Подкрепям приятелката ЧУ за феталната ехокардиография! иди да си направиш, Ники! за свое собствено успокоение!
Стискам палци от цялото си сърце!
Стискам палци от цялото си сърце!
- Публикувана: 1 окт. 2007, 09:08 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2007, 23:43 ч.
Октомври грее във позлата, дарява ни с надежда свята!
здравейте и от мен,днес бях на преглед и всичко ни е наред. 
Доплер обаче ще правим другата седмица,сега само ме гледаха подробно с ехограф.
Ники,много те мисля мила.
Днес питах моята лекарка за твоя случай и според нея амниоцентезата е задължителна и няма смисъл да чакаш,защото има аномалии,които с ехографа могат да не се видят.Ако амниото покаже добър резултат има гоооляма вероятност всичко да бъде ок.Но не искам да те ангажирам с други мнения,все пак ти си имаш твой лекар.Прегръщам те силно и съм насреща ако мога да ти помогна с нещо.
Доплер обаче ще правим другата седмица,сега само ме гледаха подробно с ехограф.Ники,много те мисля мила.
Днес питах моята лекарка за твоя случай и според нея амниоцентезата е задължителна и няма смисъл да чакаш,защото има аномалии,които с ехографа могат да не се видят.Ако амниото покаже добър резултат има гоооляма вероятност всичко да бъде ок.Но не искам да те ангажирам с други мнения,все пак ти си имаш твой лекар.Прегръщам те силно и съм насреща ако мога да ти помогна с нещо.
Борианка, Зори, браво на вас и бебчовците.
Ламче, пия Малтофер фол за хемоглобина. След дълъг спор с акушерката си го самоназначих и добре че, защото иначе сега щях съвсем да съм се срутила. Вчера доктора ми се притесни като видя какви са ми стойностите, а те са се покачили с цели 7 единици за 40 дни на желязо
.
Днешния ми отчет е по-неприятен и от вчерашния, ама е такъв. На ехограф се видя, че десния бъбрек не е добре и сега се молим да не ми създаде сериозни проблеми докато не се появи бебчо. А докато траят молбите съм на билки и билкови лекарства, при зор - Но-шпа. Трябва да меря и температура и ако не дай Боже се повиши - по спешност на доктор.
Никчо, драсни нещо, милинка.
Ламче, пия Малтофер фол за хемоглобина. След дълъг спор с акушерката си го самоназначих и добре че, защото иначе сега щях съвсем да съм се срутила. Вчера доктора ми се притесни като видя какви са ми стойностите, а те са се покачили с цели 7 единици за 40 дни на желязо
.Днешния ми отчет е по-неприятен и от вчерашния, ама е такъв. На ехограф се видя, че десния бъбрек не е добре и сега се молим да не ми създаде сериозни проблеми докато не се появи бебчо. А докато траят молбите съм на билки и билкови лекарства, при зор - Но-шпа. Трябва да меря и температура и ако не дай Боже се повиши - по спешност на доктор.
Никчо, драсни нещо, милинка.
Веси, дано да издържи бъбрека. Аз бях с притиснат десен бъбрек. Установено в 20 гс, съответно беше 1 степен хидронефрозата. До деветия месец стана 3-та степен, обаче добутах и всичко беше наред. Изследванията бяха наред, не се наложиха стендове или там каквото се прави в случая. Дано и при теб няма проблеми. Следи и кръвното!
Пак ви казвам, за кой ли път- благодаря ви,че ви има...
Той каза,че бебка ми е още много мъничка и не може всичко да се види така добре, както ще се види в 20-21 г.с, когато ще е по-оформена. За сега всичко от нея, което вижда, е ОК. Изключва всички по-големи и страшни синдроми от типа на Даун- показа ми носни костици, костици на кутрето май беше, което било добър признак. Не видя нещо притеснително, освен тия два съда, и аз ги видях,че са два. Каза,че след 3 седмици ще се види достатъчно и само ако види нещо притеснително, тогава амнио ще правим. От самата манипулация не ме е страх и ако каже, ще я направим. Предпочитам да изключим нещо по-страшно. В оная шантава епикриза пише плод без малформации, обаче аз лично вяра никаква им нямам и изобщо нямам никакви гаранции, че въобще някой е правил аутопсия на бебето. И няма да забравя щастливата физиономия на Джонгова, когато на третия ден след случката дойде в стаята ми и ми каза,че патоанатомите казали за това прикрепване като евентуална причина за загубата. И като я питах какво му е толкова хубавото на това, тя ми отговори,че такова прикрепване се срещало едва ли не 1:10000 и вероятността да се случи отново на мен била абсолютно изключена... Защо нацелвам точно този джакпот, а не например шестица от тотото??? Отговорът е ясен- ми не играя тото...
