В колко часа взимате децата от ясла/градина?

Когато един родител установи, че детето му е някакси пренебрегнато, трябва да потърси контакт с педагогическия персонал, според мен. Интересно ми е родителите, които твърдят, че масово такъв е случаят в държавните градини, водили ли сте разговори, какво ви е обяснено? Питам, защото аз не съм усещала различно от отношение към дъщеря ми, не и от страна на персонала (усещала съм от страна на децата, но ми беше обяснено от психоложката, че детето ми е по-напреднало за възрастта си, тепърва ще се среща с "неразбиране" и това е посоката, в която трябва да работим с нея, да я учим как да приема реакциите на част от децата), не съм намирала за нужно специално да разговарям в такова направление, но и аз съм от родителите, как да кажа, с не толкова големи очаквания и претенции.

Персоналът може да се постарае да няма такова отношение в негово присъствие, но не може да запълни пропуските във възпитанието на родителите, които отглеждат тези деца и им насаждат определени предразсъдъци, независимо за какво точно става въпрос. В повечето случаи кофти отношението не идва от възпитателите в яслата или градината, а от семействата на други деца.  Тях педагожките няма как да върнат в първи клас и да ги научат как да бъдат по-добри, по-толерантни и по-човечни.

И да - говорила съм, но отговорът се доближава до това, което написах вече, плюс това, че ги учат да са приятели всички, че не ги делят и т.н. Което е абсолютно разбираемо. Много внимават в градините да са им добре вързани гащите. Да не са луди да признаят, че някои настроения се подхранват от тях самите. Но аз и в нашия случай наистина не го вярвах, достатъчно възпитани изглеждаха.

Водих такъв разговор, за момента разбират, но не го приемат, че така е по-лесно.
При нас всичко е в началото и се лашкат учителите да угодят на определени родители и задълженията им цялостно към всички деца.
Не изисквам особено, насърчавам да отстояват правилата при дисциплината, но ако се премълчава начина на обучение, няма да се промени нищо
Дори предложихме няколко родители да се проведе среща, но тушираха за момента, защото им е ясно, че има нередни  неща, но няма как да се отлага дълго още.

На мен познат учител в друга градина и град ми каза - не се занимавай ще ти намразят децата.

За държането на децата вкъщи са ме съветвали от персонала - щом едното е с отит що не си ги държа за по-сигурно в нас и двете. Не се връзвам, щом единия е болен остава у дома, здравия на градина.
За една година назад единия има 7 отита, другия не страда от уши до тук.

Според мен прекалено взискателните родители и тези с претенции, вредят на децата си. Защото възпитателките подсъзнателно насочват неприязънта си към родителя, към детето. В крайна сметка, не можем да очакваме институцията да възпитава/развива детето ти, за мен тя е спомагателна в ролята на родителя. Много родители го разбират обратно. За мен лично, очакванията ми от детската градина са да отиде и да си прекара приятно с други деца, зящото вкъщи аз това не мога да му го дам, нито е достатъчно да се ходи само по площадките. От там нататък, за развитието му отговаряме аз и баща му, както е било досега. Вкл.да наблюдаваш, да си запознат с това какво се очаква и какво не, да го стимулираш и поощряваш. Но не и като фикс идея, деца които имат проблеми в развитието, винаги си личи че е така. Ако детето е здраво, то не е робот и неговата роля като дете е да е щастливо и да се забавлява, а не да е робот, който живее по книга и етапи на развитие и е нон стоп следено. Още повече, майките си имаме инстинкт и усещаме, ако нещо не е наред с децата ни. Другото е, детската ясла/градина е много полезна за развитието на детето, освен че си прекарва добре, намира си приятели, социализира се, научава се на самостоятелност, за да ве развива зависимост към майката (което е изключително вредно, вкл.и в живота му напред, като възрастен - децата не са наша собственост и нашата роля и да ги научим да живеят без нас , това е истината), то и защото децата гледат едно от друго и съответно, много по-лесно дръпват в развитието - започване на гърне, хранене с прибори, самостоятелно заспиване и т.н.
Аз лично нямам търпение да започнем, вълнувам се много за него и знам, че ще е изключително щастлив. Нашата роля е да намерим ясла, която ще е далеч от соц влиянието. Затова засега сме решили да сме в частна.

В отговор на един пост по-горе - какво ще му стане на детето, ако стои 10 часа? Защо е много вредно и какво казват точно проучванията? Ще ми е интересно да споделите конкретни проучвания от легитимни източници. Благодаря!

Ще се изразя така - ако детето има затруднения с адаптацията, дисциплината, ученето и пр. в градината, и родителите не обърнат необходимото внимание по адекватен начин, то в училище проблемите ще ескалират. А учителките в училищата не са дзен като в градините и със сигурност по време на преподаване на материала, диктовка, етс. не се водят от принципа "да изчакам и двадесет и петото дете".

Съгласна съм с 90% от това, което си написала КРР и също недоумявам как някои родители очакват без никакво усилие от тяхна страна детето да учи стихчета например, или да се научи да смята. За приятното изкарване и самостоятелността също.
Но имай предвид, че още от 2-3-та група започват да ги третират повече като ученици и да изискват по-голяма концентрация от тях, съответно това е за сметка на игрите. И друго - наред със самостоятелността се научават и доста глупости.

