Приемане/Неприемане/Критичност - аз ли бъркам в преценката си?

  • 2 101
  • 100
  •   13
Отговори
  • Мнения: 51
Здравейте. Накратко, за да не ви отегчавам. В отношения с мъжа ми съм от малко под 10 години, от няколко години сме женени. Нямаме деца. И двамата сме над 30год. В началото и двамата мечтаехме да работим от вкъщи, в някое безлюдно село, не искахме нито брак, нито деца (той има дете от предишна връзка, с което аз все още не се познавам, въпреки че не аз съм причината за раздялата с майката на детето му), но в последствие при мен нещата се промениха. След първите години сладък свободен от ангажименти живот, поисках да позная сладостта от пълноценния семеен живот - закупуване на кола, по-голямо жилище (той вече има малък апартамент), създаване на деца. Своевременно съм обсъждала с него всяка моя променила се нагласа към живота, като той е твърдял, че е на моята вълна.

НО - например той не е шофьор и отлагахме колата за след изкарването му на книжка. След 5 год увещания, че ей сега тия дни записва курсове каза, че всъщност не иска да е шофьор. Аз го приех. Но след време разбрах, че за мен това е мъжка роля в семейството и да бъда човека с книжка означава да тичам по сервизи и т.н. - роля, която аз не желая. Информирах го обаче не 5 години, а 4 дни след моето осъзнаване. И тук въпроса е не само в колата и книжката, мисля че разбирате.

Друг момент - водим сериозен първи разговор за апартамент - каква квадратура искаме, горе долу до колко пари можем да си позволим кредит и т.н. Като за първи разговор нахвърляхме някои параметри, ясно беше, че ще има още разговори по темата - все пак е жилище, не коледна елха. Познайте дали втория разговор беше с мен? Ами - не, не беше. Беше с родителите му, което доста ме засегна. За мен това беше началото на онзи период, за който и двамата се съгласихме, че сме готови - към пълноценния семеен живот, с всички благини и трудности. Очаквах това да е процес, през който да преминем заедно.

Отделно - от както работя, моето семейство по никакъв начин не се бърка във финансите ми, докато неговите родители постоянно са готови да помогнат, което мен ме дразни. Дразни, защото ние и двамата работим, имаме добри доходи, позволяваме си почивки. Аз искам да изпитам удовлетворението от това да си похарча парите, изкарани с труд, за удоволствие, за което съм мечтала. Не искам да ми идват на готово нещата. За мен в живота удоволствията и забавленията (визирам основно почивките, които правим) трябва сам да си ги обезпечава човек. А и всичко останало. За мен така се изгражда характер, увереност в себе си и т.н. Докато мъжа ми не е така. Той няма против тази финансова помощ. И мен това още повече ме дразни.

Да не споменавам, че дори наскоро семейството му пое финансово мой личен празник, който би трябвало ако не аз, то поне мъжа ми да плати.

Е, това е накратко.
Предварително да кажа - благ и добър човек е. Уважава ме, аз започвам да се усещам обаче, че започвам по-малко да го уважавам. Обичаме се. Не пие, не изневерява, работи здраво. Не е седнал да работи на минимална заплата, защото знае, че има кой да помогне, напротив. В момента сме на етап временна раздяла.

Въпроса е - Аз ли нещо не съм в час? Правилна ли е моята преценка и позиция - че човек трябва да е самостоятелен и колко точно, дори когато има някой, който да му помага?

Моля ви да споделите вашите гледни точки и личен опит.

# 1
  • Мнения: 22 643
След първите години сладък свободен от ангажименти живот, поисках да позная сладостта от пълноценния семеен живот"

Непознатото за теб дете вижда ли се с баща си или изобщо не?

# 2
  • Мнения: 6 119
Хубаво е човек да знае, че може да разчита на някого ако се разболее или си изгуби работата.
И аз нямаше да изтърпя такъв горделив човек като теб.
Или си промени мирогледа или го пусни да търси щастието другаде.
Прави обаче впечатление, че ти много добре осъзнаваш какво имаш, но си прекалено твърдоглава, за да си го признаеш.

