Проблеми малки и големи с нашите деца

  • 403 604
  • 2 568
  •   1
Отговори
# 2 115
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
А, бях го забравила, но Мама Ира ме подсети. Баткото си ядеше ъгълчетата на чаршафчетата и олекотените завивки. У дома го виждах докато не е заспал и му ги измъквах, като го успокоявах с галене. Но в детската направо бяхме изяли поне 4 горни чаршафа - ъгълчетата просто се бяха превърнали на парцал от смукане.

# 2 116
  • Мнения: 712

Просто много красив младеж!  Sunglasses Hug

# 2 117
  • Мнения: 737
Благодаря, Чандра! Мило ми стана.
Нямам време да надзървам даже - изяде ме работата и бита...

То аз си го харесвам всякак, но особено като спи, че иначе с него трябва често да броя до 10 и повече   Joy

При нас като чели (пу, пу, пу!) малко се успокояват нещата след драмите в занималнята, полека започна да възстановява ученето. Но иска много работа, търпение и усилия. Уморих се от тази зима, от работата и усилията да забравя за всичко друго, когато съм с него. Чувствам се затъпяла до крайна степен... С ужас установих вчера, че трябва доста да се напрегна и логически да стигна до правило, за което съм учила и специализирала и би трябвало на сън да ме бутнат и аз да го изстрелям, а мънкам при обясняване на детето си ooooh!

Искам време, много ми трябва време... Сигурно и при вас е така...

# 2 118
  • Мнения: 132
Здравейте.
Изглежда, смученето на пръстите е често явление на децата от институцията, каквото е и моето момиченце. Ние сме почти на 5 години и вече 3 години живеем заедно. Забелязвам, че минава през различни етапи - в началото, когато си я взехме си смучеше пръстите при заспиване и аз, когато заспи й ги махах от устата и така постепенно отвикна, но се появи друг навик - започна да се гали, с върха на пръсчетата или с ъгълчето на чаршафа, ръката си (едната или другата) и така заспива. Този навик и досега е валиден, макар и не с такава сила. Появи се друг смущаващ навик. Когато е нервна и притеснена - си чопли ноктите - вече направо ги е пресполовила. Не знам какво да правя. Когато я видя й се карам, говоря й колко е лошо това и как ще й се смеят децата, като остане без нокти - но това разбира се изобщо не помага.
Относно спането - доскоро спахме тримата, аз баща й и тя - в една стая, като я приспивахме преди нас(не искаше да заспива сама) и след това, по-късно си лягахме и ние. Преди един месец направихме ремонт на стаята и сега тя е нейна и си спи там сама. Разбира се пак стоим в саята докато заспи. В началото плачеше нощем, но после се научи и сама идва в нашата стая(без да се обади) и заспива между нас. Когато я усетя, се преместваме двете в нейната стая(има още едно легло, освен нейното) и така до сутринта. Идеята ми е да се събужда в нейното си легло и да свикне с мисълта, че трябва да си спи там.
Проблема с чопленето на нокти, обаче няма връзка, с това че я оставяме да спи сама. Той започна от преди половин година.
Моля, ако можете дайте ми съвет какво да правя или към кого да се обърна за помощ.

# 2 119
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
Смученето на пръста и чопленето на ноктите не е само от институцията. Познавам доста деца, които имат тези навици без да са пребивавали в институция. До конкретното дете си е. На моя приятелка сина/3г/ си гризеше ноктите първо на двете ръце, сега остана само на показалеца и средния пръст, а последната седмица имат напредък, защото е успяла да изреже ноктите на всичките му пръсти/т.е. не ги е гризал/. Тя има напредък със стимули. Купува му желана играчка ако той постигне напредък, а иначе му изключват кабела на ТВ в детската стая и не може да гледа детско. С каране не става, можеш да задълбочиш проблема, още повече ако искаш да я засрамиш. Та нали с това увеличаваш неувереността и и нервността и, а като ефект още по изчоплени нокти. Ако е суетна можеш да включиш нещо за красотата, но не и насочвай вниманието точно върху ноктите, защото това ще я травмира. Така мисля аз, дано се включат и специалисти!

# 2 120
  • Мнения: 3 721
Аз и преди няколко дни писах - при нас нещата стават само с уговорки и убеждаване. С каране не става, проблемът се задълбочава. Успехът ми обаче е малък, но все пак е успех. От една седмица големият, опитвайки се да копира малкия, спи с едно мече, което баба му и дядо му подариха за Коледа преди три години и на което той не обръщаше внимание. Поощрявам тази новост в поведението му, защото това мече го разсейва от смукането на пръста и даже снощи беше забравил да си го вземе и му го дадох.

Конкретен съвет не мога дам, просто споделям моя опит, за момента отвличането на вниманието помага.

# 2 121
  • Мнения: 605
 Да кажа и аз нашия проблем . На 4 навършени годинки нашето момиченце все още не говори разбираемо. Бърбори по бебешки, казва около 15 прости думички, свързва  две  думи в изречение.
 Но пък прекрасно контактува с усмивки, мимики и жестове Laughing
 Ходим на логопед, психолог и музикален педагог  .
 И макар че усилено се занимаваме с нея , ми се струва че бавно компенсира  дефицити .
Дали е малък или голям нашият проблем, времето ще покаже.

