Според мен не е зле, все пак не е до гробище.
Не съм християнка, но се е наложило няколко време да бъда много близо до църква. Със затворени врати, прозорци, камбаните не са проблем. Където има вярващи хора, там има възпитание, не е като да си в близост до хотел, ресторант или кафене.
Относно погребенията, не всеки ден се случват. И не се състоят цял ден.
За първи път, като видях опело се шокирах. Знаех, че тялото стои пред всички и се прощава, но не знаех, че ще видя ковчега, докато го вкарват в църквата, аз си мислех, че има задна врата и оттам се вкарва. Щото при моята религия, тялото на покойника се вкарва от задната врата на джамията, които са отпред не виждат.
И като видях ми стана мъчно. Но тъжната истина на живота. Седмица по-късно на същата улица пък взеха булка с песни, танци, живот.
Сигурно същия месец е имало и кръщенета.
Живота е такъв, едни се раждат, други умират.
По празниците е много населено и има много хора. Интересно е от друга страна.
Както при всичко има и плюсове и минуси, зависи от теб,кое ще надделее.
Между другото преди мъжа ми харесал една къща и ме заведе, беше близо до болница и както влезнахме в улицата, на всяка врата почти имаше некролози, на всяко дърво и на всеки стълб, бях се уплашила много.
Не стига това и влизаш в улицата, хоп, срещу теб се виждат гробищата. Това беше много ужасно за мен. Това, вече всеки ден трябва да видиш и може да съсипе психиката на човек, и ако вярваш в духове като мен, по-зле.
Не съм християнка, но се е наложило няколко време да бъда много близо до църква. Със затворени врати, прозорци, камбаните не са проблем. Където има вярващи хора, там има възпитание, не е като да си в близост до хотел, ресторант или кафене.
Относно погребенията, не всеки ден се случват. И не се състоят цял ден.
За първи път, като видях опело се шокирах. Знаех, че тялото стои пред всички и се прощава, но не знаех, че ще видя ковчега, докато го вкарват в църквата, аз си мислех, че има задна врата и оттам се вкарва. Щото при моята религия, тялото на покойника се вкарва от задната врата на джамията, които са отпред не виждат.
И като видях ми стана мъчно. Но тъжната истина на живота. Седмица по-късно на същата улица пък взеха булка с песни, танци, живот.
Сигурно същия месец е имало и кръщенета.
Живота е такъв, едни се раждат, други умират.
По празниците е много населено и има много хора. Интересно е от друга страна.
Както при всичко има и плюсове и минуси, зависи от теб,кое ще надделее.
Между другото преди мъжа ми харесал една къща и ме заведе, беше близо до болница и както влезнахме в улицата, на всяка врата почти имаше некролози, на всяко дърво и на всеки стълб, бях се уплашила много.
Не стига това и влизаш в улицата, хоп, срещу теб се виждат гробищата. Това беше много ужасно за мен. Това, вече всеки ден трябва да видиш и може да съсипе психиката на човек, и ако вярваш в духове като мен, по-зле.
