И тази година Свети Валентин нахлува с традиционния сценарий – рози, романтични жестове, снимки, очаквания. Празник, който ни внушава, че любовта трябва да изглежда по определен начин и задължително да бъде споделена с някого. А когато не е, се чувстваме нещастни, защото нещо ни липсва.
Но любовта има много повече лица. И едно от тях често остава на заден план – любовта към самите нас. Често търсим някой, който да ни „допълни“, но истината е, че най-здравите връзки са между двама души, които вече се чувстват цели.
Не можем да наливаме от празен съд. За да дарим любов, трябва първо да открием нейния източник в себе си.
Свети Валентин без сравнения и очаквания
Социалните мрежи често създават усещането, че любовта се измерва в букети и перфектно организирани моменти. Но празникът не е тест за стойността ни, нито доказателство за това колко сме обичани.
Няма „правилен“ начин да прекараме Свети Валентин. Можем да го споделим с партньор, с приятелка, да празнуваме сами или изобщо да не му обърнем внимание. Любовта не се ограничава в рамките на един-единствен ден – тя е отношение, което изграждаме цял живот, включително и към себе си.
Любовта към другите започва отвътре
Забелязали ли сте как себеуважението и любовта към себе си променя връзката с партньора? И това е така, защото, когато обичаме, ние:
• Поставяме здравословни граници. Знаем какво заслужаваме и не правим компромиси с личното си достойнство.
• Намаляваме проекциите. Вече не очакваме партньорът ни да бъде нашият единствен източник на щастие или валидация.
• Обичаме по-свободно. Когато не се страхуваме от самотата, любовта ни към другия е избор, а не нужда.
Любовта към себе си не отменя романтичната любов. Напротив – тя я прави по-здрава, по-осъзната и по-истинска. Когато една жена уважава себе си, тя обича не от липса, а от изобилие.
Малки жестове на обич към самите нас
Вместо да очакваме някой друг да ни зарадва, можем да използваме този ден като напомняне:
• да се погрижим за тялото си, без да бързаме;
• да си подарим време насаме;
• да си простим за нещо, което отдавна ни тежи;
• да си благодарим за силата, която често подценяваме.
Това не е списък със задължителни задачи, а опит да бъдем по-присъстващи в собствения си живот.
Писмо до себе си за Свети Валентин
Опитайте се тази година да нарушите традицията и да напишете валентинка до себе си – кратък, нежен жест на внимание, едно напомняне, че любовта не започва от утре, а е тук и сега. Какво бихте могли да включите?
• Приемане на себе си – няколко изречения, които звучат като вътрешен глас, но по-меко от обичайното:
„Обичам те такава, каквато си днес, а не когато станеш по-добра.“
„Не си длъжна да заслужиш своята почивка, радост или любов.“
„Няма нужда да си перфектна, за да си самодостатъчна.“
• Благодарност към себе си – много важен момент, който често пропускаме.
„Благодаря ти, че не се отказа.“
„Благодаря ти за търпението, което имаш към другите (и понякога забравяш към себе си).“
„Благодаря ти за малките победи, които никой не вижда.“
„Благодаря ти за всичко, през което тялото и духът ти преминаха през последната година.“
• Обещание към себе си – не грандиозни цели, които да гоните, а малки намерения, които няма да ви натоварят. Ограничете се до 1 – 2 обещания, а не цял списък:
„Обещавам си да не изпитвам вина, когато си давам почивка.“
„Обещавам си да казвам „не“, когато „да“ ме изтощава.“
„Обещавам си да се отнасям към себе си така, както към човека, когото обичам.“
Свикнали сме да изразяваме духа на Свети Валентин в жестове към другите. Но истината е, че любовта не е сделка, а състояние на духа. Когато се научим да приемаме собствените си несъвършенства, става много по-лесно да обичаме и тези на човека до нас.
