То и поколенията се смениха и реално мисля и че не останаха някакви от родителското поколение с архаични имена от типа Груйс и Донка. Сегашните свекърви сигурно са, знам ли, Памела и Ванеса.
- Публикувана: 23 ян. 2026, 14:19 ч.
- Последно мнение: 27 ян. 2026, 15:57 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 171
Да внеса малко смях е темата ...
Момичета, чета ви от доста време - просто за да съм в час. Моето положение е по средата - снаха съм и два пъти свекърва. На бабата вече отдавна съм дала "свободно" - до болка са ми познати всичките й изцепки (86-годишна, сама от 41-годишна, влюбена до болка в сина си, с годините все по-голям егоист). По отношение на снахите - живеят надалече от нас, не се меся в нищо, помагам когато ме поканят и имат нужда, не давам съвети - само понякога споделям опит. Щастлива съм да се разбират помежду си, да са здрави и да се грижат за децата си. Сами сме отгледали нашите деца и смятам, че така е най-добре. Нека "всяка жаба да си знае гьола и да си кряка в нейното езерце".
Ако трябва да сме честни, в темата доста пъти е имало негодувание в смисъл "Какви са тези баби, дето не помагат за внуците. По екскурзии, с приятелки на кафе, насам - натам, а младите сами се бъхтят да си гледат децата".
Хахаха , и а съм пращала Златния да си оправи стаята прези да дойде гаджето, но не с горните мотиви. Не че ме е слушал. Аз отдавна и съвети не давам , дори когато поискат съм пестелива.Опитът ми е ,че всеки трябва да си счупи главата и да си вземе уроците.
Хахаха , и а съм пращала Златния да си оправи стаята прези да дойде гаджето, но не с горните мотиви. Не че ме е слушал. Аз отдавна и съвети не давам , дори когато поискат съм пестелива.Опитът ми е ,че всеки трябва да си счупи главата и да си вземе уроците.
Ми ще ходят на екскурзии! Баба беше толкова щастлива като се върна от първата си екскурзия. Майка ми едвам я накара и после не се спря тая жена. Ама и на екскурзии е ходила, и деца е гледала, и с приятелки се е виждала. Баланс му е майката.
Не може да очакваме, че родителите ни ще са винаги на разположение да ни поемат задълженията.
Не може да очакваме, че родителите ни ще са винаги на разположение да ни поемат задълженията.
Само свекървите ли имат претенции за име?
Женските родители никога ли не питат, не настояват?
Просто питам. Смятам,че единствено родителите имат право да избират. При нас каката избра името на брат си, но след като отхвърлихме Пумба или Тимон.
Аз, както обикновено , няма да плюя свекървите.Не защото са цвете, а защото те няма да се променят заради вас.Ако вие сте достатъчно уверени в себе си, в партньора, ако предварително сте си изясни ли основни позиции за живота и децата, знаете какво да очаквате, свекървите няма да ви бутнат. Малко ще ви подразнят, ама ще ви мине.
За казуса на потребителката, която ходи на психолог, много непрофесионално от негова страна да квалифицира трето лице. Задачата му би трябвало да бъде да Ви накара да работите върху себе си, не да определя кой какъв е.
Гадно е да оплетеш живота си с такива хора и да се налага да водиш ежедневни битки/лошите свекърви/. Но ако мъжът не е на място и е тоя брак сте нещастни, какво правите там?
Женските родители никога ли не питат, не настояват?
Просто питам. Смятам,че единствено родителите имат право да избират. При нас каката избра името на брат си, но след като отхвърлихме Пумба или Тимон.
Аз, както обикновено , няма да плюя свекървите.Не защото са цвете, а защото те няма да се променят заради вас.Ако вие сте достатъчно уверени в себе си, в партньора, ако предварително сте си изясни ли основни позиции за живота и децата, знаете какво да очаквате, свекървите няма да ви бутнат. Малко ще ви подразнят, ама ще ви мине.
За казуса на потребителката, която ходи на психолог, много непрофесионално от негова страна да квалифицира трето лице. Задачата му би трябвало да бъде да Ви накара да работите върху себе си, не да определя кой какъв е.
Гадно е да оплетеш живота си с такива хора и да се налага да водиш ежедневни битки/лошите свекърви/. Но ако мъжът не е на място и е тоя брак сте нещастни, какво правите там?
Да, няма как да се очаква бабите и дядовците да отглеждат внуците. Да помагат понякога - разбира се. Освен това, с настоящата пенсионна възраст, която все още расте и ще расте до 65 години за мъжете и жените, е доста трудно бабата/дядото да са твърде активни в гледането, като и все още ходят на работа.
