Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 383 775
  • 2 568
  •   2
Отговори
# 2 415
  • Мнения: 411
Здравейте, момичета!
Бих искала да попитам мамите, които имат свое биологично дете и след това са осиновили, как подготвихте детето за братчето/сестричето и начина, по който ще дойде в семейството? Детето как го прие? След осиновяването, какви са взаимоотношенията между двете деца? Имало ли е намеци от страна на биологичното дете, че то е родено от коремчето на мама и е “свое”,  а другото се е родило от друго коремче и е “чуждо” ? Ако да, как се справихте с обясненията?
Ние имаме момиченце, наше биологично дете, на 4 г. и сега подаваме документи за осиновяване на сестричка. Предстоят разговори за произхода и начините на поява на едно дете в семейството, още преди да сме осиновили. Ще съм благодарна за всяко споделено мнение!

Каква възраст посочихте за осиновеното дете?

# 2 416
  • София
  • Мнения: 301
до 2 г.

# 2 417
  • Мнения: 411
Ако имате изискване за произход и чакате около 2 г., детето ще е на 6-7 г. към момента на осиновяване. Малкото ще е твърде малко за него, за да се явява конкуренция и да го дразни, по-скоро ще ви помага да гледате "бебето".

Ако нямате изискване за произход и осиновите бързо. т.е. детето да е на 4 г. към момента на осиновяване, тогава е абсолютно безсмислено да влизате в дълбоки детайли.

Според мен говорете с детето, обяснете му, че ще има сестричка и не се впускайте в излишни обяснения преди да осиновите. Когато пита - отговаряте. За неговата възраст е предостатъчно.

Относно взаимоотношенията между децата. Биологичното ще реагира така, както би реагирало и при раждане на бебе, за него разлика няма - отнема му се от времето и вниманието на родителите, трябва да дели играчките и да се съобразява с някого, да не е вече център на внимание. Ще му трябва време, за да се увери, че новото дете в семейството не го лишава от вашата обич.

# 2 418
  • София
  • Мнения: 301
Благодаря за отговора, vanibo! А при Вас как беше? Каква е възрастовата разлика между децата Ви?

Последна редакция: пт, 11 сеп 2015, 19:16 от Елени

# 2 419
  • Мнения: 253
Здравейте,
Май малко късно се включвам по темата за обидите относно произхода. Проблемът според мен не е в децата, дори не тези, които обиждат, а във възрастните, които ги възпитават и в болното ни общество. В България за съжаление сме нетолерантни към всеки различен, слаб и уязвим. Този, който демонстрира сила и агресия е почитан или поне приеман, независимо дали е полезен за обществото или паразитира на чужд гръб.
За това мисля, че най-виновни са медиите и хората, които работят там. Преди няколко седмици имаше много лигав репортаж по Нова за две деца от ромски произход, осиновени в САЩ. Значи, ако са осиновени в България, ще ги обиждаме, но понеже са ,,американчета", ще им се подмазваме. Това е примитивизмът на хората, които искат да диктуват общественото мнение.
Даже съм забелязала, че по-мургавите българи са доста по-склонни да обиждат някой на тема цвят на кожата. Може да е избиване на комплекси.
Аз лично бих давала за пример на детето си хора и с по-тъмна кожа от неговата, които са дали нещо на обществото и са уважавани заради това, което са и заради труда си. Не е задължително да са българи. По света има много такива примери.

# 2 420
  • Мнения: 34
Здравейте!

Искам да попитам родителите с повече опит - сблъсквали ли сте се с истерични писъци??? Нашият син е вече с нас 2 месеца и от около 3 седмици врещи като че го дерем всеки път когато не правим каквото иска или преди сън. Опитахме с наказване, гушкане, разговор, но този ад продължава и вече едва събирам сили...

