Хей, пазете се - наскоро четох, че жените, след като сме влезели в 7-8 месец от бременността, сме имали същия риск от падане и контузия, какъвто имат 70-годишните. 😬 То е логично да е по-висок рискът заради тежестта на коремчетата и промяната на баланса, но чак пък да се пада толкова често, колкото пада стар човек - доста отрезвяващо ми подейства, като си дадох сметка 🙄 Рязко почнах да се държа за парапета например, като слизам по стълби. 😇 Better safe than sorry, дано на никого не се случва!
- Публикувана: 27 ян. 2026, 17:16 ч.
- Последно мнение: 5 фев. 2026, 16:30 ч.
Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)
Аз нали се изпльосках на леда преди няколко седмици. Ужасно е, изплаших се много, слава богу без нищо се отървах. Та пазете се наистина.
С мм спим на дивана месеци, откак тече ремонта. И да искам да го изгоня, няма как! 🤣🤣🤣 а и не искам. Свикнала съм да си спя с него и го ползвам за възглавничка. Плюс възглавница за бременни, плюс две малки плюшки.
Единственият човек, който грам не ме дразни е свекъра. Идва всеки ден, маже, кърти, разбива, обсъждаме кое как искам. Една дума на криво не ми е казал. 😅 мъдър човек, знае да не спори с бременна жена.
С мм спим на дивана месеци, откак тече ремонта. И да искам да го изгоня, няма как! 🤣🤣🤣 а и не искам. Свикнала съм да си спя с него и го ползвам за възглавничка. Плюс възглавница за бременни, плюс две малки плюшки.
Единственият човек, който грам не ме дразни е свекъра. Идва всеки ден, маже, кърти, разбива, обсъждаме кое как искам. Една дума на криво не ми е казал. 😅 мъдър човек, знае да не спори с бременна жена.
Леле чета ви, и се изненадвам на своето спокойствие 😆 и с първата бременност нямах тези ядове, които описвате.
Моите нерви бяха след като родих, всеки ме питаше: "кърмиш ли". Като почнах да дохранвам с АМ, защото кърмата ми намаляше и се почнаха съвети как да я увелича, и едни погледи как видиш ли еди си коя кърмила до 1г, до 2г, а аз не успях толкова. Много ме напрягаше това с кърменето - въпросите, коментарите, непоисканите съвети.
За мен не всичко е на всяка цена! Като и захранването "ама защо почна на 6месеца, трябваше още на 4месеца" и т.н.
Някоя беше споменала, че като родиш става по-зле от коментари и съвети - факт е! То тогава няма спирка.
За млечните - домашно прясно мляко сварено вкъщи не е проблем доколкото знам. Домашни млечни продукти също - ако си сигурен в качеството.
За ходенето до wc, не знам дали сте пробвали, но намалете приема на течности по отрано, преди сън. Става се с една идея по-малко.
Моите нерви бяха след като родих, всеки ме питаше: "кърмиш ли". Като почнах да дохранвам с АМ, защото кърмата ми намаляше и се почнаха съвети как да я увелича, и едни погледи как видиш ли еди си коя кърмила до 1г, до 2г, а аз не успях толкова. Много ме напрягаше това с кърменето - въпросите, коментарите, непоисканите съвети.
За мен не всичко е на всяка цена! Като и захранването "ама защо почна на 6месеца, трябваше още на 4месеца" и т.н.
Някоя беше споменала, че като родиш става по-зле от коментари и съвети - факт е! То тогава няма спирка.
За млечните - домашно прясно мляко сварено вкъщи не е проблем доколкото знам. Домашни млечни продукти също - ако си сигурен в качеството.
За ходенето до wc, не знам дали сте пробвали, но намалете приема на течности по отрано, преди сън. Става се с една идея по-малко.