Нищо всъщност все още не се е случило. Просто ме очакват кошмарни 5 месеца. Ако някой ми каже, че все пак там някъде на края им се гушнем с жива и здрава бебка...готова съм да мина през всичко. Но тая неизвестност до последно не знам как ще ми се отрази...Дано не влеза в лудница накрая... Тази вечер имах дълъг разговор с едно момиче, по чийто път, осеян с проблеми, очевидно вървя, и тя ми вдъхна много надежда. Да й стиснем палци и на нея да го докара до успешен край след по-малко от 2 месеца
Зори, моля те, стегни се и се подготви за утрешната среща с усмивка. Всичко ще бъде наред.
Той каза,че бебка ми е още много мъничка и не може всичко да се види така добре, както ще се види в 20-21 г.с, когато ще е по-оформена. За сега всичко от нея, което вижда, е ОК. Изключва всички по-големи и страшни синдроми от типа на Даун- показа ми носни костици, костици на кутрето май беше, което било добър признак. Не видя нещо притеснително, освен тия два съда, и аз ги видях,че са два. Каза,че след 3 седмици ще се види достатъчно и само ако види нещо притеснително, тогава амнио ще правим. От самата манипулация не ме е страх и ако каже, ще я направим. Предпочитам да изключим нещо по-страшно. В оная шантава епикриза пише плод без малформации, обаче аз лично вяра никаква им нямам и изобщо нямам никакви гаранции, че въобще някой е правил аутопсия на бебето. И няма да забравя щастливата физиономия на Джонгова, когато на третия ден след случката дойде в стаята ми и ми каза,че патоанатомите казали за това прикрепване като евентуална причина за загубата. И като я питах какво му е толкова хубавото на това, тя ми отговори,че такова прикрепване се срещало едва ли не 1:10000 и вероятността да се случи отново на мен била абсолютно изключена... Защо нацелвам точно този джакпот, а не например шестица от тотото??? Отговорът е ясен- ми не играя тото...
Нищо всъщност все още не се е случило. Просто ме очакват кошмарни 5 месеца. Ако някой ми каже, че все пак там някъде на края им се гушнем с жива и здрава бебка...готова съм да мина през всичко. Но тая неизвестност до последно не знам как ще ми се отрази...Дано не влеза в лудница накрая... Тази вечер имах дълъг разговор с едно момиче, по чийто път, осеян с проблеми, очевидно вървя, и тя ми вдъхна много надежда. Да й стиснем палци и на нея да го докара до успешен край след по-малко от 2 месеца
Зори, моля те, стегни се и се подготви за утрешната среща с усмивка. Всичко ще бъде наред.
нека ти кажа, че това за двата кръвоносни съда за мен лично НЕЕ ПОВОД ЗА ПРИТЕСНЕНИЕ ЗА АНОМАЛИЯ
това само може да те притесни ако освен него има и ЛОШО захранване на плацентата - тогава вече трябва да се следи как расте бебето и кръвотоците му - доплер
за прикрепянето на плацентата - това сигурно ли е? кой ти е гинеколога? все пак дали е добър във феталната морфология? иди и ина др
прощавай че те разпитвам но с какво точно застрашава това свързване на плацентата?
