Нашто септемврийско чудо мама рита лудо

Inna - на мен ми биха Прегнил в началото, те са само 3 инжекции, защото получих някакви силни болки и още след първата всичко е наред. Бият се за задържане и не влияят на нищо негативно. Не съм имала никакви проблеми след това.

Добро утро !!!!!! Веднъж и аз да се запиша толкоз рано-рано Вчера минах прегледа.Всичко при нас е ОК. Нашия бебо много големичък бре-1170 гр...Гледах в едни таблици за тоз етап (26-г.с.) 760 гр. дават средно. Отговаря по размери на една седмица повече. Мисля, че това не би трябвало да е проблем. Всичко си му е на мястото, освен това хемоглобина ми е 122, което за бременни било много добре. Изобщо едни отличници се оказахме

Не съм прочела какво сте писали от вчера, че бързам да ви кажа - който си е вкъщи ако иска да гледа Искрено и Лично от 10:00 по БТВ. Аз не го гледам това предаване, но вчера случайно чух анонса за днес - темата ще е за разждането, за училищата за бременни и изобщо все теми,които ни вълнуват сега.

Ани, какво да ти кажа за срещите Не,че нямам мерак да дойда - даже напротив. Ама първия път бях болна, пък втория се грижих да домакинствам на майсторите в къщи. Лошото е, че още не сме ги свършили тез ремонти, и хич не знам колко ще се проточат...Та срещите през уикендите са ми малко по-трудни...Обаче ако има среща през седмицатааааа - 100% съм първа За неделята сега - още и аз не знам как ще се развият нещата...
Айде хубав ден на всички!    

Може пък да е за хубаво, Инче! Тъкмо вчера тука си говорихме с разни мами специалистки по кърменето, дето се готвим за следващата Световна седмица на кърменето през август, и онази лекарка от Майчин дом, която е авторитет в кърменето, и тя беше там - та по темата за упойките, всяка упойка се предава на бебето. А епидуралната в повечето случаи стои в организма много часове наред, докато спиналната е за кратко. Виж, пълната е най-кофти, щото все пак не е само локална, а всичко си тече в кръвта на майката и бебето на практика се ражда доста упоено. Тези ефекти от упойките също си дават отражение върху първите дни в живота на бебчо - рефлексите му са отслабени, абе изобщо най-добре си е без медикаменти. Не знам и аз дали ще се справя, но от сърце искам да опитам и да направя всичко възможно да се справя със собствени сили, защото те никак не са малки 
На мен много ми хареса какво беше написала FEMININE, че предпочита да се измъчи максимално, но да усети природата, и аз така го чувствам, плюс това съм убедена че не е необходимо да се мисли за раждането като за мъчение - след като това е още едно от нещата, за които тялото ни е създадено - като плуването, като секса, като кърмененето. Не бих пропуснала нито едно от тези за нищо на света.
Заблуда е, че секциото е по-добро за бебето. Нормалното раждане е мощна стимулация на всичките му жизнени функции, масаж, а и от родовия канал бебо "си хваща" правилната микрофлора, която после ще му помогне да бъде здрав.
Абе не знам, като пробвам и това, пак ще ви кажа. 

Инче пусни питане в Проблемна пбременност, въпреки, че аз не разбрах , какво точно питаш, но там ще има момичета с опит.

Поспалнке, тенк ю за инфото... гледам предването , добре, че каза, че и аз иначе не го долюбвам... та тези са жените дето са ни на лекците.... познати физиономии иначе казано    .... багам, че свършиха рекламите.

Добро утро и от мен (то вече като гледам си е за добър ден, ама айде).

Започвам с хубави новини - вчера на наши приятели им се роди момченце, да им е живо и здраво малкото сладурче (с идеалните размери 3100 г и 50 см)!  
Майка му ражда в клиниката на Мазнейкова и като се поосвести малко ще я разпитам за подробности. Само знам, че при нито една причина за секцио, тя си избра да ражда така, при това планово. Та в крайна сметка от сутринта (8.00 часа) е родила чак след обяд, защото "станали разни непредвидени неща", по думите на таткото, и в крайна сметка била с пълна упойка, тъй като местната не я била хванала.    За съжаление на знам повече подробности и ми се иска да ги поразпитам подробно за нещата, щото такава работа за първи път чувам.  
А и си мисля, че при никакви причини за секцио, зорлем да се нахакаш да раждаш така, а и даже да не разбереш кога и как си родила бебчо, дето 9 месеца си го носила, някак ми се вижда гадно... ама нали е минало вече, само да са живи и здрави, това е най-важното!