Точно заради тези нерви и неразположения излязох в болничен от 6 месец. Първата бременност си я изкарах до края на работа, ама там някак си беше по-спокойно. Имах мениджър и той водеше комуникацията с клиентите и предаваше изискванията им към нас. А тук имаме ежедневни многочасови срещи с чуждестранни клиенти и претенциите и изискванията им ми идваха в повече. Един ден АГ ме попита - някой ще ти плати ли повече, ще ти даде ли медал, ще ти вдигне ли паметник заради това, че си се нервирала докато си бременна? Че си се мъчила заради клиента и не си била спокойна за детето си? Е, на следващия месец си пуснах болничния 😅
Оттогава се успокоих доста, мм не ме напряга, детето (почти) не ме дразни, контактът с роднини е ограничен до минимум и всичко е някак много спокойно. Първата бременност ми беше супер стресова. Тогава мм беше в болница 2 седмици с тежък ковид, правехме основен ремонт вкъщи, живеехме в къщата на свеки, но нея я нямаше. Бях оставена сам сама на чуждо място + че също бях с ковид. Съответно бебето беше нервно и ревливо 24/7, не знам дали това има отражение, но се надявам сега това бебче да е спокойно като майка си 😊
Момичета, днес бях на преглед. Малката е 1440 грама в 30 г.с. Всичко е наред засега! 🫶
Оттогава се успокоих доста, мм не ме напряга, детето (почти) не ме дразни, контактът с роднини е ограничен до минимум и всичко е някак много спокойно. Първата бременност ми беше супер стресова. Тогава мм беше в болница 2 седмици с тежък ковид, правехме основен ремонт вкъщи, живеехме в къщата на свеки, но нея я нямаше. Бях оставена сам сама на чуждо място + че също бях с ковид. Съответно бебето беше нервно и ревливо 24/7, не знам дали това има отражение, но се надявам сега това бебче да е спокойно като майка си 😊
Момичета, днес бях на преглед. Малката е 1440 грама в 30 г.с. Всичко е наред засега! 🫶
И мен ме е налеглнало спокойствие, никой и нищо не ме дразни, което е странно, предвид колко ми тежи (бебето е вече е 2кг, а аз съм качила 10кг), имам брутални киселини, но го отдавам на факта, че ми е второ. С първото се жегвах на всякаква коментари, но най-много ме дразнеше “Спи сега, че после няма да спиш”. Тогава си мислех: тея пък какво толкова ме плашат?!? Ами, бебето ми беше с ужасни колики до 4м, рефлукс до 6м, атопичен дерматит с ужасен сърбеж и е факт, че не спях 
. Сега може би защото знам какво да очаквам, съм доста по-спокойна и гледам във всяка една свободна секунда да ск поспивам. След раждането, мен най-много ме изнервяха въпросите в множествено число. Понеже си ме тресеше и следродилната депресия и като ме питаше някой, например: “ИмаТЕ ли зъби”, “Колко ваксини имаТЕ вече” и т.н, и направо откачах, защото се чувствах и аз като бебе. Но всичко отмина, даже съм забравила повечето неща вече, а може би тепърва ще си ги припомням 
. Сега може би защото знам какво да очаквам, съм доста по-спокойна и гледам във всяка една свободна секунда да ск поспивам. След раждането, мен най-много ме изнервяха въпросите в множествено число. Понеже си ме тресеше и следродилната депресия и като ме питаше някой, например: “ИмаТЕ ли зъби”, “Колко ваксини имаТЕ вече” и т.н, и направо откачах, защото се чувствах и аз като бебе. Но всичко отмина, даже съм забравила повечето неща вече, а може би тепърва ще си ги припомням
Един път, недоспала + следродилна депресия, чакам за преглед при педиатъра. В чакалнята още една майка и ме пита: “Колко зъба имаТЕ?”. Толкова много ми беше писнало вече, че ѝ отговорих, че аз съм с 32, а бебето все още няма . Изгледа ме странно и повече не посмя да ме заприказва
. Изгледа ме странно и повече не посмя да ме заприказва
🤣🤣🤣🤣🤣 скандално е да, това с множественото число, то вярно, че сега сме скачени съдове, но после ставаме отделни индивиди, от къде идва това така да се говори нямам идея.