# 3
  • Мнения: 51
След първите години сладък свободен от ангажименти живот, поисках да позная сладостта от пълноценния семеен живот"

Непознатото за теб дете вижда ли се с баща си или изобщо не?

Преди да се съберем са се виждали по няколко пъти в годината, живеят в различни градове. След като се събрахме (което беше в началото на корона вируса) се виждат само за рождените дни на детето. Докато траеше корона вируса според мен редките виждания бяха оправдани. След това - не мисля. Аз нямам отношение към вижданията и като цяло не се бъркам. За мен е добре взаимоотношенията да се поддържат. Никога не съм и не бих възразила спрямо тяхно виждане и т.н. Просто непознаването с детето е още едно нещо, което ме дразни.

Arielle - защо пък горделив? За мен това е самостоятелност. Какво точно те кара да смяташ, че съм горделива? (не се заяждам, въпроса е съвсем искрен). За перидода, в който сме заедно и двамата сме се разболявали, и двамата сме оставали без работа. Грижили сме се един за друг, без този, който е получавал помощ да се чувства подтиснат от другия.

# 4
  • Мнения: 6 119
Защото ти се смяташ за нещо повече от него заради факта, че отказваш чужда помощ.
Него обаче го изкарваш като някакъв загубеняк задето разчита на родителите си.
Това отговаря ли ти на въпроса?

# 5
  • София
  • Мнения: 22 956
Човекът се е разписал житейски - има си дете, има си апартамент, мама и тати помагат. Той не иска тепърва да гради и жалко, че ти е изгубил толкова години.
И да, в мъжката роля ще си с този човек. Ориентирай се. Не казвам, че е лош, ти сама го казваш, но просто искате различни неща от живота и сте с различен темперамент. Много трудно се живее така.

Колко години ви е разликата? За 10г. връзка и още не познаваш детето му. Ето това е голям червен фар. И за отношенията ви, и за него, защото явно не го гледа особено.

# 6
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 581
Ами този "мъж" още не е пораснал. Може да е на не знам си колко години като възраст, но емоционално си е дете.
Съответно носи отговорности колкото едно дете.
Ще има да патиш с тези твои стремежи към самостоятелност. Сигурно ще си го носиш на гърба цял живот. Или поне докато издържиш. Ще му бъдеш настойник и майка. Съпруга - забравѝ.
Ох колко добре те разбирам... Не си пропилявай живота, като мен. Струва ми се, че навреме си осъзнала, че не можеш да бъдеш семейство с такъв тип мъж. Дано си, наистина...

# 7
  • Мнения: 7 156
Хората са ти платили един празник, благодари им и върни жеста някак.
За шофьорската книжка и аз бих се подразнила. Лично не шофирам и за мен е мъжко задължение.
За това, че е говорил с родителите си за евентуална покупка на апартамент -кое точно те дразни? Не може ли да говори с тях, ако са предложили финансова помощ ще я откажеш ли? Странно, може би искат да ви помогнат, в днешно време цените на имотите са убийствени.
Щом е благ и добър човек, който те обича седни и поговори с него.
Ако откаже деца а ти искаш това вече е причина за раздяла.

# 8
  • София
  • Мнения: 38 415
Десет години и не му познаваш детето?

# 9
  • Мнения: 51
Аз съм на 35. разликата ни е 4 години. Осъзнаване има, но има и много любов между нас. И това е което ме спира да реша твърдо да взема решение да се разделим.

Хората са ти платили един празник, благодари им и върни жеста някак.
За шофьорската книжка и аз бих се подразнила. Лично не шофирам и за мен е мъжко задължение.
За това, че е говорил с родителите си за евентуална покупка на апартамент -кое точно те дразни? Не може ли да говори с тях, ако са предложили финансова помощ ще я откажеш ли? Странно, може би искат да ви помогнат, в днешно време цените на имотите са убийствени.
Щом е благ и добър човек, който те обича седни и поговори с него.
Ако откаже деца а ти искаш това вече е причина за раздяла.