Здравейте и от мен !   Поздравявам ви и се връщам да чета,че много сте писали

Здравейте мами, и аз тъкмо да кажа за предаването което тече в момента, ама виждам са ме изпреварили. Да отбележа, таткото дето е там, е мъжа на мойта приятелка, което роди последна от всичките ( а те са много:)
веси аз бях казала че съм подготвена за момиче, но не и за момче. Гледала съм и знам как се прази и знам как да го възпитам това дете после, и е по близко до мойта природа и типично женските проблеми. А как ше се справя с момче направо като помисля ме хваща страх. там знам че има едни процедури с пишлето, и сигурно още изисквания за които даже не съм чувала. Но мисля да се справя някак.

Инче ако случайно видя книжките на софийския пазар ще ти кажа.
За инжекциите не знам, но аз пих дуфастон до 12 седмица, макар че кървенето беше много оскъдно и то за 2-3 дни. Е и лежане и почивка два месеца. Сестра ти да си почива повече.
Лек ден на всички!

Моренка, мерси за идеята, вече пуснах в ход търсенето и попрочетох някои неща! Обадих се на систър и я пратих да си купува прегнила!

Катринче, споко, няма операции с пишлета, няма нищо, това са бабешки работи - виж линка за обрязването в началото на темата, там има подробности защо нищо не се прави с пишлето. Иначе бебето не знае още дали е момче или момиче. А за възпитанието ще се учиш в крачка. Този страх е нормален, много майки се шашкат, че ще гледат различно от себе си дете. И аз бях така също като разбрах че синчето ми се оформя от мъжки пол. Промени ми се отношението към мъжете 
Ако искаш, ти наистина може да си вземеш тази книжка "Как се възпитават момчета", там има съвети за майката и как да се справя с тялото на момченцето, и разни други характерни момчешки работи. Макар че все пак за едно бебе важното е да го гушкаш и да му създаваш чувството че е обичано, без значение дали е момиченце или момченце, разликите се проявяват после.

Здравейте -най накаря и аз да се разпиша за днес
Пуууу егати и тъпия нет,че ме ядоса ама .Уж ми показва на модема че има нет а всъщност неще да ми зареди нищо-демек няма.И една жега се е заформила днеска пак-направо не се живее 

Феминче-ще ме убиеш направо ....аз да ви кажа не съм ревала отдавна.Нещо са ми закоравели хормоните ама да не казвам голяма дума че може да си порева скоро

Инче-аз дуфастона го пих до края на 3-тия месец скъпа.Даже дали не беше до 4-тия месец .забравих-това ми го изписа доки за по добро закрепване на плода към матката и да няма кървене и т.н....Трябвало е да продължи с Дуфастона според мен  ...и няма да има проблеми .Но все пак един консулт с лекар не е зле-на сама глава нестава да си бие инжекции според мен

Абе гледам тука сте разфъргали темата за по спецялна подготовка за момченце-демек за отглеждането на МОМЧЕНЦЕ...

Аз не виждам каква по спецялна подготовка трябва да има ....Особенно пък за чурчето.От лекари знам че то не се ЗАГОЛВА вече...Не било хубаво.Трябва да се остави така...
офф щях да пиша и други неща ама ми изфирясаха от главата


Момичета аз утре ще дойда със сигурност на лекцията- Колко часа почваше..лекцията

Инче, моят съвет за желязото е да наблегнеш на червеното цвекло. Можеш да си правиш страхотна салатка от настъргано червено цвекло и настъргани морковки. Стига на намериш цвекло по това време на годината де

Анири, аз съм ок за срещата в неделя в 13:00ч.