Може и да е споменавано някъде тук за такъв проблем и се извинявам, че пак го повдигам, но ако ме насочите към някаква информация ще съм безкрайно благодарна! Simple Smile

# 2 421
  • София
  • Мнения: 9 517
Здравейте!

Искам да попитам родителите с повече опит - сблъсквали ли сте се с истерични писъци??? Нашият син е вече с нас 2 месеца и от около 3 седмици врещи като че го дерем всеки път когато не правим каквото иска или преди сън. Опитахме с наказване, гушкане, разговор, но този ад продължава и вече едва събирам сили...

Може и да е споменавано някъде тук за такъв проблем и се извинявам, че пак го повдигам, но ако ме насочите към някаква информация ще съм безкрайно благодарна! Simple Smile
На колко години е детето, може ли да говори? Това са важни уточнения. Иначе да - моят син се дереше все едно го колим доста дълго време. Няма да забравя една случка - става сутринта, влиза в банята и започва да се дере - леле, няма спирачка, той и не говореше много-много и аз не можех да разбера, какво става. Доста дълго време се дра, докато се успокои. Оказа се, че съм взела кърпата му да я пера и не съм сложила нова на нейно място  ooooh! И до сега се майтапим с тази случка, на него му е доста забавна.
Търпение му е майката. Ако не може да говори - като почне, лека - полека ще отминат тези истерии, но бавно.

# 2 422
  • Мнения: 357
Съседите ме гледаха с ококорени очи сякаш съм виновна и правя нещо нередно с детето. Всеки път като ме срещаха ме питаха "Това дете защо реве толкова много!" Всъщност по -едно време не се знаеше , кое дете реве щото и на съседите беше доста гласовито! Вариантите са два или много търпение или лечение!! Т.е. капки на Бах "RESCUE® действа на всеки човек. Има универсален ефект, който се дължи на действието на включените в нея цветни есенции, които са свързани с  пет често срещани негативни модела на поведение, появяващи се в отговор на стресиращи ситуации:

1) Нервно свръхнапрежение, предизвикващо паническа реакция
2) Преувеличен импулс за действие – неефективни, объркани реакции в стремежа по-бързо да се излезе от критичната ситуация
3) Страх от загуба на самоконтрол – силен страх, предизвикващ агресия
4) Импулс да бъде отречена реалността
5) Рефлекс на вцепеняване – шокова реакция
"
 или
Шуслерова сол 5, или при хомеопат за да му определи конституционалното лекарство.

# 2 423
  • Мнения: 1 466
Приемният ми син беше така. Имаше пристъпи, когато се дереше до пълно изтощение и заспиваше. Веднъж засичах по часовник - цели 40 минути. Според психоложката, това е същото, като удрянето на главата и монотонното клатене. На всяко дете изоставянето се отразява различно.
Гушкането и опитите да го успокоя само влошаваха пристъпа. Помогна ни много шепненето - когато той започнеше да пищи, аз започвах да шепна, а той млъкваше, първоначално от изненада, а след това и за да чуе какво говоря. По този начин много бързо го преодоля.

# 2 424
  • Мнения: 34
Много благодаря на всички за отговорите! Simple Smile  bouquet Успокоих се,не е само той значи... Иначе е на 2 години и говори по малко, но си мисля, че това "дерене" е по-скоро опит да наложи контрол върху ситуацията. Много мрази да си ляга поради някаква причина и тогава е най-ужасно! Както казва Stillness, и при нас гушкането е противопоказно, но и със шепнене не става. Sad Дано да си отниме с времето, че ще полудея! Съседите и нас гледат на криво, като ще го печем на бавен огън. Sad

Иначе пищи при всеки член на семейството, но примен е най-зле. На мен ми прави на пук с всяко свое действие... Имам чувството, че макар лесно да се научи да ми казва "мама" най-малко мен харесва.  Бях чела, че отглеждането на осиновено дете не е същото като на биологично и тогава много се ядосах на тази мисъл, но като много други неща в живота ми, съдбата и тук ме опроверга. Едно е да имаш изначалната връзка и привързаност с новородено бебенце и съвсем различно да се опитваш да я създадеш с човече, което вече има свое мислене, навици и предпочитания. Sad