Е, то е ясно, че гледат един от друг както хубави, така и лоши неща. Но, в крайна сметка, това е животът. Не можем да обвиняваме детската или учителките, наша е ролята отново да коригираме и обясним. Ролята на родителят цял живот е да е ментор. Аз съм на 34 и мама до ден днешен ме напътства.

Дали в градината, дали на площадката или на рожден ден, все отнякъде ще чуе нещо неприемливо. Но пък това е възможност за родителите да въведат разбирането за приемливо и неприемливо, за това къде какво може да се говори и къде - не, такива неща.
Моята дъщеря пробва да говори на баща си на "брат"... след време ще пробва нещо друго и така цял живот обясняваш, обясняваш, никога не забравяш, че децата се учат и с личен пример, и така...

Първото нещо, което донесоха за няма и два месеца беше да плюят, минаване и пяскане по задните части и смях - малко дупе.

За сигналите къде трябва да се наблегне във възпитанието и обучението на собствените ни деца, че всеки родител е отговорен от  ранна градинска възраст е съвсем вярно и подкрепям.
Най-малкото, че амбициозните родители или с болна амбиция увити около персонала от детската  се пренасят и вихрят в училище.
Не е рядкост в днешно време да се търси сметка на учител защо детето има двойка, въпреки че причината е неподготвен урок или домашно, където слабата оценка може да е стимул да се отработи пропуска

Да, това за оценките... много се изненадах, когато учителят по математика казал на детето да пита родител дали да ѝ нанесе тройка (за верни като краен резултат, но неразписани изцяло решения)... ама разбира се, че ще я нанесе, как иначе детето ще разбере, че условията трябва да бъдат изпълнени. Сега знае и ги разписва изцяло.
Но мисълта ми беше, че за да пита, явно е имал родители, които са били против. пп - уточнявам, че става въпрос за втори клас, т.е. оценките нямат никаква тежест за образуване на бал или нещо подобно.

Детето ми посещава частна ясла и детска градина от 1.5г и за около 2-3 седмици се адаптира като в началото я взимах на обяд, след това след обедния сън и на края оставаше цял ден. Градината работи от 7.30 до 18.30, ние водим към 8 и взимаме към 17.30-17.45. Не е последна и никой не се сърди.

Лично аз виждам огромни ползи за детето - ходи с голямо желание, имат редица занимания - не всички са за нейната възраст, но учителите не я оставят встрани, а я включват колкото може, вече говори доста добре и за мен има връзка със средата.

На мен лично ми е много интересно да наблюдавам колко са различни родителите в очакванията, изискванията и възприятията си. За себе си отбелязвам кое е приемливо и бих го възприела и кое ми идва като негативна практика и поведение. Та, така де, посещението на детска градина се оказа интересно не само за малката, но и за нас.

В нашата градина имаше опити от страна на определени родителите да сближават децата си конкретно не с други деца а с учителите. Като например ги каниха в къщите си за лични поводи? Разбира се те не се съгласяваха,от къде знам ли? -Сами си казват .
Един единствен път съм срещала нередности,отидох твърде рано (налагаше се ) ,да ги взема децата и чух лелята да крещи : Млък,млък ,придружено с нещо от рода ,да не си гъкнал и мръднал,нещо подо6,и в този миг не видя и усетих как й се искаше да се отвори земята и да я няма. Казвам ви много странно викаше тази жена ,в главата ми стана страшно,изпитах емоции на гняв,ярост ..не помня как точно реагирах,питах я защо вика ,а тя се опита да се оправдае с по-малките деца ,което пак е недопустимо. Веднага говорих с учителите и бях склонна да стигна до директор (в малките населени места за две градини се назначава един директор ,тоест той директора не работи пряко в тази сграда ) ,не помня как се разви ситуацията ,подозирам ,че още един родител пусна оплакване и съвсем скоро лелята вече не работеше в градината,тогава бях споделила и на още една приближена майка ,която сви рамене . Та мисълта ми е ,питайте ,настоявайте .

Абсолютен факт е, че заради тези, които си взимат децата по-рано, нашите деца страдат. Всеки си решавал, но това е факт. По моите наблюдения се случва главно в държавните градини. Поне при нас в частна ясла има повече деца вечерта от колкото в държавна градина. Може би неработещите жени явно са основно там, което е интересно, защото по принцип жената, която не работи и иска да ходи на пилатес, не би трябвало да има избор, защото просто точките на детето ѝ няма да стигнат.
Иначе и аз мога да не работя, но никога не бих си го причинила.
Ясно ми е че има работи за някой-друг час, а и баби и дядовци, но чак пък толкова всички да не работят нормална работа е странно.
Може и някои деца да са еднорози, които не преобръщат дома и родителите, които си работят от къщи, могат да ги вземат и после да си доработят. Може пък и да им пускат тв, което аз рядко правя. Затова и с работа от къщи, която е достатъчно трудна, обищновено този номер не работи, ако няма компромиси.

Факт е, че НЯКОИ деца страдат. Друг факт е, че далеч не всички страдат.

Аз също се учудвах как толкова много майки не са на стандартното работно време, което е най-малко до 16:30-18:00 ч. Имаше и една военна, която беше яко подпалила, че лелките си го изкарват на детето ѝ, защото тя работи извън града и не може да го взима преди 18ч - наистина представям си колко ги е било яд, че заради едно дете трябва да дремят до последно. Имаше и такива, които са си уж от 8 до 17 ч, но се бяха разбрали с работодателите си да ги пускат час по-рано всеки ден, като това им се приспадне от отпуската.