и още нещо - като лежах в МД имаше майка която мина през ада и гушна своето бебе живо и здраво - при нея имаше ЧАСТИЧНО захранване на плацентата и то само от едната страна - нещата бяха толкова зле че бе на легло цялата бременост в МД и в 7-ми месец извадиха бебето - само тя знае какво е преживяла докато го чакаше да наддаде и как плачеше че малката душичка не се храни добре...но юнака порасна и стана прекрасно дете
/тя бе изгубила първото си бебе след раждане с множество малформации - поради това й лошо захранване на плацентата/
не знам как се нарича нейната диагноза, но знам, че и в много тежки и невъзможни почти случаи когато се знае за проблема и се работи в екип с докторите - стават чудеса!
вяарвам че и ти ще гушнеш малкото си бебе и ние също!
Кики-Ники и още нещо - кръвотока е променливо нещо
аз имах лош и сигурно ми е генетично - но въпреки това малката буба се пребори
тръгна лош в 17 седмица
после се пооправи
после в 8-ми месец бе зле - и доплера и кръвотока към бебето, че и бъбреците откриха че имат проблем...и знаеш ли - оцелява се
не знаех дори дали Мими ще оживее - това с бъбреците беше неизяснено до последно.... до раждането, че и след това
поне аз така се капсулирах, че въобще не усещах страх - мой начин да преживея
запознах се с всички възможни изходи, предвидих всичко което аз можех да предприема, посъветвах се с МНОГО И РАЗЛИЧНИ доктори.....
и чаках
майчиното сърце може да понесе много, повярвай ми без да сее разруши, защото то е това дето дава живот на малкото!
но и от теб зависи да си силна и да се мобилизираш. повярвай ми - знам от личен опит, не са празни думи
но ти също можеш да допринесеш дали бебето ти да страда от твоя стрес или да приемеш съдбата и да се бориш до последно! бъди смела и силна заради малкото! нужно му е да не се отчайваш предварително и да вярваш в бебчо!
вярвай ми - надали това изпитание е леко, но то все още е само изпитание! краяь вървам ще е прекрасен
аз имах лош и сигурно ми е генетично - но въпреки това малката буба се пребори
тръгна лош в 17 седмица
после се пооправи
после в 8-ми месец бе зле - и доплера и кръвотока към бебето, че и бъбреците откриха че имат проблем...и знаеш ли - оцелява се
не знаех дори дали Мими ще оживее - това с бъбреците беше неизяснено до последно.... до раждането, че и след това
поне аз така се капсулирах, че въобще не усещах страх - мой начин да преживея
запознах се с всички възможни изходи, предвидих всичко което аз можех да предприема, посъветвах се с МНОГО И РАЗЛИЧНИ доктори.....
и чаках
майчиното сърце може да понесе много, повярвай ми без да сее разруши, защото то е това дето дава живот на малкото!
но и от теб зависи да си силна и да се мобилизираш. повярвай ми - знам от личен опит, не са празни думи
но ти също можеш да допринесеш дали бебето ти да страда от твоя стрес или да приемеш съдбата и да се бориш до последно! бъди смела и силна заради малкото! нужно му е да не се отчайваш предварително и да вярваш в бебчо!
вярвай ми - надали това изпитание е леко, но то все още е само изпитание! краяь вървам ще е прекрасен
Ники цял ден си мисля за теб, днес се помолих за теб и твоето бебче. Моля те пиши как си.
Днес цял ден бях тъжна, но още нещо ме натъжи още повече и се разплаках. Разбрах, че някои от колежките ми ги издигат в позиция и когато супервайзорката на офиса е попитала шефката защо аз съм пренебрегната, тя й отговорила: Аз знам, че Кремена има голям потенциал и не съм я забравила, но знам, че в момента за нея е най-важно да си има бебе и когато това се случи и след това се върне на работа ще й позволя да се развива.
Може би шефката ми до известна степен е права, но никой не може да ми обещае, че скоро пак ще съм бременна и че всичко ще е наред.........
Днес цял ден бях тъжна, но още нещо ме натъжи още повече и се разплаках. Разбрах, че някои от колежките ми ги издигат в позиция и когато супервайзорката на офиса е попитала шефката защо аз съм пренебрегната, тя й отговорила: Аз знам, че Кремена има голям потенциал и не съм я забравила, но знам, че в момента за нея е най-важно да си има бебе и когато това се случи и след това се върне на работа ще й позволя да се развива.
