Проблеми малки и големи с нашите деца

Поли, късно виждам поста ти, но ще пиша и аз. Алекс ти е дала хубави съвети за всичко, включително и за това, как да се справяш с истерията. Но желанието на сладурката да я носиш на ръце вероятно не е просто изпробване на граници, а в известна степен необходимост. Щом и у дома иска да я носиш, значи не е "мързелче" да ходи, а вероятно желание за близост (нали като я носиш си я прегърнала). Дъщеря ни (вече на 3,9г.), например, отивайки за градина ходи през целия път сама, при това с удоволствие (говорим си, пеем песнички), но като си я вземам, много често иска да я нося. Независимо, че е почти на 4. Когато е болна или притеснена, ситуацията е подобна и у дома. Аз затова в такива моменти сядам, вземам я в мене на ръце, прегръщам я и обяснявам, че е вече тежка и няма как да я разнасям, че трябва да ходи сама, че аз имам работа (примерно да готвя), но че после като приключа, ще си играем заедно... Като е болна или й е нещо дискомфортно, тогава я нося все още (а живеем на 4 етаж, без асансьор). Но когато са лиготийки (примерно, глезотийки след градината), тогава НЕ правя компромиси. Много важно - няма как един ден да носим детето а на другия ден да се чудим, защо не разбира, че не можем да го правим...

Във вашият случай, обаче, госпожицата е на 16 - 17м., скоро дошла у дома. Вероятно е притеснена, изживява страхове... Тя осъзнава, че ти сега си там, но не е сигурна, дали няма да изчезнеш и изпитва оправдано желание за близост и необходимост да си й "под око". Тези страхове са нормални както за вашият период на адаптация, така и за всички деца в тази възраст. Но мимолетно вдигане или прегръдки, докато се занимаваш с нещо, само влошават ситуацията. По-добре е да обясниш, че като приключиш със задачите ще имаш време за нея и нека тя да е около тебе. Като се тръшка у дома, че иска да я вдигнеп, я вземи при тебе. гледай да си и в полезрението и, говори й, пей песнички, разсейвай я, дай й играчки и занимавки (примерно, освободи един шкаф в кухнята, сложи там само пластмасова посуда и нека може да рови и да играе), докато ти правиш нещо друго...  Освен това на тази възраст повечето деца не са стабилни да ходят дълго пеша. Явно момиченцето ви по една или друга причина не се чувства комфортно в количка, затова защо не опитате с колело или кола с дръжка за бутане? Вземете първо някоя на заем за да видите, дали ще хареса на детето...

Еми, нормално е на тази възраст да се заглежда по момчета вече. Относно ромчетата - вероятно е израсла сред тях и се чувства в по-привична среда в тяхна компания. Говорили ли сте по темата с нея?

Благодаря ви за съветите. Ние преодоляхме част от проблемите. Малката вече се вози без проблеми в количката, а най-хубавото е, че свикна и с татко си. Вече се гушкат и играят  Остана само проблемът с постоянното желание за ядене, но ще го преборим лека-полека.

Имам проблем. Дъщеря ми съблича всички кукли голи. Не си играе с тях, а ги съблича голи, и казва, че щи ги къпе.

С бебетата-кукли не действа така. Гушка ги, говори им, изобщо ролята на майка я изпълнява  с бебетата-кукли, а истинските кукли, ако изобщо им обърне внимание, съблича.

Притеснена съм.

Розмариня,

Не бързай да се притесняваш. Като ги съблече, освен че казва, че ще ги къпе, нещо друго прави ли? Или ги съблича и оставя?
Някакви проблеми при събличане/обличане при нея? Нещо необичайно в детската градина?

Наистина, не бързай да се тормозиш. Според мен може да е съвсем естествен етап в откриването и осъзнаването на голотата и на това, че да си облечен е различно от това да си гол. А пък ако вижда, че това което прави, те притеснява, може още повече да иска да го върши.

Дано и някой с повече опит да се включи...

Повечето момиченца събличат куклите си голи /защото могат/... рядко ги обличат, най-малкото защото им  е трудно - не мисля, че това е проблем  

ПП Има и момичета, които не обичат да си играят с кукли - и това не е проблем 

   Нормално е и моите ги събличаха до скоро. И аз се притеснявах защо така не искат да ги направят по - хубави и да проявят креативност, но от повече от половин година започнаха да им измислят тоалети, да ги преобличат, дори да обличат плюшените животни с дрехите на куклите. Обяснявам си го с това, че им беше трудно да ги обличат и се ядосваха че не могат и нямаха търпение. Като видят че не могат и ги захвърлят голи. И с другите играчки по - късно започнаха да играят по същество. На печката готвят от първия момент, но с магазина и да сега не го подреждат (всичко е махнато от рафтовете) и продават в него много рядко. По - скоро си играят с нещата от него и го използват като шкафче. Според мен идва с натрупването на социален опит и овладяване на фината моторика.
   Логопедката пък преди 2 години ми каза да ги уча да сортират, защото не знаели че има магазини за обувки, за дрехи.... само за храни и аптеки - ми казвам ние всичко купуваме по интернет от къде да знаят  А тя ми каза да ги водя по магазините като на изложба та да научат 
   

Това се чудех дали да го пусна. Лесно и бързо за направа, а може да се използва за развиване на сетивност, научаване на цветовe, защо не и форми, ако се модифицира малко.

