Бременна

Не си в позиция да поставяш условия кой къде да живее. Можеш да отговаряш само за себе си. Чуждата къща си е чужда. Ти реши, че като си бременна и можеш да се разпореждаш ли? Ами не, объркала си се, не можеш.
Щом мъжът ти не е инициативен, хващай го за ръчичка и се изнасяйте. Или си стойте там и се научи да си траеш и да не се обаждаш в чуждата къща как да си живеят хората.

Не казвам че съм в позиция , нито искам да гоня някого става въпрос за разбиране да идва малко по късно. Наясно съм че не мога да решавам нито да разчитам че като съм бременна мога да правя каквото си пожелая . В момента аз нямам средства , майчинството ще дойде доста по късно , с куче сме и едвам се намира квартира под 400 евро за да се изнесем .

Здравейте, момичета.
Пиша, защото съм бременна и психически съм напълно изтощена. Имам нужда от странично мнение, защото вече не знам кое е нормално и кое – не.
Живея в дома на партньора си, но постоянно ми се напомня, че „домът не е наш, а на баща му“. Свекърва ми се нанесе преди около година и половина и оттогава напрежението не спира. Тя много добре знае, че основните ни скандали са заради нея. Чувала е как си крещим, виждала е как се прибираме поотделно, знае, че сме били пред развод. И въпреки това остана.
Многократно е казвала:
„Знам, че преча“,
„Минавало ми е през ума, че се карате заради мен“,
а наскоро дори:
„Знам, че съм цирей, ама като такъв ще помагам.“
В същото време ясно заявява, че докато нейният свекър не умре, тя няма да се махне. Постоянно говори как или тя, или той трябва да умре, за да стане „свободно“. Когато стане дума да се изнесе на квартира, казва подигравателно, че „да не е глупачка“, за да го направи.
По време на скандалите съм чувала реплики като:
– „За коя се мислиш?“
– „За каква се мислиш?“
– „Пътувай!“
– „Няма да ти правя кефа на теб!“
– обвинения, че говоря на сина ѝ и го настройвам срещу нея
– че ще ме стигне кармата
Преди сватбата бащата на партньора ми ме е гонел от този дом, а след това отново съм чувала:
„Ти си никоя и нямаш нищо тук.“
Най-болезненото е, че синът ѝ не се размърдва особено. По-скоро мълчи и отлага. Когато стане дума за „ние“, чувам само:
„Ама ще изчакаме… пари…“
Всичко е изчакване, докато аз живея в постоянен стрес.
Опитах компромис – предложих тя да идва само за спане, към 9–10 вечерта, за да има някакви граници. И това не се спазва.
Истината е, че в един момент, знаейки че нямам спокойни условия за отглеждане на дете, дори обмислях да прекъсна бременността. Говорих открито с мъжа си и му казах:
„Страх ме е.“
Той ми обеща едно – че тя ще се махне или ние ще сме отделно. Това обещание беше решаващо за мен. А сега, когато стане дума за реални действия, отново чувам само „ще изчакаме“.
Важно е да кажа и друго: аз съм сама. Нямам подкрепа от собственото си семейство. Нямам имоти, нямам претенции за жилище, не търся нищо материално. Дори при евентуален развод не искам нищо. Единствената ми реална опция е да замина за Испания при майка ми, но там нямат финансови възможности и аз няма как да си позволявам прегледи и проследяване на бременността.
Аз не искам чуждо. Искам спокойствие, сигурност и нормална среда за едно дете.
Моля ви, кажете ми честно –
нормално ли е бременна жена да живее в такъв постоянен стрес?
Как се поставят граници, когато си в чужд дом, без подкрепа и без реален изход?
Благодаря на всяка, която ще прочете и ще сподели мнение.

Не знам как си стигнала дотук. Или мълчиш и търпиш, защото реално ти нищо не си дала, за да живееш в този дом, или натискаш “мъжа си” за изнасяне на квартира. Ако не иска да излиза на квартира и те остави бременна сама да търсиш, по-добре още от сега да приключваш с него, защото нищо няма да се промени, като се роди детето. Ако мислиш, че като стане баща и магически ще стане свестен и отговорен, много жестоко се бъркаш. Не знаеш какво те чака просто.


Мислех го наистина , той сам каза че е говорил с майка си че ако забременея тя ще се отръдпе и ще си отиде при мъжа в другия им апартамент.

А твоя мъж не работи ли? Не е малко 400€ за наем, но все пак нямате много избор. Ти работиш ли? Имаш ли доходи?

Не знам къде я пращате бременна в Испания. Там като няма работа ще й дадат еднократно май беше 2000€ и после социално майчинство няколко месеца по 200€.


Работи и заплата му е толкова , аз в момента съм в болнични не знам как да си докарам допълнителен доход та да допринеса и да се махнем  .