Преди малко разказах на приятелката ми за дискусията в темата. Задави се от смях. И помоли да попитам от нейно име къде е границата на броя сексуални партньори, който сменя етикета на една жена от "благочестива" на "развратна". И добави "Подозирам, че моят статус е тройно платинена к***а."
А защо хората, включително и жените, стигматизират? "Интернализирана мизогиния"? Това би бил интелектуално мързеливият отговор. Толкова ли е абсурдно да се заключи, че подобни предпочитания и отрицателни реакции имат дълбоки еволюционни корени?
Човешката сексуалност не се е формирала във вакуум. В продължение на стотици хиляди години изборът на партньор е бил свързан с репродуктивна сигурност, бащинство, инвестиция в потомството, сексуална ексклузивност и риска от полово предавани инфекции. Това са фактори, които са оформили психологическите ни механизми за привързаност, ревност и подбор на партньор. Не е особено изненадващо, че сексуалната история може да влияе върху възприятията ни за потенциален дългосрочен партньор. И то не само на мъжете.
През последните няколко поколения контрацепцията и достъпът до аборт ни дадоха възможност в значителна степен да отделим секса от непосредствените му репродуктивни последици. Но мислите, че това означава, че за няколко десетилетия сме пренаписали психологическите механизми, формирани в продължение на хилядолетия? Технологичният прогрес не изтрива автоматично биологичното ни наследство. Да приемаш, че щом вече разполагаме с механизми за контрол на репродукцията, всеки трябва да възприема стотици сексуални партньори като напълно неутрален факт, е доста наивно разбиране за човешката природа.
Понеже говориш за хилядолетна история и биология, пък аз броя по-скоро векове и социум, да попитам, защото формата на главата на мъжкия полов орган е с такава форма, че да изгребе материалът от предишен полов акт от жената? Този механизъм, под тази или друга форма, съществува и при много други биологични видове, за да осигури по-голям шанс на мъжкия да продължи неговите си гени. Ако биологично заложеното ни е моногамията, защо природата е създала телата така, че да са конкуретни с други партньори?
Моята хипотеза не е за безразборния секс или против моногамията. А срещу твърдението, че второто ни е биологично заложено, и особено на жената, и че така е било цялата човешка история. Напротив, всичко в биологията ни сочи обратното, а женската сексуалност е била обект на контрол през вековете, точно защото не е това, което им се иска на някои мъже, водени от страха, че потомството им ще бъде подмененено с това на някой друг.
Иначе човекът не е само биология, така че всичко това не значи, че не е способен на моногамия. Просто при него тези неща са много повече въпрос на съзнателен избор. А на мен ми е неприятно да гледам как се използва и изкривява биологията, за да се защитават лични интереси.