Аз си ям домашно кисело мляко и прясно от много отдавна. Прясното само в някакви мюслита например, така да взема да пия не мога, но киселото си го ям всеки ден. Предпочитам домашно пред купеното.
И аз днес бях на преглед, измериха го 1.300, стори ми се много, утре влизам в 29 седмица, но пак си има плюс минус няколко грама, та да кажем е около кило. Каза, че изпреварвал с една седмица, ама ще видим натам как ще върви. Разбрахме се от другия месец да ми пусне болничния.
Трябва още от сега да не вниквате в коментарите на другите, само кимаш, викаш добре и айде чао. Не знам защо хората са толкова злобни и говорят само гадости. Че ще е трудно, ще е трудно, това е ясно, но не е нужно постоянно да се говори за негативите, а хубавите неща защо никой не ги споменава?!?!? Малоумна работа. Мен супер ме напрягаха едни бабички, които бяха в потрес, че съм изкарала бебето на първата седмица от раждането, как така аджеба няма да го държа 40 дни вкъщи и само едни коментарчета се пускаха, ама на мен грам не ми пукаше. Една бабка пък и тя все се завираше да види бебето, ама сега вече няма да позволявам на никой нищо! Дреме ми за хората. С първата бременност си имах една приятелка, децата ни са с месец разлика и поне с нея бяхме на един акъл и си излизахме, сега обаче ще съм си сама най-вероятно, но и не държа на компания, все пак и баткото ще е с мен, той ще ми е компанията 😃
Аз си ям домашно кисело мляко и прясно от много отдавна. Прясното само в някакви мюслита например, така да взема да пия не мога, но киселото си го ям всеки ден. Предпочитам домашно пред купеното.
И аз днес бях на преглед, измериха го 1.300, стори ми се много, утре влизам в 29 седмица, но пак си има плюс минус няколко грама, та да кажем е около кило. Каза, че изпреварвал с една седмица, ама ще видим натам как ще върви. Разбрахме се от другия месец да ми пусне болничния.
Трябва още от сега да не вниквате в коментарите на другите, само кимаш, викаш добре и айде чао. Не знам защо хората са толкова злобни и говорят само гадости. Че ще е трудно, ще е трудно, това е ясно, но не е нужно постоянно да се говори за негативите, а хубавите неща защо никой не ги споменава?!?!? Малоумна работа. Мен супер ме напрягаха едни бабички, които бяха в потрес, че съм изкарала бебето на първата седмица от раждането, как така аджеба няма да го държа 40 дни вкъщи и само едни коментарчета се пускаха, ама на мен грам не ми пукаше. Една бабка пък и тя все се завираше да види бебето, ама сега вече няма да позволявам на никой нищо! Дреме ми за хората. С първата бременност си имах една приятелка, децата ни са с месец разлика и поне с нея бяхме на един акъл и си излизахме, сега обаче ще съм си сама най-вероятно, но и не държа на компания, все пак и баткото ще е с мен, той ще ми е компанията 😃
Ауу, един път ме попитаха в коя седмица СТЕ? Викам аз съм в 14 седмица, мъжа ми е някъде в седми месец от няколко години.
Аз имам около мен приятелки с деца, имам и други, които са с онлайн бизнеси и могат да ми правят компания (предложили са се). Баба ми ще идва да ми помага - например да стои при бебето докато се къпя и т.н. Така че ще си имам компания. По принцип не обичам да се запознавам с нови хора, сега - двойно повече. Не си представям, че ще ставам дружка с майките от градинките, да си призная честно.