Последна редакция: пт, 02 мар 2012, 08:10 от Танюшка

# 2 122
  • Мнения: 3 721
Да, по бавно стават нещата, най-важното е да се водите по темпото на детето. Пресирането води до блокиране. Хубаво е, че работите със специалисти. Търпение му е майката, макар че на мен често ми липсва. И в никакъв случай не се сравнявайте с другите деца, просто си следвайте темпото на детето. Помеслете за ресурсно подпомагане в градината също.

# 2 123
  • Мнения: 605
   

     Да, така е, не трябва да се правят сравнения между децата и  всяко дете следва свой собствен ритъм.
   
  Но като тръгне детенце заедно с другите на градина и на училище, неизбежно тези сравнения се налагат, защото българската образователна система  има елемент на конкурентност,състезателност между децата, също  и непознаване на потребностите на децата със специални нужди.
Това ме притеснява, как ще оцелее това дете, как ще се справя.
 

# 2 124
  • Мнения: 3 721
Не се притеснявай, вие отрано си работите с детето и ще навакса. Не е зле да помислите наистина за ресурсно подпомагане, социалната депривация също е диагноза и също може да послужи, за да бъде разрешено на детето ресурсно подпомагане в детската градина, просто трябва да се консултирате със специалист и да има официална диагноза. Ако искаш ще ти пратя координати, обаче в София. Големият вече няколко месеца работи с ресурсен учител в детската градина и определено има напредък. Отделно ходи на психолог и логопед.

Но трябва да минете комисия в РИО, за да го обявят за дете със специални потребности и да посъберете малко документи  Hug

# 2 125
  • Мнения: 61
Здравейте мами не знам дали въпросът ми е за тук но искам да попитам мамите на по малките дечица  кога проходиха вашите слънчица мой то момченце е вече на 18 месеца и не иска все още да се пусне сам да ходи в момента лози доста добре изправя се по всичко до което се докопа и се придвижва по всички мебели обикаля върви по стените водим се за ръчички от около 3 месеца за една ръка е по нестабилен горе долу пази равновесие но по едно време и туп на дупе но иска постояно да ходи да го водиш за ръчички притеснявам се от това че лази и по му е трудно да ходи а да спомена че падна два пъти с улокъра и вероятно се уплаши кажете при вас как е било.

# 2 126
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Здравей!  Hug
Не пишеш от колко време сте заедно и на какъв етап е било детенцето ти.
 
При нас баткото си дойде на 2. В документите пишеше, че се е изправил на крака на 9 месеца, на 10 е започнал да обикаля мебели с подпиране и едва на 1 г. и 7 м е проходил. На 2 все още ходеше с вдигнати ръчички за равновесие като току-що прохождащо дете. Той, обаче, беше много изостанал и във физическото си развитие - дребен и с малки стъпълца и това беше изиграло роля в късното прохождане.

Госпожицата дойде на 1 г. и 3 м. Много лазеше, особено на заден ход за да се скрие някъде. Simple Smile Изправяше се около мебелите и обикаляше. Отпусна се точно на годинка и половина - внимателно пристъпваше и присядаше като се измори да си достигне целта с лазене.

# 2 127
  • Мнения: 61
При нас дойде на  месеца като за 9 м все още не можеше да си крепи хубаво главичката при нас започна всичко от начало на 1г седна сам самостоятелно на дупе на 1г и 3 месеца се изправи сам в кошарата и започна да я обикаля пролази на 1г и4 м а от около 2-3 месеца ходим за ръчички като ходи на пръсти.   

# 2 128
  • Мнения: 737
el@80, здравей,

Мисля, че няма основание да се притесняваш. Не го сравнявай с други, пък дори осиновени. Щом се изправя, щом ходи с опора - ще проходи. Просто си следва своя ритъм. Явно не са били достатъчни грижите за него щом на 9 м не е държал главичката. Всичко наваксвате обаче.

Пускай го да пълзи колкото иска - знаеш ли, че това много развива ума, двигателната активност, имало значение даже за по-късното четене, писане и памет  Simple Smile

Моят проходи много бързо (не е пълзял много), та може би затова сега хич ама хич не му се чете и учи, особено на това усмихващо се слънчице Joy

Може и просто да е предпазлив, да се е уплашил. Няма страшно - децата си знаят и като е сигурен ще проходи и скоро няма да го стигаш. Hug

# 2 129
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
el@80, здравей,
Моят проходи много бързо (не е пълзял много), та може би затова сега хич ама хич не му се чете и учи, особено на това усмихващо се слънчице Joy

Тц. Не е само затова. Пролетното нежелание да се занимаваме с учене и нас ни е обхванало, а като гледам и всички около нас. Толкова ни се играе навън след тази дълга, студена зима... Дано да е хубаво времето събота и неделя, че да се налудеем на воля.

Общи условия

Активация на акаунт