Какво успяхте да промените в себе си към по-добро?

Нищо.Все такава злобна и досадна съм.

Не спирам да се предизвиквам и променям. Постоянно има нещо ново, което (пре)откривам. Това ме поддържа млада и жива. Страдам от FOMO и рутината ме потиска, колкото и привлекателна да е тя.

Нищо не съм променила. Живея в мир със себе си, приела съм се такава, каквато съм, а на когото не му отърва, да излиза от орбитата ми.

Честно казано, тази година хич не искам нищо да променям. Искам ей така, да си седя същата и нещата и хората около мен да не ме стресират и променят.

Pampita, същата съм като теб - непрекъснато се променям и този процес е част от самия живот.

За себе си не мога да го определя като "FOMO". Вътрешно усещане е и ме държи в кондиция. Променям се в голяма степен съзнателно, не просто под натиска на някакви външни фактори, а според това как да си оползотворявам по-добре потенциала, как да съм по-пълноценна за близките си, как да си прекарвам времето по-добре, как да се грижа по-добре за себе си.

А конкретно някои по-съществени неща, които промених в себе си... Че престанах да бъда перфекционист и да изисквам невъзможни неща от себе си. Не се фокусирам толкова върху някакви реални или въображаеми неуспехи/ недостатъци. Все повече се харесвам. Като цяло станах много по-спокоен и по-щастлив човек!

В годините ,в които бях добра и давях всичко за всички само страдах.Защо да е добър един човек, защо?

Ако трябва да разкажа какво успях да променя в себе си към по-добро, ще трябва да започна от място, в което нищо не беше лесно и нищо не беше сигурно.

Пътят ми към майчинството започна с операция от ендометриоза – момент, в който разбрах, че тялото ми носи болка, за която дълго не съм имала думи. Последва ин витро – изтощителен и много самотен на моменти път, изпълнен с надежда, страх и постоянно чакане. Там се научих, че не всичко зависи от усилията ми и че понякога най-смелото нещо е просто да не се отказваш, дори когато не знаеш какъв ще е краят.

Бременността ми беше рискова и вместо спокойствие носеше напрежение, тревога и постоянно вслушване във всяко усещане. Живеех между надеждата и страха, опитвайки се да вярвам, че всичко ще бъде наред, дори когато умът ми рисуваше най-лошите сценарии. Това ме направи по-смирена, по-тиха вътрешно и много по-осъзната.

А после се роди ТЯ… и животът ми отново се преобърна. Дните около кувьоза са нещо, което не се забравя. Да виждаш детето си толкова малко и крехко, да не можеш да го гушнеш, когато искаш, и да се учиш да обичаш през стъкло и машини — това променя човека завинаги. Там научих какво е истинско безсилие, но и как изглежда най-чистата, инстинктивна майчина сила.

Всичко това ме промени. Направи ме по-устойчива, по-нежна и по-ясна в приоритетите си. Научи ме да ценя обикновените дни, спокойното дишане, малките победи. Днес знам, че не съм същата жена, която започна този път — по-силна съм, по-смела и изпълнена с благодарност. Най-голямата промяна е, че вече знам колко много мога да понеса и колко безкрайна може да бъде любовта ми.

Спорта направи чудеса с мен! Станах по-позитивна, по-уверена в себе си, научих се да си поставям цели и да ги преследвам докрай не на инат, не защото така трябва, а заради себе си. Това което ми даде спортуването, не успя да ме научи живота до сега - да се приема, да обичам себе си, да разбера че всичко зависи от мен самата и да повярвам, че мога да съм много повече.