Априлски бебета 2026 ❤️ (Тема 4)

ММ идва на прегледи всеки път когато може, понеже на работа е с график и не винаги успява да излезе от смяна, за да дойде с мен, но пък се интересува какво са ми казали, огледали ли са добре бебето и т.н.
За покупките също участва, избираме заедно и го няма това “ ама сега това за какво ти е, едно време баба ти все това е използвала “. Честно казано го очаквах, но останах доволна че отсъства от комуникацията ни. Показвам му нещо, той си казва мнението, изпращаме си линкове кое къде е по-евтино и накрая поръчваме 😂 Сега останаха няколко по-едри неща и му казах, че след третата фетална мисля да правя поръчка, само ми каза “ ама остави нещо да има хората да ни купят “ , но как да стане не знам. Да се чудя Пенка какво от списъка ще реши да вземе и кога, аз обичам всичко да си ми е готово.
Онзи ден ми казва “ хайде време ли е да сглабям леглото “ , отрязах му ентусиазма , казах чакай чакай в 9м като вляза тогава 😂

Моят също не е пропускал ЖК, даже влизаме с детето За покупки - обсъждаме и разговаряме, но той ме оставя аз да ги избера. Ако го попитам за мнение, естествено ще каже. Сега си имаме почти всичко и затова не ходим и по магазините да избираме. Преди да се роди Саши, обикаляхме заедно и избрахме всичко двамата. За корема, ако му кажа ще го пипне, но бързо си маха ръката, защото го притеснява да не му тежи 🤣

Аз просто не очаквам особено да има мнение по въпрос с бебешки покупки, защото и той идея си няма.
Като аз още дори малко съм пазарувала, де. Почти нищо нямам. Обаче той с работа, ремонти, няма време и много да обсъждаме, вечер заспива преди мен. Аз поръчах съдомиялна, казах му на следяващия ден като се обадиха да питат кога да я доставят. 😆
Като нещо идва за доставка му казвам да ходи да го взима от куриера. 😆😆😆

Моят идва на прегледи и много се вълнува особено за 3д снимките, но му е много странно да гледа коремът ми как се мърда, още повече щом бебето го ритне, веднага си дърпа ръката като опарен 😂 И с първото бебе беше така, а после бяха много сладки. Мога да кажа, че аз безсънни нощи нямах (спя много дълбоко и бомба не може да ме събуди), но мъжът ми имаше доста 😂😂

Аз се будя да ходя до тоалетна. И после не мога да заспяяяя. Ужасно е.

Ма те мъжете са си такива. Не могат да си показват емоциите. И на тях не им е лесно хахахах но със сигурност се вълнуват, но не могат да си го покажат. Аз моя не го закачам за покупки, предпочитам аз да си разгледам, да си разуча какво, как и аз да си го избера, той винаги е съгласен с моето решение. Това си е малко женска работа според мен. Ако питаме мен още не осъзнава, че има дете и е негово 😃 и за жените първескини да ви посъветвам да не чакате мъжа ви да се сети за нещо, я да стане вместо вас, я той да преоблече детето, трябва да му казвате в прав текст. Да, някои нямат нужда от подбутване, но са доста малко. Така, че когато имате нужда от помощ или време за вас просто си казвайте, много стрес ще си спестите. Иначе се сеща понякога да ми целува корема, но в повечето случаи аз му казвам да си слага ръката, за да го усети. Този път идва всеки път на прегледите с мен, предния път беше след ковид и не даваха да се влиза, само накрая за няколко прегледа вече разрешаваха.

Това с безсънието не знам просто, заспивам мега трудно. Поне един час се въртя ако не и повече. Задължително към 3/4 се будя за тоалетна, после кум 5/6 също и в 7 ставам да будя детето за градина. През деня спя когато мога, имам чувството че ако мога по цял ден да лежа и да дрема , ще го правя. Доста ми е изморено да ви кажа, а някои неща от покупките искам да ги видя на живо, не мога да гарантирам на интернет. Този уикенд мисля да се разходим до близкия магазин и да взема някои неща.

ММ не е идвал на прегледите в кабинета, чака ме отвън в колата. Изпитва ужас от болници, но не ми пречи това. Като раждах първото, се разбрахме да не идва на свиждане. Знам, че ако го бях помолила, щеше да дойде, но като знам колко много щеше да му коства - му го спестих.

За пазаренето с първото нямаше интерес. Остави ме да си напазаря каквото сметна за добре. Но така ми беше добре, защото все пак основно аз щях да си ползвам всичко.

Сега ще купя нещо розово колкото да си личи какъв е пола. Но 90% от дрехите ще ползвам от първотом- бяло и бежаво. Просто има едни 10% в синьо, и с колички..абе по-момчешки.

Честно казано, се вълнувам занапред да купувам и за двата пола дори това ми е повече тръпка сега

Аз не будувам още (с предната имах този период), ама киселините ме хванаха пак вечерно време за сега Активиа с фибри прави чудеса - "убива" ги  😆

При нас няма пропусната консултация или ходене до бебешкия магазин,та дори само за да оставим капаро и той винаги,навсякъде и постоянно е с мен! Било за преглед или за взимане на кръв! Той ме маже от глава до пети всяка сутрин и вечер и не спира да се радва на корема ми! Ако някой ден е бил дълго на работа и цял ден не е усетил бебето вечер лягаме и той започва да му говори и да го гали,за да ритне! Наскоро му споделих,че почва да ме хваща страх от раждането,а той ме гушна и ми вика “я да се стягаш,ти си моето силно момиче,през толкова неща си минала и това ще издържиш” от което ми стана много мило! 🥰
И сега да оправдая това негово поведение и защо не е като повечето мъже,защото се борихме цели 7 години за да станем родители и това е първото ни дете,което си мислехме вече,че никога няма да имаме и бяхме започнали да обсъждаме евентуално прибиране до България за осиновяване!
Така,че не им се сърдете,не всеки го изживява по един и същи начин и не на всеки психиката е готова за всичко!

