Какво ви пречи да шофирате?

  • 3 008
  • 105
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 620
В селата е спокойно, а книжките са ни в джоба точно за такива ситуации, за да знаеш кога да спреш или как да заобиколиш с ляв мигач. Животните изобщо не са толкова тъпи, защото ако караш със съобразена скорост или им свирнеш, те веднага бягат. Честно казано, паникьосаните шофьори са много по-опасни на пътя дори от пияните, тъй като от тях не знаеш какво да очакваш.
​Освен това забелязвам, че прекалено много се вторачваш в отношението на хората. Има всякакви, едни са добри, а други са груби, като аз също съм имала такива случаи, но вкъщи го коментираме за малко и после забравяме. При теб поведението на околните сякаш е поело контрола над живота ти, щом го разнасяш чак по форумите. Хората не изпитват злоба към теб, просто са се ядосали за момента и вече са го забравили, като дори съм убедена, че няма да те познаят, ако те видят пак. Гледай малко по-ведро и спри с този негативизъм, защото така саботираш единствено себе си.

# 46
  • Мнения: 2 783
Мразя шофирането. Чак след като си купихме автоматик започнах да карам по-спокойно. Аз съм класически пример за ,,по-добре си намери шофьор", но дори и за такива като нас има надежда. На мен ми помогна навикът да карам всеки ден първо с мъжа ми, след това и сама. Постоянството и постоянното преодоляване на страха водят до свобода от него. Колко ще отнеме при всеки е различно, но в повечето случаи дори лошите шофьори с много упоритост могат да станат добри. Едно само не искам и не е за мене: кола с ръчни скорости. Това ме вкарва в невроза, излишна паника. За мен съществуват само автоматици като вариант. За жалост изхвърлих голяма сума в упоритостта си да взема книжка за кола с ръчни скорости, трябваше директно да правя по-лесното.

# 47
  • Мнения: 2 921
А има ли някой друг трагичен случай като мен, който кара само по един маршрут ? За София става дума. Късно започнах да карам и то само защото нямах избор - до работата ми няма обществен транспорт. Харесва ми да шофирам, но никак не се ориентирам в движението и просто не мога да тръгна нанякъде без да знам пътя - светофари , пешеходни пътеки, кръгови и т.н. И не знам как да го променя това, защото е безумно…
От колко време шофираш? Няма как да умееш да се ориентираш по непознати пътища, ако никога не излизаш на такива. Човек ако истински иска нещо, постоянно ще се самопредизвиква и в някакъв момент напредъкът ще дойде.

Срам ме е да кажа:) Знам, но не мога да го преодолея засега. Имам чувството, че ще направя някоя грандиозна глупост като например да не видя знак, да се пристроя грешно и т.н. А то с времето вместо да се осмелявам, съвсем съм станала като робот, или като автобус Simple Smile дала съм си срок до лятото, но да видим.

# 48
  • Мнения: 1 912
То е ясно, че всички са различно добри шофьори, но поне да не създават опасни сигуации, както е пускането на волана. Защото в паниката си, може да се навреди повече.

# 49
  • Мнения: 1 598
А има ли някой друг трагичен случай като мен, който кара само по един маршрут ? За София става дума. Късно започнах да карам и то само защото нямах избор - до работата ми няма обществен транспорт. Харесва ми да шофирам, но никак не се ориентирам в движението и просто не мога да тръгна нанякъде без да знам пътя - светофари , пешеходни пътеки, кръгови и т.н. И не знам как да го променя това, защото е безумно…
Аз съм така - движа се като линия на градския транспорт. Всяка промяна на маршрута ми коства менталното здраве
Grinning Странното е, че ако се наложи шофиране в град, различен от София ми е все тая - всичко ми е непознато и не ми дреме в какво ще попадна. Но! Видя ли табела ОБХОД някъде по моя си маршрут, почва да ми пулсира лявото око. Нелепо е много. Мисля да изкарам няколко опреснителни, през най-смотаните места в София и да видя, че всичко ми е в главата.
Иначе имам книжка от близо 15 години, бях шофирала малко след като я взех, после 10-12 години пауза, докато в един момент на мъжа ми му писна да ме разнася навсякъде, купи ми кола и каза “айде честито и безаварийно”. Щях да го гръмна.

