Мамник - Тема № 3 🪶

Така става, когато не се доверяват на автора. Обикновено това е проблемът при повечето екранизации на книги. Екипът не се доверява на сто процента на усета на писателя. Дали от его - тоест ние сме снимали стотици пъти и знаем по-добре от писателя как да снимаме книгата му... Или от надпреварата на сценаристите кой ще се наложи над другия... Но фактът си е факт: "Мамник" в момента губи любовта на фенавете на книгата именно, защото не се е доверил на авторовата мисъл.   
Да. Попов е участвал в писането на сценария. Но прозира сякаш да не е имал много думата за нещата.
Не виждам никакъв проблем да се следва сюжетната линия поред, така както е описана в книгата. И не вярвам, че е избягвяна поради липса на средства. Има друго.
Хареса ми серията. Даже най-много от предишните. Утре ще си напиша какво ми хареса и какво не.

Трудът на музиканта се оценява изпълнение за изпълнение и концерт за концерт. Никой не се интересува колко пъти е изсвирил гладко произведението вкъщи, ако в София се издъни.

А имаме право да критикуваме, защото нашите данъци като граждани на България биват давани на БНТ. А БНТ дава от тях и прави този продукт.

Този епизод ми хареса. И като цяло и най-вече ако трябва да го сравня с предните два, за които не се изказах особено ласкаво.
И все пак е само пети епизод... Остават цели 7. Предостатъчно време да разкажат и покажат всичко необходимо ако имат таланта за което. Да видим обаче дали ги бива за тази нелека задача. Защото едно е да правиш криминален сериал, съвсем друго хорър/фентъзи. Разликата е огромна.
Защо този епизод все пак е крачка напред? Защото развиха основните герои и имаше малко повече дълбочина в разговорите им. Имаше ключови интеракции между героите, които ще бележат и тяхното бъдеще. Всичко това липсваше в предните епизоди.
За мое съжаление се налага да напиша, че Лазаревска не се справи с един от най-важните моменти от романа - сцената с бръсненето и първият сериозен полъх на зараждащата се любов. Жалко, защото в първите няколко епизода ми хареса. Но явно я бива да играе борсуче, а тук се искаше нещо съвсем, съвсем различно. Въпреки всичко сцената между Лазар и Божана ми хареса, но ако трябва да я сравня с романа, то издишаше.
Не ми хареса, че 1/3 от епизода мин в едно безцелно лутане из балкана (то това е и най-евтиното, та ги разбирам), но пък ми хареса дивната красота. Изобщо имаме спираща дъха природа.
Да отбележим сцената на гроба на Лазар. Това го имаше в романа. Славов се озова в къщата на Венци. Опасявах се, че ще избягат от това, което щеше да е скандално. Но тук има една важна сцена с варницата... Да видим дали ще я дадат.
 
В промото зърнах перото на Мамника. Дали най-накрая ще дадат сцената с джипа? Защото тази сцена я чакам още от епизоди 2, 3.
И защо нищо не се казва за аутопсията на мечката? Забравиха ли я? В романа изобщо нямаше мечка, но тук все пак отделиха епизод и половина как ще я отстрелват, даже дадоха и самият отстрел, че и Божана каза - ‘Да изчакали аутопсията на стомаха на мечката’ Само дето минаха 2 епизода и нищичко. Дано сценаристите не ги е хванала амнезията...

В този епизод главен герой беше Антон Бакарски.
А монтажът беше под всякаква критика - тъкмо да зацепим и прекъсват сцената, за да ни върнат по-късно на нея. И за да ни припомнят какво сме гледали, повтарят част от показаното . / напр. Емил гледаше снимките в къщата и после пак по-подробно/. Правят динамика чрез накъсване.
Божана - ясно. Дистанцирана, сопната защото си има комплекси, болка… Но не я виждам влюбена. “Любовната” сцена за мен беше по-скоро сцена на доверие, падане на стена…
Един хорър-фентъзи филм в стил Антониони.🤪

И аз мисля, че тази серия е малка, но стъпка напред, имаше завръзки, вълнуващото от историята тръгна някак, вече вкараха нишката с мината. Аз по скоро симпатизирам на сериала, разбира се защото съм фен на книгата и природата ми харесва. Заради историята и естествения декор, в който са снимали, всичко преглъщам, но се задавям от продуктовото позициониране . Сцената със сближаването на двамата ми хареса, благо и нежно я гледаше Лазар, когато разказа за сивото коте и свали лещите, някак омекна тросната мома, по скоро бяха убедителни, отколкото не, мисля аз.