Ама аз не съм искала. Аз искам да живея според собствените и тези на мъжа ми стандарти, не според тези на родителите му.

Изговорено е всичко, което пиша тук. Говорено е няколко пъти. Той не вижда нищо лошо в тази помощ, не само за празника.

Относно апартамента - здрави сме, работим. Мисля че можем и сами да се справим.

За деца уж и двамата искаме, но започвам да се замислям дали няма да стане като с книжката - след 4-5 години да се окаже, че не иска. А аз не съм на 20 все пак...

# 10
  • Мнения: 22 643
Както вижда първото си дете веднъж годишно, може и за второто някой ден да е така. Всякакво нешофиране и родители не ми се виждат чак такъв проблем.

# 11
  • Paris, France
  • Мнения: 17 786
Не виждам проблем в това, че родителите му помагат финансово и колко е хубаво това ще разбереш като поостарееш или ви се роди дете. И при нас беше подобно. И аз, като тебе, се дразнеха на моите родители, а мъжът ми обичаше да получава помощ и подаръци и от неговите, и от моите родители. Не е добре да се месиш в чужди финансови или други отношения, още повече когато те облагодетелстват.

Моят син не иска кола, не иска книжка и не желае да шофира. Ако жена не е ОК с това - прав и път. Разбирам те, защото ние сме от патриархална култура със силна полова дисморфия, та и аз като млада не излизах с мъже без коли, макар и да не съм шофьор. Като искаш кола, изкарай книжка и си я купи! Ти ще си я водиш в сервиза и много сами, но и женени жени точно така правят.

Мъжът си има дете и апартамент и е нормално да не напира за повече в този план.

Не е лош самият мъж, но не гледате в една посока и това не е мъжът, който ти би искала. Той няма да се промени. Ако можеш да го приемеш такъв, какъвто е, остани с него. Ако не, раздели се с него и толкоз, но!!!!!!

1. Седяла си с него 10 години. Не е малко и през това време сте се напаснали. Повече може и никога да не успееш да се напаснеш с друг.

2. Реално той е хубав човек и ти харесва, щом 10 години си с него.

3. Много е по-добре родителите му да му помагат и да ти плащат празниците, отколкото да чакат той да им помага. Представи си, че родителите на следващия са поддържани от него, че и искат да фи гледа като са болни, а мъжът и жилище още няма!

4. Сега си на 35г. Трудно ще намериш голяма любов, който ако не е по-добър от тоя, поне да има жилище, да печели и да иска семейство и дете с тебе.

Ако си готова да седиш сама известно време и да не намериш никога мъж за съжителство, брак и деца, напускай го щом се дразниш. Ако искаш дете е мноооооооого по-добре да оправиш нещата с него, защото го обичаш.

Моят мъж имаше кола като се запознахме, обаче започна да работи по проекти и да пътува още като забременя с първото дете. Изгледах две деца с таксита като ми трябва да ги заведа някъде спешно. Можеше и нещо да се случи с него и да остана сама с две деца. Такъв е животът.
Както вижда първото си дете веднъж годишно, може и за второто някой ден да е така.
Може. Може и нещо да се случи с него, с авторката. Гаранция няма. Това, че не си вижда детето може да не се дължи само на негово нежелание.

# 12
  • Мнения: 24 955
Каква е причината за временната раздяла, че нещо не ми стана ясно? Помощта от родителите ли, незапознаването с детето ли, липсата на книжка ли? Някак споменаваш неща, които се случват бавно и постепенно, но все пак трябва да има нещо конкретно и рязко, довело до раздяла.

На 35 си, имате брак, защо мислиш, че след още 4-5 години трябва да обсъждате имането на дете? Не се ли предполага, че щом има сключен брак, това вече сте го обсъдили и, дето се вика, още утре може да започнете, ако не е временната раздяла?