Може би шефката ми до известна степен е права, но никой не може да ми обещае, че скоро пак ще съм бременна и че всичко ще е наред.........
Весенце, Ще правиш всичко, каквото докторите ти казват.
catnadeen, Рит-Зит по-нагоре беше казала кой е лекар на Ники - д-р Марков. Един от най-добрите фетални диагностици.
fever, шефката ти явно си има някаква представа за женските нужди. Може би са реални, след като е предизвестено, че при бременност ще предпочетеш сигурността пред кариерата. Израстването в йерархията изисква повече отговорности и това други хора да зависят от теб. Приоритетите са различни. Но можеш да потърсиш разговор с шефката и да и обясниш твоето виждане какво е.
Те и мен колегите ми ми мислят най-доброто - да забременявам. Но понякога има ако. От тези очаквания обаче една колежка мъкне много повече товар, а не е само моята тежест, защото аз съм си привързана към нея и съм се опитвала да я разтоваря. Никой не чува обаче.
Зори и Бори-анче, поне вие днес ни вкарахте малко смисъл да продължаваме.
mcheuz, съвсем малко е останало при теб. Въпрос на време е човечето да реши да се появи. Нали Шани ще ни пусне съобщение, когато това стане? Ще ти стискам палци всичко да бъде наред.
Ще правиш всичко, каквото докторите ти казват.catnadeen, Рит-Зит по-нагоре беше казала кой е лекар на Ники - д-р Марков. Един от най-добрите фетални диагностици.
fever, шефката ти явно си има някаква представа за женските нужди. Може би са реални, след като е предизвестено, че при бременност ще предпочетеш сигурността пред кариерата. Израстването в йерархията изисква повече отговорности и това други хора да зависят от теб. Приоритетите са различни. Но можеш да потърсиш разговор с шефката и да и обясниш твоето виждане какво е.
Те и мен колегите ми ми мислят най-доброто - да забременявам. Но понякога има ако. От тези очаквания обаче една колежка мъкне много повече товар, а не е само моята тежест, защото аз съм си привързана към нея и съм се опитвала да я разтоваря. Никой не чува обаче.
Зори и Бори-анче, поне вие днес ни вкарахте малко смисъл да продължаваме.
mcheuz, съвсем малко е останало при теб. Въпрос на време е човечето да реши да се появи. Нали Шани ще ни пусне съобщение, когато това стане? Ще ти стискам палци всичко да бъде наред.
КикиНики, през какъв ад минаваш, миличка...
Прегръщам те силно и ще се помоля всичко да е наред, да има грешка, да не са толкова лоши нещата...
Момичета, аз вчера пак малко "протекох", след няма и час всичко се изчисти, нямам болки. Какво е това чудо, не знам. Случвало ли се е на някого? Съвсем слабо кафяво течение, за около час-два изчезва, ама и следа няма от него. Предния път беше преди две седмици, след това на ехографа всичко изглеждаше ОК. Омръзна ми да се страхувам, обхванала ме е апатия. Според доктора няма нищо обезпокоително, макар че свястно обяснение за причината не може да ми даде. Според него от прогестерон нямало нужда (а и вече нямало смисъл, защото съм в 12 г.с.). И аз май ще си потърся още един доктор.
Стискам палци на всички, обикалящи кабинети и болници.
Прегръщам те силно и ще се помоля всичко да е наред, да има грешка, да не са толкова лоши нещата...
Момичета, аз вчера пак малко "протекох", след няма и час всичко се изчисти, нямам болки. Какво е това чудо, не знам. Случвало ли се е на някого? Съвсем слабо кафяво течение, за около час-два изчезва, ама и следа няма от него. Предния път беше преди две седмици, след това на ехографа всичко изглеждаше ОК. Омръзна ми да се страхувам, обхванала ме е апатия. Според доктора няма нищо обезпокоително, макар че свястно обяснение за причината не може да ми даде. Според него от прогестерон нямало нужда (а и вече нямало смисъл, защото съм в 12 г.с.). И аз май ще си потърся още един доктор.
Стискам палци на всички, обикалящи кабинети и болници.