Човек трябва да остарее, за да не се взира в подробности. Да си над нещата - майка ми казваше: Като те плюят, ти казвай - "дъжд вали" и отминавай. Но не всеки го може. Сега гледам внуци често - много са - най-често вкъщи. Въобще всяка баба да си знае гьола. И на екскурзии ходя и питки месим с децата. Многовнучна баба съм. Да се похваля, че циганката емигрира. Приятен ден!
Според мен също има разрив в разбиранията, но не заради пропаст в поколенията, а заради различен бит само за има-няма 30 години. Аз съм отгледана от баби и дядовци, жилището е дадено от тъстовете и естествено те се месят. Могат - месят се. В днешно време около мен всички са си купили жилища сами (с помощ от банката), децата си ги гледат сами, защото родителите им още работят или са на 400 км… Ами трудно е да даваш наклон в живота, когато не зависят от теб и одобрението ти. Даже много е трудно. Емоционалната зависимост на детето също е проблем, въпреки че е разрешима, защото детето вече има ново семейство и подкрепа. Но проблемът е, че тя също е обвързана с финансова и имотна такава почти винаги и дори детето вече да се осъзнава, няма откъсване. Я мама и тате са направили мечешката услуга да предоставят жилище (което си е на тяхно име още, де). Или етаж/стая. Я са дали чудесната идея да се пенсионират, родителите да се върнат на работа и те да гледат внуците постоянно. Я синът работи в семейния бизнес…
Мдааа, баланс е разковничето. И уважение мнението на другия. Аз съм отказвала да гледм внучката поради различни причини. Нито сме се скарали,нито има сърдити. Много пъти и съм гледала. Хубаво , е че кандидат снахата е свидетел на отношенията ми с дъщеря ми , за да не очаква чудеса от мен. Да няма после, ама тя за дъщери си така, пък за мен не.
Имам приятелка, която е супер обсебваща майка, има двама сина. Ми не е добре, макар че няма още снахи. Може и да има, но да не знае.
Имам приятелка, която е супер обсебваща майка, има двама сина. Ми не е добре, макар че няма още снахи. Може и да има, но да не знае.
Биборана, точно в болднатото се крие разковничето. Не че е права свекървата, не че трябва да й се мълчи или да се подчинява. Но ако е такава, каквото се описва масово тук , няма шанс да се промени. Напротив! Ще се раздаде на макс , за да вгорчи живота на снаха си. Какво следва от това? Една млада жена с разклатена психика, нарушена хармония в младото семейство, хиляди гимнастики как да не говорим с нея, как да я избягваме, как да не даваме детето. Не приемам и това с шикалкавенето и да си прави каквото си знае/ за името май идеше реч/. Казвай право куме в очи какво ти е мнението и да си гледа работата.
Всичко е в ръцете на снахата и партньора, те трябва да имат ресурс да се справят с това зло. И в този ред на мисли, колкото е по -уверена в себе си младата жена и е по-сигурна в партьора си , толкова по-безболезнено ще премине през това . И ще спре да й пука. Аз пиша свекърва, но се отнася и за тъщите. Защото и между тях има същите "крокодили" , претенции за име, претенции, че са по-добрите и отдадени баби, претенции че любимата щерка трябва да им снася всичко, дори скатава от семейния бюджет , за да подава на мама. Сигурна съм , че всеки има някакъв подбен пример в обкръжението си.
Почти съм сигурна също, че зад доста от тук споделяните случаи се крие или живот в обща къща, или в такава , дадена от свекърите, или някаква друга зависимост. И свекървите смятат, че заради това младите са им длъжни.
Мъжете доста по -рядко обръщат внимание на реплики и дуплики, затова по -рядко имат проблем с тъстовете. Не че тези последните са по-добри. През немалкия ни съвместен живот със съпуга ми, доста често е играл роля на умиротворител между мен и моите родители. Неща, за които аз съм се ядосала , той дори не ги е забелязал. Но той е по-добрият и по-мъдрият от двама ни.
Хубаво е , че се търси помощ от психолог, но работата с него трялва да е насочена към самия теб, защото ако днес свекървата е нарцис, утре ще е шефът на работа, или гадната колежка.
Лично аз като тъща и почти свекърва , изобщо не разбирам откъде тези жени намират енергия да се занимават със снахите си / зетьове. И ащо им е нужно? И не разбират ли , че всичко това влияе на техните мамини златни ненагледни писани яйца? Няма ли приятелки, екскурзии, курсове, хобита , някакви занимания за тях? Откато децата ми завършиха училище аз наистина живея своя живот. И ми е все тая на кого и дали на някого , изобщо , ще е кръстено внучето.