Аз май съм изградила стратегия и не мога да се изнервя на чужди съвети. Даже ги пързалям хората като почнат да ми дават акъл - съгласявам се, кимам, не споря с тях, оставям ги да си разкажат всичко, избягвам да отоговарям на подвеждащи въпроси от рода - как ще раждаш, ще кърмиш ли и подобни, че отварям така още приказки. Нищо не знам, всичко е наред и това е 🤣🤣🤣
Наскоро една позната започна да ми обяснява как с предната ми бременност съм била по-слаба и не ми личало толкова, но тогава съм била на 22 години, а сега съм стара и ще е зор да сваля килограмите. Аз като се замислих - тя дори не ме е познавала по време на първата ми бременност, а 3 години по-късно 🤣🤣🤣🤣 Обаче аз да, да....е много ясно и тя загуби интерес. За протокола сега съм качила по-малко кг от предната ми бременност, не че има значение, защото всичко е в норма.
Относно ММ последно време ми е доста черен. Нямам идея от хормони ли е, виждам черти у него, за които не съм подозирала. Вечер ако тръгна да му разказвам нещо важно за мен ме реже зверски. Я ми било много скучно и съм се занимавала с глупости, я нали било нормално по време на бременност, я съм преувеличавала ситуацията, ако е за бебето - каквото аз кажа, той е съгласен. Вече даже се усещам, че нямам желание нищо да му споделям. Пък ако не на него, на кого .... и започва да ми тежи.
При него в работата сега е малко нагоре, но ако няма капацитета да ме изслушва, поне да каже, знам ли.
До тук да кажем, че влизам в положение, но той не спира да ми говори за неща, които засягат и интересуват само него, като хобита и интереси, дума не се обелва за семейни теми. Че се и дразни, ако не слушам внимателно и кимам .... опитвам се да не се ядосвам, но вече започва да ми тежи и виждам как ни пречи на отношенията. Чудя се дали не го стряска малко идеята, че ще става баща и така бяга или просто му е все тая. То ако сега ме игнорира така, какво ще стане като се роди бебето?
Та така....хич да не обръщате внимание на околните, че само ние си знаем какво ни е (сетих се за Божинката). Няма работа, няма непознати, приятели, че дори и близки. Започвам да си мисля, че всички са неадекватни около бременни жени и не знаят как да се държат.
Добре, че има еднорози като свекъра на Пандора, който показва, че има изключения. Като се замисля и моят свекър за сега се е държал на ниво от както съм бременна. Нямам забележка и знам, че мога да разчитам. Явно узряват мъжете, ама за бременноста на снахите/дъщерите.
Наскоро една позната започна да ми обяснява как с предната ми бременност съм била по-слаба и не ми личало толкова, но тогава съм била на 22 години, а сега съм стара и ще е зор да сваля килограмите. Аз като се замислих - тя дори не ме е познавала по време на първата ми бременност, а 3 години по-късно 🤣🤣🤣🤣 Обаче аз да, да....е много ясно и тя загуби интерес. За протокола сега съм качила по-малко кг от предната ми бременност, не че има значение, защото всичко е в норма.
Относно ММ последно време ми е доста черен. Нямам идея от хормони ли е, виждам черти у него, за които не съм подозирала. Вечер ако тръгна да му разказвам нещо важно за мен ме реже зверски. Я ми било много скучно и съм се занимавала с глупости, я нали било нормално по време на бременност, я съм преувеличавала ситуацията, ако е за бебето - каквото аз кажа, той е съгласен. Вече даже се усещам, че нямам желание нищо да му споделям. Пък ако не на него, на кого .... и започва да ми тежи.
При него в работата сега е малко нагоре, но ако няма капацитета да ме изслушва, поне да каже, знам ли.
До тук да кажем, че влизам в положение, но той не спира да ми говори за неща, които засягат и интересуват само него, като хобита и интереси, дума не се обелва за семейни теми. Че се и дразни, ако не слушам внимателно и кимам .... опитвам се да не се ядосвам, но вече започва да ми тежи и виждам как ни пречи на отношенията. Чудя се дали не го стряска малко идеята, че ще става баща и така бяга или просто му е все тая. То ако сега ме игнорира така, какво ще стане като се роди бебето?