# 50
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 771
Пречат ми дупките и идиотите.


п.п. Интересна тема.

# 51
  • Мнения: 83
А има ли някой друг трагичен случай като мен, който кара само по един маршрут ? За София става дума. Късно започнах да карам и то само защото нямах избор - до работата ми няма обществен транспорт. Харесва ми да шофирам, но никак не се ориентирам в движението и просто не мога да тръгна нанякъде без да знам пътя - светофари , пешеходни пътеки, кръгови и т.н. И не знам как да го променя това, защото е безумно…
Аз съм така. Наложи ли се промяна на маршрута, се паникьосвам.

# 52
  • Мнения: 3 796
За вас окуражаващо, за мен точно обратното. 😂
В такива теми се включвам с личната кауза да откажа поне един некадърник да излиза на пътя срещу децата ми, ама не. Окуражавали се повече.

# 53
  • Мнения: 2 151
Хем обичам да шофирам, хем мразя. От около година не шофирам. Голям стрес изживях, когато една жена буквално се хвърли пред колата ми. Поради ниската скорост и мигновената реакция, не я блъснах. Да не говорим, че в нашия град и там, където ми се налага да ходя, няма свободни паркоместа, дори и платени. Веднъж се излъгах да отида с кола на работа, защото дъщеря ми имаше тържество, и не успях да си тръгна с колата, понеже две други ме бяха запушили. Едва намерих такси. Колата я зарязах, дадох ключовете на колежка и после мъжът ми ме закара, за да си я взема. Добре че живея на комуникативно място, и важните неща са ми на пешеходно разстояние.

# 54
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 771
За вас окуражаващо, за мен точно обратното. 😂
В такива теми се включвам с личната кауза да откажа поне един некадърник да излиза на пътя срещу децата ми, ама не. Окуражавали се повече.

Именно.

Имам една комшийка на около 60 години.
Като седне да кара, имаш чувството, че колата е на автопилот. Над волана и стърчи само косата.
Как още не се е пребила някъде, не знам.

# 55
  • Мнения: 83
За вас окуражаващо, за мен точно обратното. 😂
В такива теми се включвам с личната кауза да откажа поне един некадърник да излиза на пътя срещу децата ми, ама не. Окуражавали се повече.
Спокойно. Некадърниците поне внимават, за разлика от самонадеяните специалисти.

# 56
  • Мнения: 418
За вас окуражаващо, за мен точно обратното. 😂
В такива теми се включвам с личната кауза да откажа поне един некадърник да излиза на пътя срещу децата ми, ама не. Окуражавали се повече.
Хора, преживели катастрофа не се отказват, та една тема в бг мама ли ще успее Rolling Eyes

# 57
  • Мнения: 3 796
За вас окуражаващо, за мен точно обратното. 😂
В такива теми се включвам с личната кауза да откажа поне един некадърник да излиза на пътя срещу децата ми, ама не. Окуражавали се повече.
Спокойно. Некадърниците поне внимават, за разлика от самонадеяните специалисти.

Пълни глупости. Тук четеш ли? Вдигат се ръцетв от волана, кара се по един маршрут, и най-малките промени носят свръхтревожност. Колко ще внимава един такъв човек? Утре детето ми ще тръгне само да ходи, на "внимаването" на подобни неадекватни реагиращи ще разчитам... Наред с онези самоубийци, които все ги намесвате, все едно това оправдава бутането да се шофира на всяка цена, независимо от природните дадености и възможности.

Последна редакция: пн, 26 яну 2026, 11:30 от Enter Sandman

# 58
  • Мнения: 83
Я малко по-спокойно!  Какво ми ги размахваш тия удивителни? Май ще си от нервните шофьори, дето бипкат на останалите, като гледам.

Последна редакция: пн, 26 яну 2026, 11:59 от Ink_Whisper

# 59
  • Мнения: 3 796
Ако е към мен, май освен да шофираш, не знаеш и препинателните знаци.
И много други са неграмотни. Окуражаващо е, спокойно.

Общи условия

Активация на акаунт