Благородно завиждам на майчетата във Варна и на отпускарките, които си почиват там.  Аз все още се чудя как да го измисля, че и ние да отскочим поне за два дена. Варна ми е любимо местенце и ще ми е много мъчно, ако пропуснем да я посетим тази година

Ами, аз доскоро мислех да раждам там, но се отказах. Лекарят ми е д-р Ненов - от него съм много доволна и се надявам да си раждам при него, но в друга болница.
Негативите ми за Шейново: държат бебетата отделно от майките и ги носят на 3 часа, уж за да ги кърмят, но са вече нахранени с адаптирано мляко и кърменето в тази болница е почти мисия невъзможна. Другият недостатък, който според мен носи със себе си това държане на бебетата отделно от майките им, е че бебето ми може някъде да плаче за мен, а аз и идея няма да имам какво става с него. Не намирам за редно някой друг да решава какво е добро за моето бебе и какво - не - някой да ми иззема правото на избор относно мен и бебето ми - за мен това е абсурдно. Това са ми основните доводи. Има и още, но те не са толкова съществени според мен - ако не успея да се доредя за ВИП стая (което е доста вероятно да се случи), ще трябва да се редя на опашки за тоалетната, което непосредствено след раждането ще е последното нещо, което бих искала да ми е до главата.
И последно, лежала съм в Шейново за една малка операция (според лекарите - манипулация) миналото лято. Приеха ме по спешност рано сутринта. Никой не ме погледна до обяд (макар че се превивах от болки и това им беше пределно ясно), когато изведнъж нахълтаха 7-8 бройки лекари (половината стажанти - и досега не знам името на нито един, който е бил там и идея нямам кой ме е "кръцнал") и докато питах какво става, как ще процедираме, ми сложиха абоката, вкараха ми упойката (пълна) и следващото нещо, което си спомням, е как се пробуждам; какво се е случило, как е минало всичко - идея нямам, никой не ми каза. След като се посъбудих, излязоха от стаята и никой не се появи до 17ч. (4-5 часа), когато мъжът ми дойде да си ме прибере, като в това време не знаех мога ли да пия вода или не и съответно не пиех, а бях много жадна (когато в 17ч. попитах може ли да пия вода, ми казаха "О, разбира се, защо не сте пили досега?"), не знаех къде мога да отида до тоалетната и т.н. Най-абсурдното в цялата работа беше, че държаха да преспя там една нощ, за да съм под "лекарски надзор" (както споменах, медицински персонал видях 1-2 минути преди "манипулацията" и за не повече от 5 минути след нея - докато все още виждах всичко размножено под въздействието на упойката), аз се подписах, че на собствена глава ще си тръгна и след като мъжът ми си ме взе, наистина вече имаше някой до мен. Спомням си как ходих да им върна една химикалка, която ми бяха оставили сутринта, за да подпиша документацията около упойката и мадамите (пак стажантки) бяха толкова запленени от някакъв глупав сапунен бразилски сериал, който даваха по телевизията, че не можаха да отлепят очите си от екрана, докато поемаха химикалката. Това са ми спомените от отношението на персонала във въпросната болница. Не са се държали лошо с мен, но поведението им беше повече от безразлично. И ако тогава можех да си вдигна парцалките на собствена глава, то при раждането на детето ми не мога да го грабна и да се подпиша, че отговарям за двама ни...

Иначе принципно и аз предпочитам да раждам в голяма държавна болница, по-сигурно ми се струва, но негативите ми идват в повечко. Затова за момента съм се спряла на вариант при моя лекар, но в частна клиника - той ми предложи клиниката на Мазнейкова, затова очаквам с нетърпение sladka_mama да разкаже по-подробно впечатленията на нейните приятели оттам!!! Като цяло това, което разбрах досега за клиниката, е че разполагат със съвременна апаратура, персоналът е почти изцяло от Майчин дом, но със сменени физиономии, така че се надявам, че са опитни и че няма да сбъркам. Все пак продължавам да се ослушвам и това не е окончателното ми решение - всъщност, сменям си го през няколко часа.