Та така....хич да не обръщате внимание на околните, че само ние си знаем какво ни е (сетих се за Божинката). Няма работа, няма непознати, приятели, че дори и близки. Започвам да си мисля, че всички са неадекватни около бременни жени и не знаят как да се държат.
Добре, че има еднорози като свекъра на Пандора, който показва, че има изключения. Като се замисля и моят свекър за сега се е държал на ниво от както съм бременна. Нямам забележка и знам, че мога да разчитам. Явно узряват мъжете, ама за бременноста на снахите/дъщерите.
Мен по едно време много ме дразнеше как всички ми коментират корема - "мале, много е голям", "да не са объркали месеците", "мале, изглежда сякаш скоро ще родиш", "една позната и тя е този месец - коренна разлика, човек"
Естествено всичко идва от хора, които нямат деца/не са раждали и т.н.. Сега като че ли са поспрели или аз не им обръщам внимание.
Естествено всичко идва от хора, които нямат деца/не са раждали и т.н.. Сега като че ли са поспрели или аз не им обръщам внимание.
Докато ви чета историите, осъзнавам колко много съм се променила от първата бременност досега. Тогава всичко и всички ме дразнеха, режех ги гръмко със съветите и въпросите им. Сега съм се отдала на собствения си комфорт и освен на мъжа ми и на детето, не се старая на угодя на никого.
Крия си корема с някоя риза или суичър, защото не искам нито да посягат да ми го пипат, нито да ми го коментират. С предната бременност свекърва ми постоянно обясняваше колко ми е малък и дали бебето е добре, щяло да се роди много малко, ако е под еди колко си килограма, щяло да е в кувиоз... Викам айде да изчакаме и да видим. После обясняваше, че детето щяло да е дебело и да внимавам какво яде, голям апетит имала. Сега е тънка като солета и пак не е добре...
И новото 20 от най-близките приятелки с повече от 1 дете и от свекървата е колко зле щяло да се чувства голямото дете от появата на малкото, как щяло да ревнува, да плаче и бла, бла... Пак ги порязвам и казвам, че нямам намерение да се ядосвам и притеснявам предварително.
С мъжа ми имаме малко странен хумор и с повечето въпроси и съвети се справяме така. Даже няма да забравя една приятелка как го пита на площадката: "Кога махнаХТЕ памперса?". И той я поглежда супер сериозно и казва: "Вярно, че е малко личен въпрос, но може и на ти да си говорим."
Крия си корема с някоя риза или суичър, защото не искам нито да посягат да ми го пипат, нито да ми го коментират. С предната бременност свекърва ми постоянно обясняваше колко ми е малък и дали бебето е добре, щяло да се роди много малко, ако е под еди колко си килограма, щяло да е в кувиоз... Викам айде да изчакаме и да видим. После обясняваше, че детето щяло да е дебело и да внимавам какво яде, голям апетит имала. Сега е тънка като солета и пак не е добре...
И новото 20 от най-близките приятелки с повече от 1 дете и от свекървата е колко зле щяло да се чувства голямото дете от появата на малкото, как щяло да ревнува, да плаче и бла, бла... Пак ги порязвам и казвам, че нямам намерение да се ядосвам и притеснявам предварително.
С мъжа ми имаме малко странен хумор и с повечето въпроси и съвети се справяме така. Даже няма да забравя една приятелка как го пита на площадката: "Кога махнаХТЕ памперса?". И той я поглежда супер сериозно и казва: "Вярно, че е малко личен въпрос, но може и на ти да си говорим."
Това с пипането на корема наистина ли се случва? Аз си мислех, че са митове. При мен само веднъж се случи с първата бременност. Колежка от унивелситена ме попита любезно дали може да усети бебето как рита, защото беше любопитна. Разбира се нямах против.
Иначе освен таткото и медицински лица, никой друг не ми е докосвал корема.
Иначе освен таткото и медицински лица, никой друг не ми е докосвал корема.