Къде и как да я открия ?

Е, хайде сега! То Сирената сама си го правеше, то и аз сбутах три деца с малка разлика, ама не съм била такава отчаяна.

Сирената и Контеса са ми най- комичните персонажи от бг мама. Вярвах им едно 5% от фантазиите им.

Аз вярвам на Сирената. Не мисля, че е очаквала двете породени момичета да са толкова лепливи и палави. Все пак тя едно дете е изгледала, че и сама. Моите деца също бяха палави. Не съм си го правила сама, ами такива са им били характерите. Никой не знае какви деца ще му се паднат. Моите пък в пубертета много се кротнаха, чак още не мога да повярвам.

Янтра, твоите си ги гледала на конвейер, дето се вика. Моите даже бяха с памперс по едно и също време. Еднаквите етапи сме ги живяли един след друг. Даже в прогимназията ми беше по-лесно. Гимназии и университети за дъщерята не сме търсили, защото предишната година ги бяхме проучили за сина. Сирената беше излязла от бебешка и тодлерска възраст със сина и изведнъж се потопи отново там, но вече трябваше да се грижи и за нужди на ученик в прогимназия. Аз си признавам, че сега не бих могла да гледам и половин малко дете по цял ден. Но ти даже и с три си успявала да сготвиш вечеря. Тук има арабки и африканки с по 4-10 дечуря в къщата, които нямат и 2% от оплакванията на Сирената. Просто тя изнемогваше с децата. Сега сигурно е различно.

Контесата не съм я чела много. Нея не я помня да се е оплаквала.

Малко компромиси трябва да направиш според мен. Какво лошо има ако жената е с дете? На тази възраст повечето са, това не е упрек към годините ти, защото и аз съм на 35 и нямам все още дете, но пък не пречи, ако си допаднете да имате свое дете, какво като тя има вече друго от предишен брак.
И твоя влак ще дойде, просто не всеки среща любовта на време, де да беше всичко като по романтичните филми, но уви, в живота нещата са по-различни и не винаги има хепи енд. Обаче и друго искам да ти кажа, човек колкото по-отчаяно желае нещо, толкова повече отблъсква това нещо от себе си, изпитала съм го на свой гръб. Ако не ти е фикс идея и се фокусираш върху други неща, току виж твоята половинка сама е дошла. Пожелавам ти успех!

Много фино се пипа темата с компромисите. Много сълзи са пролети заради направени компромиси от зор да стане "нещото". Има какво да се мисли, преди да настаниш чуждо дете в дома си и да заживееш с него. И то с тебе. Детето може да е на 5, но може и да е на 15 години, със съответните постъпки, поведение и намерения. Както казваш ти, не всичко е романтично и като цяло съм съгласна с целия ти пост по-нататък.
Едно малко дете е възможно и е даже очаквано да вкара и баща си в картинката. И да станете четирима. И то на ежедневна база, освен на празнична, ваканционна, всякаква. Нямам предвид да ходят заедно на море, но да се ходи на море тогава, когато плановете на четвъртия го позволяват. Все неща, които съпътстват в живота, но в началото заради идеята да си с някого, си казваш "е, кво лошо - компромис!" Заменете думата "море", с коя да е друга дума за всичко, което правим в живота си.
Освен да приемеш и възприемеш партньора си с всичките му особености, ще трябва да направиш същото, дори в по-качествен вариант и с детето му/й. Но отсреща стои още една личност, която трябва да ти казва "да", но също казва и "няма да стане!" и ти трябва да се научиш да живееш с това и то с усещането за щастие, а не като компромис. Ако не го усещаш това щастие и споделеност от другата страна, чувството за обвързаност се губи. Човек мечтае за отдаденост, взаимност и любов, а не за правене на компромиси - това като обяснение защо трудно се сработваме с компромисите.
Дълго мога да пиша по темата до какво водят компромисите.

И не всеки среща любовта навреме, не всеки забременява навреме, не всеки я задържа навреме и не всеки иска да бъде нечии компромис.

Много е сложно с деца. Ама много. В момента имам огромни проблеми с 15 годишния и се кефя на търпението на моя човек, че не ми дава зор да живеем заедно или нещо такова.