# 13
  • Мнения: 51
Не виждам проблем в това, че родителите му помагат финансово и колко е хубаво това ще разбереш като поостарееш или ви се роди дете. И при нас беше подобно. И аз, като тебе, се дразнеха на моите родители, а мъжът ми обичаше да получава помощ и подаръци и от неговите, и от моите родители. Не е добре да се месиш в чужди финансови или други отношения, още повече когато те облагодетелстват.

Моят син не иска кола, не иска книжка и не желае да шофира. Ако жена не е ОК с това - прав и път. Разбирам те, защото ние сме от патриархална култура със силна полова дисморфия, та и аз като млада не излизах с мъже без коли, макар и да не съм шофьор. Като искаш кола, изкарай книжка и си я купи! Ти ще си я водиш в сервиза и много сами, но и женени жени точно така правят.

Мъжът си има дете и апартамент и е нормално да не напира за повече в този план.

Не е лош самият мъж, но не гледате в една посока и това не е мъжът, който ти би искала. Той няма да се промени. Ако можеш да го приемеш такъв, какъвто е, остани с него. Ако не, раздели се с него и толкоз, но!!!!!!

1. Седяла си с него 10 години. Не е малко и през това време сте се напаснали. Повече може и никога да не успееш да се напаснеш с друг.

2. Реално той е хубав човек и ти харесва, щом 10 години си с него.

3. Много е по-добре родителите му да му помагат и да ти плащат празниците, отколкото да чакат той да им помага. Представи си, че родителите на следващия са поддържани от него, че и искат да фи гледа като са болни, а мъжът и жилище още няма!

4. Сега си на 35г. Трудно ще намериш голяма любов, който ако не е по-добър от тоя, поне да има жилище, да печели и да иска семейство и дете с тебе.

Ако си готова да седиш сама известно време и да не намериш никога мъж за съжителство, брак и деца, напускай го щом се дразниш. Ако искаш дете е мноооооооого по-добре да оправиш нещата с него, защото го обичаш.

Моят мъж имаше кола като се запознахме, обаче започна да работи по проекти и да пътува още като забременя с първото дете. Изгледах две деца с таксита като ми трябва да ги заведа някъде спешно. Можеше и нещо да се случи с него и да остана сама с две деца. Такъв е животът.
Както вижда първото си дете веднъж годишно, може и за второто някой ден да е така.
Може. Може и нещо да се случи с него, с авторката. Гаранция няма. Това, че не си вижда детето може да не се дължи само на негово нежелание.

Искаше ми се частично да те цитирам, но не съм мн добра в това Grinning

За чуждите финансови отношения - за мен те се бъркат в нашите, не обратното.

Книжка имам, кола и сама мога да си позволя. Просто не се виждам в тази "мъжка" роля - аз да тичам да я обслужвам по сервизите и да стана половин механик (защото един шофьор трябва да разбира малко от малко от коли мисля.)

Колата за мен не е водещо у мъжа в смисъл на състоятелност, това е ясно, щом толкова време съм с този човек. За мен тя е средство да отидеш от една точка до друга. За кратки пътувания, за развлечение. За да си направим живота по-интересен.

Аз отношие към вижданията му с детето нямам - не съм казала няма да го виждаш.

За точките, които си изброила - много си права.
Просто не мога да преглътна нещата, които ме дразнят. И с времето се пренавивам и ядосвам все повече, вместо раздразнението да отслабва.



кукумицинка  - временната раздяла е точно поради раздразнение от всичко изброено. обсъждането на дете знам ли колко ще продължи. Аз дете не мога сама да направя.

# 14
  • Мнения: 22 643
Много е интересно. Ти не искаш да шофираш, но си живееш почти 10 години с мъж, който също не иска? Сега ли стана това проблем? Искали сте да живеете на село, което е къде-къде по-трудно, отколкото да не се шофира.

Общи условия

Активация на акаунт