Била ужасно груба с нея и тук става въпрос за възрастни хора, тя е на 40, на тях им е трето дете (другите две големи, по-рано родени)
Когато аз забременях с третото ни дете умишлено не казахме на никой веднага. Бях в четвъртия месец и вече знаехме пола. Събрахме се за рождения ден на баткото и казахме вкупом на всички - децата, баби дядовци.
Свекърва ми се стъписа, не повярва. После каза - "ми на като циганите и вие с три деца, ама добре че поне е женско." Големите ми деца са момчета, тя имаше двама сина, но винаги е искала дъщеря. След време пак имаше включване по темата - "да знаеш, че ако и третото беше момче не знам дали щях да го обичам".
Нищо, че внуците ми два дни не са били у нас. Соломоновски казах, че аз съм го счупила, само мир да има. 
Също възпитанието може да избие в различни посоки, то и затова е сложна материя. Понякога като се държиш по един определен начин, детето остро го избива да е в другата крайност. Това може да си има други минуси, но няма нищо общо с манталитета и държанието на крушовото дърво (ако дървото е скандалджия и всичко решава с викане и конфликт, може крушенцето да стане по-мекушаво и тихо, например, и да му се качват на главата лесно). Характерът се гради също и навън - среда, колеги, приятели, социален кръг, учители, примери за подражание (кумири) и тн. Ако вкъщи атмоферата е нагнетена и като споделиш нещо те овикват или неглижират чувствата ти, ще търсиш подкрепа и изслушване навън, и започваш да копираш, имитираш и следваш примера на този, който ти ги дава. Той може да е много различен от хората, с които си израснал. 