Недаването на зор е голям компромис. Зависи дали и двамата имат деца и тези деца как ще се държат и едно с друго. Ако живеят заедно с едното дете и то получи по-голям подарък от детето, което не живее с тях, или на детето, което не живее с тях така му се струва, и страда...
Чуждото дете си е още един партньор, с чиито чувства, навици и характер трябва да заживееш.

Не се страхувам от чужди деца.  А и ако е на партньора ми, то вече не е чуждо за мен.
Това не би ми било компромис. Компромис би било да живея с родителите му, роднини или нещо подобно.

Да, за тебе не е. Друг ще дойде в София да живее при родители, но само в картинката да няма чуждо дете, което да заведе вкъщи на майка си и баща си като внуче.
Една лекарка имаше случай - синът й ходеше с жена с дете и от нея знам, че положението е едно такова, особено. Детето не  идваше у тях като при баба и дядо. Синът й на около 30, детето тийнейджър - ни да му е баща, нито приятел, нито брат.  Самата тя е твърде млада, за да му е баба като бабите. Трябва да е станала баба на около 36-38. Не мога да кажа, че говореше за тези неща с кеф и тя не търсеше своя кеф,  се безпокоеше, че синът не се чувства като родител и не е възприеман като родител.

Широкоскроените хора нямат проблемите на цитираната докторка. Синът й не е било нужно да се опитва да е родител, ако не е бил приет в тази роля. При добро желание е можело да намери роля, в която да се чувства и той на място, и тинейджъра.
Не се разбра обаче как хем синът на 30 години, хем майката станала баба на 36-38?!

Има твърде малко широко скроени хора.

36-38 г. е разликата между доведената баба и внука.
Синът е на 30, доведеният му син е тийн (примерно 15 г.), майката свекърва е 36+15=51 г., а снахата примерно е на 33 г. (15+18г.)

Не може да упрекваме хората, че не са широкоскроени.
Като нас!
Те са такива, каквито са.
Написах го в контекста какви обърквания и чувства можеш да изпиташ, ако евентуално не си така широкоскроен.
Дано много широкоскроените да нямат никога  никакви проблеми! Но се съмнявам.
Ако по една тема си широкоскроен, по друга си по-затворен.
А и тълкуването на тази дума е мноооого индивидуално. Из чатовете в тиндер: ти широкоскроена ли си, оупънмайндед ли си? - Да, разбира се! - Значи идвам у вас да правим секс!

Докторката е твърде млада, за да има толкова пораснал внук. Тя тепърва можеше да има внуци, но бебета, не тийнейджъри. И не ни е цел да изядем ушите на тази докторка сега, нали. Каквото е - такава. Не ни е по темата.
Днес един полицай идва у нас, за да му дам нещо. И по телефона обяснявам къде живея, но става много сложен разговор, защото 10 пъти ме пита дали на края на улицата наляво или надясно да завие. Бил ме питал 10 пъти, защото жените с лявото и с дясното имали голям проблем и тръгва с някакъв виц да ме разсмива. "А пък за полицаите колко вицове има....", го прекъснах аз. Шегувахме се, де. Нали сме широкоскроени и двамата!

Да, biborana, синът трябва да е бил около 29 (мисля), а тя към 51-52, приятелката, защото тя не стана снаха, беше по-голяма от сина.
𝑬𝒍𝒊𝒇𝒇, нямаме информация дали и какво е опитвал синът и какво е пропуснал. Аз историята я знам от докторката, но не в детайли. Просто пример. Имам и други с мъже, които ходеха с жени с деца. Обобщено споделят "беше сложно!". Може би им липсва широкомащабност на мисленето и да не е за тях тази работа с доведените деца. Не всеки е перфектен родител на собственото си дете, а какво остава да го упрекваме за пропуски спрямо чуждото...

Благодаря за разяснението!
Без да упреквам никого, казвам аз как бих действала: ако виждам, че сина ми е щастлив с майката на тинейджъра, бих приела радушно детето, моето "внуче" и това, че разликата ни не пасва на типичната за баба-внук не би ме притеснило. Най-много да я ползвам за майтап.
Не се съмнявам, че не са прости семейните конфигурации между ерген(ка) и партньор с дете. Определящо е има ли любов и желание от тази любов да произтече нещо добро.

От разказа оставам с впечатлението, че синът не е бил щастлив особено. Сложно е, във връзки, когато детето трябва да живее с тях е в пъти по-сложно.