ani-bani, ние също сме от неправещите секс поради други проблеми, които имам (нищо общо с бременността, но мога да си докарам други негативи и да се наложи отново да ми правят "манипулацията", за която разказвах по-горе как протече, а без анестезия не би ми се разминало - дори и локална, но по време на бременността ми не бих искала да се стигне дотам, след като мога да взема поне някакви мерки; не че не може да ме достигне въпросният проблем и без да правим секс, но поне един от факторите съм го премахнала така и засега нямам проблеми). Та, напълно те разбирам относно розовите сънища - същата картинка съм, само разказвам на мъжа ми след това какви сме ги вършили и той много ми се дразни.

gia-fire, katrin7, и аз преди разсъждавах така (още преди да забременея дори) - че аз самата съм отраснала като момиче и бих имала по-голяма идея от какво се нуждае и вълнува едно момиче, но мъжът ми винаги отговаряше по един и същ начин "Това дете все пак ще има и баща, така че не виждам от какво се притесняваш." И мисля, че е прав - няма какво да му мислим, всичко ще е наред и ще се справим, разбира се, няма къде да ходим!

Я, да се похваля, току що ми се обади една приятелка, че е бременна - очакват бебе през декември - много се кефя, понеже нейната майка и моята майка са си много близки приятелки от деца и майка ми е с 5 месеца по-голяма от нейната; ние с нея си другаруваме и аз съм с 5 месеца по-голяма от нея, а като забременях, я бъзиках, че очаквам да се отчетат 5 месеца след нас, пък те малко са избързали, но смятам да им го простя. Та вече и аз ще си имам приятелка от детинство, с която заедно да си бутаме количките, много се радвам!!!

И последно, да си постна писанията за срещичката:

          Мами и дебелани,
Софийската срещичка ще си я спретнем на 17.06. (неделя) в 13ч. в "Уго" на малките 5 кьошета - ул. Неофит Рилски 68 (цък за карта). Засега на клона сме 15 лястовички със своите 16 лястовичета: Анири, thumbelina, Morena, katrin7, basilisk, Freli, katiaa, liddi, galia2007, leiche, adi_san, munkamm, Lilian_V, mackomacko, dona_78.

Инструктаж: Който стигне пръв, се хвърля да пази голяма маса в градината на заведението; ако липсва такваз свободна, си пренасяме приказните форми вътре. Ако на някой му е за сефте и няма връзка с никого от групичката, може да ми пише на лични, за да си разменим мобилните.

lexy, благодаря ти много. Ще ти пиша по-късно да ми дадеш телефон, пък дано не ми се налага да ползвам услугите ти 

sladka mama и аз чакам отзиви за клиниката на Мазнейкова. Нека се съвземе жената, пък да разкаже после как е минало и да и е живо и здраво отрочето.

Пълна заблуда е, че "секциото" е ненормално раждане. Не мисля, че ще сме щастливи майки ако предпочетем нормално, а в същото време измъчваме бебо, защото не се знае дали няма да го задушиш или случайно да се увие пъпната връв....
Това е ЛИЧНО мое мнение, естествено. В крайна сметка всеки сам решава за себе си! Аз не бих подложила бебето си на рискове, след 6-те мъчителни години през, които го чакахме....

Mari_Pz, въпросът е много спорен и всеки решава сам за себе си. Аз поне мисля, че първата ни работа като бъдещи майки е да се спрем на добър доктор, на който можем да имаме пълно доверие. После да обсъждаме тези неща с докторите си, които добре познават нашата бременност и да се вслушваме в техните съвети.

Аз лично след моето първо нормално раждане бях почти неспособна да се грижа сама за детето си. Първо, заради шевовете от епизиотомията, които ме боляха 1 месец, след като родих и второ заради хемороидите, които си влачих нон-стоп 6 месеца след това. Така се случи при мен, което не значи, че ще се случи на някой друг, но това ми беше достатъчно за втория път да избера секцио.

Никой не е застрахован и при секциото могат да настъпят усложнения, но аз искам да си спестя тези кошмари, които преживях първия път в продължение на толкова месеци. Тези болко ми се отразиха толкова на емоционалното състояние и естествено на кърменето, за което сега много съжалявам, но няма връщане назад.

Всеки има своите мотиви и своите гледни точки и е в правото си да избере най-доброто за себе си и бебето.