При нас мъжа ми идва на феталните морфологии и каза че ще ме придружи и на по-сериозните консултации за VBAC. Веднъж каза, че ще дойде на раждането, но следващия път като се отвори темата, каза че няма да идва. Няма да го карам насила, ако не е неговото. Даже мисля, че ще съм по-спокойна без него там да всява паника. На ЖК не идва, но аз и не държа. Там не е особено интересно. С първата бременност много го преживявах, че не идваше с мен, тогава беше забранено заради ковида и нали казват, че забраненото е най-сладко. Сега ми е малко все тая. Покупките си ги правя сама, той няма мнение, каза ми да си избирам каквото искам и да си поръчвам. Единствено се засегнах малко за количката, очаквах като мъж малко да се разрови за техническа информация, гуми, тегло и т.н. Но в крайна сметка и количката си я харесах сама. Не се трогва от корема ми и от ритници. Но и аз го приемам по-леко, първия път ми тежеше, че е такъв, но видях как се промени когато детето започна да расте. Сега е мъж номер едно за дъщеря ни, могат постоянно да се гушкат, да си играят вкъщи и навън, да си измислят щуротии заедно. Мисля че някои мъже (вероятно повечето, като чета мнения) просто трудно осъзнават, че стават бащи. Трудно се включват в бебешкия период. Не се умиляват толкова колкото нас, въпреки че би било много сладко всички да са така. То както при нас, жените, различни сме по толкова много критерии, та и мъжете така. Моят е по-скоро кариерист, никога не е бил по бебетата, едва се съгласи за второ и то толкова години след първото. Но всичко се оправдава като гледам колко добре се разбират с дъщеря ни.

Моят идва на прегледите с мен, но не ми пипа и не говори на корема. Честно казано и аз не го правя. И с първата бременност и сега не ми тръгва да си говоря на корема.  Но като се роди дъщеря ни и като я взе в ръце на изписването беше неописуема гледка. Беше останал без думи, като препариран. Просто той, а и повечето мъже, не осъзнават,че ще имат дете, докато не го видят.
Относно покупките също няма интерес,аз си избирам нещата и си ги следя.  Сега имам да купувам много малко неща- стерилизатор, машинка за бял шум, няколко муселинови пелени и памперси. И комплектчета за изписване,че все пак е нов човек. Останалите неща ги има от кака си. Честно казано вече взе да ми става малко нервно, че още нищо не съм взела, но в същото време и има време.

Моят е по-емоционален от мен. Аз не си говоря на корема, по-скоро пусна някоя шега за бебето и толкова.
Убедена съм, че като я види, ще припадне от кеф и ще се размаже. Винаги съм го виждала като женски татко. В нашата връзка аз съм серт, той с близките е много по-радушен. Аз съм тая дето едвам се нави и за 1 бебе..

Мислех, че съм само аз. За покупките - рано било, да сме изчакали - не го послушах за големите, ами го повирчих с мен с нетърпящ възражение тон, сега го оценява и от финансова, и от логистична гледна точка. За по-малките неща - дрешки, козметики, разни други дреболийки пак същото слушах, затова спрях да го насилвам и бавно и методично си зареждах. Показвах му ги с ентусиазъм, не бих казала, че изпада във възторг и умиление като мен, но пък имаше наскоро пътуване извън града и се върна с куп беболински неща, чак му грееха очите.
На ЖК идва, слуша и гледа внимателно, но също не изгаря от вълнение да ми пипа корема, а аз се впечатлявам много, особено сега с нарастване на седмиците, като се засилват движенията и чак коремът ми се движи. Някой път ми е много обидно, честно казано, понеже мърда усилено вечер. Разбирам, че е уморен, обаче това време няма да се върне, а сякаш понякога го изживявам сама. Явно повечето имаме един и същ мъж.
Не знам хормони ли са, страх ли е, и мен ме хваща безсънието пак, освен всички останали симптоми, които изброихте, все умувам как ще раждам, ама имам ли капацитета за едното или за другото, ще се справя ли, ще си върна ли старата форма, вече ми идват нанагорно и инжекциите, и шепите с лекарства и добавки и имам едни криви моменти... и ако споделя ми реагира едно дървено, чак се чудя аз ли драматизирам, или той е пънът.
А че всичко ми тежи и ме дразни също допринася, това, че и всичко ме боли и не мога да си осигуря особено разнообразие като разходки и срещи с приятелки също.
На корема никога не съм си говорила, не го и очаквам от мъжа ми. Нелепо ми е.

Здравейте, априлски мами. Бях питала по-рано в темата, но май беше прекалено рано. Та сега въпросът - в Белгия където живея много се препоръчва да св направи ваксина за коклюш между 28 и 32 седмица. Има ли някоя от вас, която я е правила ? Имате ли стеанични ефекти? Ще си я правите ли? Благодаря

Аз си я сложих миналата седмица, в 25 седмица. Моят ЛЛ каза, че няма странични ефекти. Болеше ме малко мястото на иглата за 1 ден, после един ден ме сърбеше и това беше..