Работа, CV-та, HR-и, съвети - 104

Разбира се, че трябва да имаш LinkedIn, смисълът му е друг освен обикновен Job Board.

Линктин изисква регистрация, за да влезеш. И на мен ми бълва всякакви позиции, без значение от профила ми. Освен това е станал нещо като Тему, на час - нотификация, само и само постоянно да влизаш.

Да, Linkedin изскача с много странни предложения - при мен варират от ТЛ до отговорник на щанд в Декатлон Мен това, което ме дразни в Linkedin е, че много хора започнаха да го ползват като фейсбук - то не са едни лирични отклонения, споделяне на информация кой кога става, кога ходи на фитнес, колко пътува и т.н.

Ваня, не мога да ти отговоря с цитат. Да, знам, че е болничен, но реално е майчинство, пускат се рикуести да се замразят профили, всичко. Бонусът идва с априлската или майската заплата, аз април ще съм в родилното. Та.. така. Но горчивината дойде и от самия разговор. С мениджъра сме от 4-5 месеца, нов е за нас. За съжаление не успяхме да намерим път, много е трудна комуникацията с него. Един път не слезе да пие кафе с нас или да обядва. Държи се странно и сега още по-странен фийдбек. Ако не излизах в майчинство, щях да го ескалирам. Една колежка това е направила, защото и на нея е наговорил глупости. Обаче аз не виждам смисул.

Основно търся в LinkedIn аз, понякога jobs.bg и dev.bg, като dev.bg до голяма степен се припокрива с LinkedIn за позициите, които представляват интерес за мен.

Не намирам по-подходяща тема, затова ще попитам тук - има ли някой отзиви за Paysafe, било то лични или на близки/познати? Получих доста разнопосочни мнения от приятели, които в момента работят или преди са работили там. Като цяло от 5 отзива, само 2 бяха положителни.
Ще се радвам да чуя още мнения.

Pandora1 за какво би ескалирала мениджъра си? Смяташ, че фийдбека му е грешен ли?

Неприятно това с бонуса. Има как да се даде, но си следват някакви вътрешни процедури и политики.
Аз така напуснах старата си работа декември, а те тогава изплащаха годишния бонус - януарския превод за декември. Разбира се, на мен нищо. Все едно не съм работила цяла година. Много неприятно ми стана. Даже имаха да ми плащат 1 ден отпуска и го пропуснаха. Обадих се и за 2 часа имах превод за този ден. Естествено имаше как да ми дадат бонуса, просто не е било нужно според тях, защото напускам.

И на мен ми е странно за какво би ескалирала мениджъра си? Отделно, на каква база се формира фийдбека? Само на метрики, или има и фийдбек от клиенти/ колеги? При нас, има оценка на служителя и оценка на мениджъра, която се формира както от определени KPI, така и се взимат предвид клиентският фийдбек. Това е нещото, което при нас води до разминаване в самооценките и оценките на мениджмънта - аз може да си мисля, че съм била супер успешна и съм свършила много работа, но ако 2 клиенти кажат, че невинаги си спазвам сроковете или че комуникацията ми може да се подобри, ясно ми е, че оценката на мениджъра ми няма да е същата, като моята.

В началото на 90-те беше бурно време, затваряха се не само предприятия, но и цели браншове. По спомени как се търсеше работа:
1. Обяви във вестници - централни и имаше много регионални. Мисля, че малко фирми го правеха - големите за района. Така си намерих втората работа.
2. Обява, лепната на входа на предприятието/фирмата - ако търсиш работа, минаваш понякога. А и всички работещи я виждат и се обаждат на близки и познати да подават документи.
3. Уреждане (особено за по-ниски позиции) в двете посоки, например шефовете са ме питали "имаш ли човек за ... (чистачка), а разни познати директно ми "заповядваха" да уредя някого.
4. Про-активно - носиш си автобиография (още нямаше CV , пък и опитните ТРЗ-та не знаеха тази дума) и без да има обява. Като се отвори място, звънят на налични обяви. Една състудентка в края на майчинството подаде автобиографии в 5-те фирми в града, които имат поне 1 компютър (в малкия град тези неща се знаят). Навсякъде й казали, че няма свободни места за ИТ, а и не вземат студенти. Да, ама едното ИТ излиза по майчинство и в малкия град няма завършили. Взеха я по заместване. И аз съм пращала. След време от едно място ми се обадиха, не отидох, защото имах работа.
5. През Бюрата за труда също, но там рядко имаше интересни позиции.