Как мислите, обичате ли истински и себе си, освен този, в когото сте влюбени?
Ако си поставите задачата да отправите валентинка към човека в огледалото, какво бихте написали в нея?
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Но любовта има много повече лица. И едно от тях често остава на заден план – любовта към самите нас. Често търсим някой, който да ни „допълни“, но истината е, че най-здравите връзки са между двама души, които вече се чувстват цели.
Не можем да наливаме от празен съд. За да дарим любов, трябва първо да открием нейния източник в себе си.
Свети Валентин без сравнения и очаквания
Социалните мрежи често създават усещането, че любовта се измерва в букети и перфектно организирани моменти. Но празникът не е тест за стойността ни, нито доказателство за това колко сме обичани.
Няма „правилен“ начин да прекараме Свети Валентин. Можем да го споделим с партньор, с приятелка, да празнуваме сами или изобщо да не му обърнем внимание. Любовта не се ограничава в рамките на един-единствен ден – тя е отношение, което изграждаме цял живот, включително и към себе си.
Любовта към другите започва отвътре
Забелязали ли сте как себеуважението и любовта към себе си променя връзката с партньора? И това е така, защото, когато обичаме, ние:
• Поставяме здравословни граници. Знаем какво заслужаваме и не правим компромиси с личното си достойнство.
• Намаляваме проекциите. Вече не очакваме партньорът ни да бъде нашият единствен източник на щастие или валидация.
• Обичаме по-свободно. Когато не се страхуваме от самотата, любовта ни към другия е избор, а не нужда.
Любовта към себе си не отменя романтичната любов. Напротив – тя я прави по-здрава, по-осъзната и по-истинска. Когато една жена уважава себе си, тя обича не от липса, а от изобилие.
Малки жестове на обич към самите нас
Вместо да очакваме някой друг да ни зарадва, можем да използваме този ден като напомняне:
• да се погрижим за тялото си, без да бързаме;
• да си подарим време насаме;
• да си простим за нещо, което отдавна ни тежи;
• да си благодарим за силата, която често подценяваме.
Това не е списък със задължителни задачи, а опит да бъдем по-присъстващи в собствения си живот.
Писмо до себе си за Свети Валентин
Опитайте се тази година да нарушите традицията и да напишете валентинка до себе си – кратък, нежен жест на внимание, едно напомняне, че любовта не започва от утре, а е тук и сега. Какво бихте могли да включите?
• Приемане на себе си – няколко изречения, които звучат като вътрешен глас, но по-меко от обичайното:
„Обичам те такава, каквато си днес, а не когато станеш по-добра.“
„Не си длъжна да заслужиш своята почивка, радост или любов.“
„Няма нужда да си перфектна, за да си самодостатъчна.“
• Благодарност към себе си – много важен момент, който често пропускаме.
„Благодаря ти, че не се отказа.“
„Благодаря ти за търпението, което имаш към другите (и понякога забравяш към себе си).“
„Благодаря ти за малките победи, които никой не вижда.“
„Благодаря ти за всичко, през което тялото и духът ти преминаха през последната година.“
• Обещание към себе си – не грандиозни цели, които да гоните, а малки намерения, които няма да ви натоварят. Ограничете се до 1 – 2 обещания, а не цял списък:
„Обещавам си да не изпитвам вина, когато си давам почивка.“
„Обещавам си да казвам „не“, когато „да“ ме изтощава.“
„Обещавам си да се отнасям към себе си така, както към човека, когото обичам.“
Свикнали сме да изразяваме духа на Свети Валентин в жестове към другите. Но истината е, че любовта не е сделка, а състояние на духа. Когато се научим да приемаме собствените си несъвършенства, става много по-лесно да обичаме и тези на човека до нас.
Как мислите, обичате ли истински и себе си, освен този, в когото сте влюбени?
Ако си поставите задачата да отправите валентинка към човека в огледалото, какво бихте написали в нея?
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