# 2 425
  • Мнения: 25
Пиша като майка на едно осиновено момче и на близнаци, родени от мен.
Първо, не си втълпявайте, че липсата на биологична връзка е причина за проблемите, които описвате. Просто това си е характери и особеност в поведението на детето. Трудно би било да се справи човек, дори да е негово биологично дете. Аз си имам едно почти такова сега - на 1 г. и 6 м. единият близнак е ревлив, инатлив, тръшкащ се. Моя реплика от тази сутрин, рано-рано, сънена, недоспала и изтощена от постоянното му бедене и рев през нощта: "Как можа да ми се падне такова дете!?"
Баткото, който осиновехме на 5 месеца и половина - е не мога да си представя по-силна връзка между мен и него, него и баща му, съответно. Признаваме го сега, когато имаме и родените от нас братчета. Понякога се усещам, че година и половина към тях сякаш все още някак се нагаждам. Може и да е защото са две бебета и по-принцип се гледат по-трудно от колкото едно, понякога са по-нервни именно, защото са две и постоянно делят вниманието на възрастните. Все едно, понякога си казвам - с батко им всичко беше така леко и спокойно, сякаш винаги сме се познавали, сякаш винаги съм искала да имам точно такова дете, каквото получих. А с малките често излизам от равновесие, минават ми през ума мисли, подобни на сутрешната ми реплика.
Малките човечета са индивиди, личности и реагират по различен начин от най-ранната си възраст, независимо от нашите усилия и очакванията ни да дадат положителен резултат. Иди сега кажи, нашто едното, като всичко му е бир- тамън,като сме търпеливи и грижовни, що е нервно и пр. А брат му близнак е по-спокоен, по тих, по лесно се разбираме с него, дори в тази ранна възраст.
Второ: защо мислите, че детето най-малко вас харесва, като се тръшка най-много пред вас. Може би напротив, харесва най-много вас и с най-голямо доверие към вас се отнася, за това реагира най-бурно във ваше присъствие. Сега вече какво иска да ви "каже", не знаем. Както не знаем и за нашето момченце. Гушкайте го и го успокоявайте, бъдете на негово разположение в такива моменти. Знам, че не е лесно. И на мен не ми. Но това ще отмине с възрастта и няма смисъл да товарите себе си и детето с тези страхове - че видиш ли, защото не сте го родила, между вас нещата няма да потръгнат. Напротив. От вас зависи и ще си му станете една истинска, сто-процентова майка.
Дано ме разбрахте, правилно и дано успея да ви помогна поне малко.

# 2 426
  • Мнения: 34
Скуби ду  smile3525

Много съм благодарна на всички за успокоителните думи!

Вече стават 3 месеца, от както моето момченце е с нас и честно - все едно е бил тук цял живот! В крайна сметка се оказа, че това врещене не е нищо повече от опит за контрол. Човечето си е с характер и не харесва друг да властва над ситуацията. Grinning Вероятно и за това прегръдки и милувки не помагаха. Стегнахме дисциплината и малкия ни мъж откликна по най-неочакван начин - успокои се. Сега бърбори и се гушка, и пее "Мамо,мамо, мамоооо" и всички го обичаме толкова силно, че май това го стресна в началотои не знаеше какво да прави с вичката тази обич и внимание.

В общи линии май съм направила "от мухата слон" и моля да ме извините.... Embarassed

Опита, обаче,  е ценен. Понякога трябва малко ред в хаотичните емоции и детнцето чувства сигурност в изградения режим. Simple Smile

# 2 427
  • Мнения: 335
Понеже установих, че не всички са се абонирали да получават съобщения при отварянето на нова тема, ще си позволя макар и да стане досадно на някои от вас, да споделя линка на петицията. Наистина е важно да стигне до повече хора. Споделяйте и вие където решите - във форуми, във facebook или на друго място според преценката ви.

http://www.peticiq.com/138745

# 2 428
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Съпричастна съм  Peace  и подписах петицията. Успех!

# 2 429

Общи условия

Активация на акаунт