Ще дам малко по-друг ракурс – мисля, че пак ще се съберат. Защото и двамата имат нужда от токсичността си – тя понеже иска да се подобрява (с постоянни корекции) има нужда от неговото мрънкане, че не е достатъчно добра в нищо. А той си е класически дуднещ самоходко – как той ги разбира всичките неща на света – и как се живее, и как се обича, облича/съблича, абе изобщо – разбирач. И той има нужда да си дудне на една такава кукла, за да си доказва разбирачеството. Та – ще има продължение.
- Публикувана: 8 фев. 2026, 16:27 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2026, 15:22 ч.
Мъжът критик!
Имаше една темичка наскоро за това как и мъжете искат да променят жените.
Много твърдяха, че не било вярно, не били такива мъжете.
Ама има много такива. А те като цяло се лепят точно на такива като авторката.
Това че на някой не му се е случвало, не значи, че не съществуват.
Чак и не вярват.
Много твърдяха, че не било вярно, не били такива мъжете.
Ама има много такива. А те като цяло се лепят точно на такива като авторката.
Това че на някой не му се е случвало, не значи, че не съществуват.
Чак и не вярват.
Някак успя да ми вмени ,че може би наистина има нещо в мен . По-лошото е ,че начина по който прекрати отношенията ни беше неприятен ими остави едно усещане сякаш съм виновна за нещо ,сякаш съм наказана за нещо ,а той до преди дни се държеше покъртително и се извиняваше после за поведението си . Луда работа 🫠
Нормалният начин по който освен съвестта и хората около нас ни дават обратна връзка, че сме направили нещо лошо, изключват вменяването на срам.
Корекциите са последното нещо, което й пречи,проблемът е в модела на мислене. Авторката упорито избира един и същи тип мъже, а когато нещата неизбежно приключат, вместо да си тръгне с достойнство, започва едно молене за "баланс". Така в техните очи става просто досадна. Не разбирам какъв е смисълът да продължава да ги разнася по форумите и да чопли в неща, които отдавна са приключили.
Когато хората не са пълни изтрещялници, се разделят по нормален начин. Аз не съм в лоши отношения с мъже, с които съм имала каквито и да било взаимоотношения още от пубертетските ми години до ден днешен. Е, не съм имала отношения с мутри, пияници, затворници, насилници, нестабилни комплексари и комарджии. Просто не ме приличат типове, което ме карат да се чувствам зле.
Аз не се моля на никого за нищо. Предложих му баланс и златна среда по отношние на дрехите, защото държа на него и имам чувства, той категорично отказа ,аз също не се съгласих и така нататек. От тогава нито съм го търсила, нито ще го потърся. Тук просто си споделям мисли и чувства , защото имам функцията анонимност, която ми дава свобода .
Аз винаги съм си имала собствен стил. Нося много поли и рокли и то къси. И никой не ми е направил дори намек. Но имам познати с такива мъже. Обаче има и много мъже, на които жените им купуват от - до. От гащите до панталони, ризи, всичко и когато ходят на почивка им гласят и багажа. 
Аз винаги съм си имала собствен стил. Нося много поли и рокли и то къси. И никой не ми е направил дори намек. Но имам познати с такива мъже. Обаче има и много мъже, на които жените им купуват от - до. От гащите до панталони, ризи, всичко и когато ходят на почивка им гласят и багажа.
Това, според тях, е нормално, както и десетките инструкции в нета какво трябва да прави и как да се държи истинския мъж, писани от жени.
Проблемът е, че ти предлагаш "баланс" на хора, които не искат и грам компромис с теб. Това не е диалог, а опит за спасяване на нещо мъртво. Анонимността във форума е супер, но не помага да излезеш от омагьосания кръг, в който влизаш с всеки следващ. Вместо да анализираш неговия отказ, анализирай защо изобщо се поставяш в позиция да "предлагаш", след като ти е показано, че не си желана такава, каквато си.