче бяха изградили една стабилна основа.
Животът на всеки, който взима самостоятелни решения обаче, е уникален - няма универсална формула за успех и щастие.
Според мен, по-истинският ти проблем е разминаването между теб и приятелят ти. Нямате еднакви амбиции, не сте на една вълна както се казва, и не съм сигурна дали това няма да се окаже проблем в бъдеще.
Според мен, имате нужда от един честен разговор, защото.........дори той да се съгласи да те чака 5-10 години за да си развиеш бизнеса, ти през това време ще претърпиш еволюция, той вече може да не ти се струва привлекателна възможност за съвместен живот и човекът да изгуби реални възможности за семейство.
Помисли върху това и успех, каквото и да решиш.

И аз това щях да попитам. Авторке, преди да мислиш за дете, помисли приемаш ли този мъж такъв какъвто е? Приемаш ли разликата във възгледите ви за приходи и кариера. Възрастен човек не можеш да промениш (и не трябва). Приеми, че той ще остане такъв. Не иска да изкарва много, а иска да има свободно време. Би ли приела да си с такъв човек до пенсия? Това е честност към теб самата.
Ако отговорът е да, чак тогава идва честността към него - ясно да му кажеш, че не искаш дете сега и не знаеш дали и кога ще си готова.

Много смислен коментар. Остави факта, че аз ще си удрям главата и ще мизерствам. Ами детето!? Не искам да расте в разведено семейство с една заплата под наем. Виждам много такива неща и родителите ми са разведени. Предпочитам да съм по-сигурна(и в него, и в себе си).

Сигурност впднешно време е илюзия. Каквото и да направиш, да панираш, да подготвяш всичко може да се срине за 1 миг.

Това, че всичко може да стане, не означава,  че не можем да опитваме и правим най-доброто, на което сме способни. Достатъчно много неща са извън наш контрол, редно е поне за това, което е в наши ръце да поемем отговорност.
Иначе всеки може да си се носи по течението и да не гради нищо с идеята, че всичко е илюзия.

Една година любов е в разцвета си и вероятността да се виждате и оценявайте правилно е минимална!
На твое място бих поговорила с партньора си, че можем да мислим за деца най-рано след година - две и то не е обещание, а тогава да започнем да разискваме темата.
След третата година от връзката биохимията на любовта не е толкова щурава и ще можете да видите колко са ви сродни душите, целите, мирогледите и дали гледате в тоя живот в една посока. От поста ти ми се стрва, че той иска спокоен живот с приемлив доход - без стрес и напрежение, но и без лукс. А на теб ти се иска да се впуснеш в собствен бизнес, да пожънеш успехи, да се доказваш, да си финансово не прост добре, а отлично. Права си, че ако се появят деца трудно става с доказването и развитието на бизнес. Не е невъзможно, но си само на 23 - нямаш за къде да бързаш. 

Вие с този човек сте много различни. Разликата във възрастта не е проблемът. Проблемът е, че ти имаш планове и искаш да ги постигнеш, а той иска да работи, но не е инициативен и предпочита друг да му плаща. Ако се съберете, един ден ще стане така, че ти ще теглиш каиша, той ще седи на дивана и ще те ревнува. Животът ти няма да потръгне, защото нито сте сродни души, нито часовниците ви тиктакат на една вълна, нито искате едно и също от живота.
Пусни го да си ходи, а ти си действай по задачите.

Това, че не е предприемчив и с дух на инвеститор не означава, че не може да изкарва пари или да има хубава професия. Той може да си работи някъде и пак да взема много пари. Докато някой надъхан и амбициозен може да иницира сто неща и да докара до фалит всички.

Авторке, любопитна съм в каква сфера желаеш да се развиваш.
Необходима ми е минимум базисна информация, за да изкажа мнение по казуса.

Липсата на инициативност никога не се ограничава само до парите и работното време. За мъж не е много добре да му липсва инициативност, но с правилната, също неинициативна жена създава здрава връзка и са доволни. Обаче в случая не е така. Оставям настрана, че доход 8 хиляди лева ù се вижда малък, както и леко нереалната идея за кредитите. Двамата просто са ужасно различни и ако това не е проблем, докато са на етап любов , забавления и алкохол - вече ще стане проблем, когато понесат отговорностите в семейството и родителството. Тя ще иска най-доброто за детето, той ще отстоява позицията ‘ама няма нужда от това’. И или тя трябва да се нагърби с нещата, или да приеме идеята, че детето няма да получи най-доброто, защото баща му ‘не е инициативен’. И в двата случая нататък става грозно.
В днешно време неинициативен се ползва като евфемизъм на мързелив и смятам, че с право. Не бива светът да се завърта около хора, които ‘просто не са много инициативни’ и тяхното неможене.