Всичко е в ръцете на снахата и партньора, те трябва да имат ресурс да се справят с това зло. И в този ред на мисли, колкото е по -уверена в себе си младата жена и е по-сигурна в партьора си , толкова по-безболезнено ще премине през това . И ще спре да й пука. Аз пиша свекърва, но се отнася и за тъщите. Защото и между тях има същите "крокодили" , претенции за име, претенции, че са по-добрите и отдадени баби, претенции че любимата щерка трябва да им снася всичко, дори скатава от семейния бюджет , за да подава на мама. Сигурна съм , че всеки има някакъв подбен пример в обкръжението си.
Почти съм сигурна също, че зад доста от тук споделяните случаи се крие или живот в обща къща, или в такава , дадена от свекърите, или някаква друга зависимост. И свекървите смятат, че заради това младите са им длъжни.
Мъжете доста по -рядко обръщат внимание на реплики и дуплики, затова по -рядко имат проблем с тъстовете. Не че тези последните са по-добри. През немалкия ни съвместен живот със съпуга ми, доста често е играл роля на умиротворител между мен и моите родители. Неща, за които аз съм се ядосала , той дори не ги е забелязал. Но той е по-добрият и по-мъдрият от двама ни.
Хубаво е , че се търси помощ от психолог, но работата с него трялва да е насочена към самия теб, защото ако днес свекървата е нарцис, утре ще е шефът на работа, или гадната колежка.
Лично аз като тъща и почти свекърва , изобщо не разбирам откъде тези жени намират енергия да се занимават със снахите си / зетьове. И ащо им е нужно? И не разбират ли , че всичко това влияе на техните мамини златни ненагледни писани яйца? Няма ли приятелки, екскурзии, курсове, хобита , някакви занимания за тях? Откато децата ми завършиха училище аз наистина живея своя живот. И ми е все тая на кого и дали на някого , изобщо , ще е кръстено внучето.
Това е и основна причина за вкопчване и вмешателство, всъщност.
Някои не го правят и с лоша умисъл, нито искат съзнателно да навредят, но има определено доза егоизъм - не искаш да навредиш, но пък и искаш компания.
Позната (прясна снаха) се оплаква от свекърва си, че когато ходят у тях на гости непредвидено, никога няма какво да яде - хлябът е с глутен, мляко, сирене, масло - всичко е с животински произход, супите обикновено са застроени с мляко, в манджите има месо. Уточнява, че когато ходят с покана по някакъв повод, свекървата се старае, и приготвя винаги неща без глутен, без месо и млечни, специално за нея. Обаче проблемът бил като ходят непредвидено. Опитах се да обясня, че щом се старае, когато са изрично поканени, значи уважава диетата и и не иска да я убие 
И че затова не е хубаво да се ходи където и да е непредвидено Не и не - то и за свекърите не било добре да ги ядат "тия боклуци", защо ги купували изобщо, щяла да ги превъзпита тя с времето Питам защо ходят толкова често - близо им било, на път, що пък да не минат 
Като човек с опит, се опитвам да убедя снахата да не си сгорчава живота и да не търси проблем там, където всъщност го няма. Но е толкова пренавита и нахъсена да им покаже "правилното", че чак ми е жал за горките свекъри (тях не ги познавам). Та понякога човек сам си го прави.
И че затова не е хубаво да се ходи където и да е непредвидено Не и не - то и за свекърите не било добре да ги ядат "тия боклуци", защо ги купували изобщо, щяла да ги превъзпита тя с времето Питам защо ходят толкова често - близо им било, на път, що пък да не минат Като човек с опит, се опитвам да убедя снахата да не си сгорчава живота и да не търси проблем там, където всъщност го няма. Но е толкова пренавита и нахъсена да им покаже "правилното", че чак ми е жал за горките свекъри (тях не ги познавам). Та понякога човек сам си го прави.
Ми ще ходят на екскурзии!
Така е. Моите родители хем на екскурзии ходят, хем и внучката водят с тях
Това с налагането от снахата на кой какво да яде... ми идва туу мъч, без извинение. Кой какви "боклуци" яде, си е чисто и просто негова работа.
Представям си как съм си сготвила, приготвям се да си вечерям с мъжа и ми се изсипва тая мрънкалница.
Ако ми кипне, бих спряла и при покана да се съобразявам. Да си носи сама ядене.
Ако ми кипне, бих спряла и при покана да се съобразявам. Да си носи сама ядене.
На мен ми изглежда леко нахалничко да "наминаваш" без предупреждение и на всичко отгоре да очакваш храна. Каквато и да е. А специална храна при непредвидени посещения, вече е наглост.