За завършващи студенти:
1. Имаше "Дни на кариерата" - беше си изложение, фирмите имат щандове и масово оставяме автобиографии. Понякога се провеждаше и първо интервю на място (ако ЧР видят нещо интересно).
2. Студентските съвети играеха роля на фирми за подбор на персонал. Така си намерих първата работа. Всичко беше супер секретно, не знаехме коя е фирмата. Един ден на 10-на човека ни събраха на НДК и групово ни заведоха във фирмата, След тест за език и работа с компютър, следваше интервю. Бяхме много плахи, аз събрах смелост да се оглеждам. Блеснах с наблюдателност - само двама човека, докато чакаме в приемната, бяхме разбрали името на фирмата и какво точно прави. И ние останахме на финала. Мен малко ме прецаха - видяха по-рядко умение и директно ми казаха, че за желаната позиция ще намерят още 10 като мене и ми предложиха друга. Приех.

Аз първият път, когато си търсих работа 2000 г,, я намерих чрез частна трудова борса, с комисионна от първата заплата. Мисля, че бяха много разпространени. Не че сега, няма, но имат друг подход.
Но пък помня, че майсторите си търсеха клиенти, чрез обяви във вестника. Обяви за покупко-продажби на имоти. Явно за всичко се е разчитало на вестника.

Pandora1, според мен пусни официално запитване до HR отдела за бонуса. При нас всяка година излиза заповед за съответната година как процедират в различни ситуации. Предполагам, че в повечето фирми е така. Някои не искат да изплащат бонуси по време на майчинството, някои го правят, някои след връщане.

По принцип при напускане човек сам е преценил дали му трябва бонусът. При нас има клаузи, че ако си в процес на напускане, не получаваш. Веднъж бяха дали някакъв бонус, който ако напуснеш до Х месеца след него, връщаш процент на неотработеното време. Това беше покрай ковид.
Тези неща не са самоволни в големите фирми и специално за България трябва да имат “заповед”.

Заради неясната оценка и необоснования фийдбек, който явно се базира на лични наблюдения, докато си седим на бюрото всеки от нас. Описала съм много добре какво свърших тази година, имах успехи, преди около 3 месеца се появи една инициатива да пращаме анкети на клиентите и да получаваме оценки от тях. Официално не е вкарано като част от оценката на служителите за годината, но от моите клиенти, отговорили на анкетата имах отлични резултати. Дори на 1:1 с мениджъра ми беше казано, че съм оценена високо от клиентите си. Тоест работата съм я вършила, проблем с клиентите не съм имала, избутах много неща, високи оценки на сървеите, но нали..

През цялото време беше едно оправдаване тип “аз съм толкова години в компанията и често съм получавал ниски оценки на годишните евалюейшъни, но това не ме е спряло да се развивам…” което не е точно така, това се гледа при повишение на заплата, смяна на позиция.
Мисля, че абсолютно неадекватна преценка има за нас като екип, като личности също. Не сме много време заедно и няма идея този екип от къде почна и къде стигна, кой през какви проекти е минал за 4+ г, дори защо отношенията в екипа куцат между служителите. В екипа сме доста стабилни и без текучество, най-новите колеги са от 2 г с нас. Няколко колеги смениха екипи, тоест от нашия се преместиха вътрешно в други, не бих казала, че е имало напускащи и тн. Работим доста години заедно и през много неща минахме като екип и като индивидуални служители, а накрая “ами това ти е фийдбека… ама на какви критерии е базиран, не се знае”.

Това наистина е доста неприятно - ниските оценки, особено ако са незаслужени, много влияят на мотивацията. И останалите от екипа ли са с ниски оценки? За нов мендижър е много трудно да навлезе за толкова кратък период и, предполагам, че оценките винаги ще се люшкат в двете крайности - или твърде оптимистични и положителни или обратното. Аз миналата година имах годишна оценка от тогавашния ми ТЛ, с когото работихме 6 месеца - той залитна в другата крайност, нямаше нито една ниска оценка, всички бяха във високата скала, което резултира в това, че някои хора много си повярваха и след време се видя, че издишат.

Въпрос. Само на мен ли ми се струва че пазарът на труда през последната година и половина е супер зле и прогресивно запада, като в момента е в абсолютното дъно поне от 2019та насам, съответно в подобно положение е и бизнеса. Говорим за трите големи града. Другите въобще не ги броя вече

Аз реално не съм с ниска, а средна при нас - те са три степени - топ, средно и лоу. Вече лоу наистина е много кофти, обаче са длъжни да скъсат хора. Определено ако бях писана лоу щях да съм вече с тикет и щях да искам обяснение какво се случва.
Проблемът е, че и други колеги споделят точно такъв фийдбек. Разбирам, няма как всички да сме топ, но отношението, думите и неясните критерии остават горчилка. Говорих с една колежка, вече е повдигнала въпроса и ще има среща със следващо ниво мениджмънт. И нея много са я порязали, аз не можах да повярвам. Като цяло сме хора с опит, не се наемат при нас хора без опит, без стаж и без познания. Търсят се професионалисти, а не вчера излезли от уни.