Ние се готвим да наваксваме дефицити...    Или поне използвам чакането.

Момичета, интересно ли ви е да пускам подобни неща  ? Ако не, да не ви спамя излишно.

Много интересно и полезно. Надявам се и на мен да ми потрябва 
Това ми хареса - помага за научаване завързване връзки, ципове и др.

Melodiq, Дзвер, katri, благодаря за споделеното  . Чувствам се по-спокойна вече.

Здравейте ! Пиша, защото за една седмица се сблъсках с три горе-долу сходни ситуации. Два пъти в едно кафе с детска площадка детето ми беше наречено "мангал"  от 12-13 годишни деца, като подозирам, че и двата пъти са били едни и същи / първия път не успях да ги видя, защото детето ми каза късно /. И третия път в ДГ, сборни групи, моя е 2-ра, съответно на 4, едно дете от 1-ва група му казало - "Гаден циганин с блуза на автобус" /    беше с блузка със рисунка на автобус / . Може би е излишно да казвам, че побеснях, ама побеснях и то здравата. Защото за мен моето дете не е мангал, циганин и т.н., то е моето дете, аз съм българка, следователно и то е българче. На кафето намерих тези деца на втория път и се скарах доста. В ДГ казах първо на учителката, тя взе отношение и му направи забележка още пред мен, а после говорих и с бащата на въпросното дете. Но раната ми остава и ми горчи. Как реагирате вие в такива ситуации ?

Здравейте.Все още не съм майка и може би не разсъждавам правилно но на поста на Самира ще отговоря така:Всяка една обида изречена срещу детето боли и горчи.Но такива ще има много.Днес ще наречат някое детенце циганин, утре очилатко, друг ден дебел,следващ ден грозен или кльощав,ами ако имаме болно детенце-още повече болка и горчивина. Затова майката трябва да е силна и по различни начини да си защитава детето.Точно така - разговор с родител или преподавател.И повече самочувствие на майката.Окей той е мургав, а другото дете като е бяло с какво е по-добро, по-хубаво, по-умно .Ами ако имаме бяло, болно и грозно детенце дали няма пак да страдаме. Горе главата и показвайте на детето си че винаги ще го обичате без значение какъв е,много са начините да върнете самочувствието на детето си като му кажете какви хубави качества притежава в сравнение с това дете което го е обидило.
 

Благодаря ти за хубавите думи Моето дете е мургаво, но не много, виждала съм много по-мургави деца, родени от българи и ми е странно подобно отношение. И на тях ли така се подиграват? Аз съм много бяла и може би заради това харесвам много мургавите хора и никога не съм си и помисляла, че някой само защото е мургав, е циганин  Никога не съм била злобна и рядко съм се сблъсквала с такива ограничени хора и просто ми е трудно да намеря правилния начин за противодействие . Ами това детенце на 3г след като бълва такава злоба, какво ще стане с него, когато е на 5-7-10.... години. Това е стряскащото. Аз ще го защитавам винаги когато мога, но няма да съм винаги там и как да възпитаме децата си хем да не се дават, хем да не стават такива злобни изчадия Къде е златната среда ? Аз го уча например да не удря, да не посяга, но отива на детската площадка или в ДГ и го бият, а той не отвръща защото не е научен. И сега започвам да го уча вече като го удрят и той да удря, ама как да му обясниш, че има разлика между нападение и самоотбрана, за него в един момент му се вижда това като карт бланш да се бие. Аз не искам това, но не искам и всеки който си пожелае да го бие, дори и много по-малки деца от него. Свидетел съм и на това как родителите си извръщат главата, когато са свидетели на лошо поведение от страна на децата си - защо ? Явно така е по-лесно....

Много изпростя българина! Затова не се учудвам и на поведението на децата. Всичко им е криво и циганите най-вече. Затова е тази злоба. А всъщност цигани ли ни управляват-НЕ. За всичко са си виновни сами, за който гласуваме, той ще ги мачка и унижава. Истината е, че от за цвета на кожата са страдали доста деца независимо, че не са били от ромски произход. Като цяло мнението ми е ,че трябва да успеем да възпитаме гордост у децата си независимо как изглеждат.  

Това звучи, все едно едва напоследък е изпростял, а не е така, отдавна е изпростял или по начало си е прост (въпреки че не мога да говоря за народа като маса, а само за отделни прости индивиди, които обаче успяват да засенчат с простотията си всичко останало, пък и се размножават, на всичкото отгоре). Сестра ми винаги е била мургава, и като малка са я обиждали на циганче. Сега тя е страшно бяла, но детето й е мургаво, надявам се, че сестра ми ще успее да го възпита така, че да не обръща внимание на обидите.