Публикувана: 18 фев. 2008, 20:24 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 18:22 ч.

7 години вкъщи

16 019
355
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са мненията на другите майки относно избора да останат вкъщи и да се грижат за децата си за продължителен период от време?
  
  Мненията варират. Някои майки са доволни, тъй като имат повече време с децата си и могат да преследват хобитата си. Други изразяват опасения относно изолацията и чувството на прегаряне, особено след дълъг престой вкъщи. Освен това има майки, които се чувстват изтощени и неудовлетворени, предпочитайки да се върнат на работа извън дома.
- Какви са ползите и недостатъците от това да останете вкъщи и да гледате децата за продължителен период от време?
  
  Ползите от това да си останете вкъщи и да гледате деца включват възможността за изграждане на силни основи и увереност в себе си при децата, както и възможността за посвещаване на тяхното образование и възпитание. Осигурява по-голям контрол върху развитието на децата. Въпреки това, някои хора твърдят, че може да бъде изтощително и да представлява предизвикателство за самостоятелносттта и професионалното развитие на родителите. Плюсовете от това да си останеш вкъщи включват повече време с децата, наблюдение на тяхното развитие и възможност за лично време. Някои недостатъци обаче са чувството за изолация, липсата на лично време и предизвикателствата при повторното влизане в работната сила след дълъг престой вкъщи.
- Какви са различните подходи на майките към стоенето вкъщи и грижата за децата?
  
  Различните подходи включват удовлетворение от времето с децата, изразяване на предпочитания за работа извън дома и разнообразни перспективи относно организацията на семейния живот и професионалната кариера.
- Какви са мненията на хората относно оставането у дома и грижата за децата?
- Какви са мненията относно възможността за работа от вкъщи?

# 270 26 фев. 2008, 12:45 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Isa в вт, 26 фев 2008, 12:07

Темата се измества единствено и само като се заговори за децата и кое било добро за тях... а не това се пита. Много ясно всяка работеща жена яхва метлата като й се каже как си е 'изоставила' децата.
Не децата са основното в темата, на явно някои от нас не могат да мислят и да възприемат собствените си нужди и желания отделно от тези на децата си. - Казвам го не като обида, а като факт. Peace

Вижте само аз колко пъти се опитвах да върна темата за това какво е в основата на избора на всяка лично за нея... и пак се стига до градините. ooooh!

А аз пак ще подчертая, че за мен не е възможно да задоволиш собствените си нужди и да ги отделиш от тези на детето, особено ако то е бебе или в доучилищна възраст. Как е възможно да стане? При мен не се получава. Ето, аз днес не съм на работа, защото снощи детето вдигна температура и се разболя. Имам много важна работа днес, но я отлагам за утре. Имах и час при фризьор следобед, но и него отлагам. Слава богу не съм мозъчен хирург мога да отлагам, но не ми е лесно, в момента съм кълбо от нерви, защото детето е болно, аз трябва да съм в офиса, а няма кой да го гледа. И аз се разкъсвам между двете важни за живота ми дейности - да работя и се развивам професионално и да съм майка и отглеждам дете. И какво се получава-отлагам работата /собствените нужди/ и си стоя вкъщи. Детето ми често боледува и аз през седмица съм си вкъщи поне за ден-два, докато организирам гледачи. И все по-често се питам налага ли се да се измъчвам така и аз и детето? Дали да не си остана 7 години вкъщи, за да укрепне детето физически и психически. Тези години са по-важни за него, здравето му, психиката му и т. н., отколкото за мен, защото аз поне физически съм оцеляла. За мен егоизъм в майчинството не може и не трябва да има.
И нещо друго искам да отбележа. В темата не става въпрос завинаги да си останеш вкъщи и цял живот да бъдеш домакиня, става въпрос за 7 години. Все пак това е една друга роля, един епизод от живота на всяка жена. Животът не свършва с него.

Последна редакция: вт, 26 фев 2008, 13:06 от Меденка

# 271 26 фев. 2008, 12:55 ч.

Мнения: 2 556

Това е една от причините, поради които не смятам да пускам малката на градина поне до 4 годишна възраст. Не искам да ми боледува нон стоп детето, докато е малко, нека поукрепне и тогава да се сражава ежедневно с вирусите. Парите, които давам на гледачката, иначе бих ги давала за лекарствата така или иначе.

И знам, че има деца, които ходят на градина и не боледуват често, но моите за съжаление не са от тях.

# 272 26 фев. 2008, 13:00 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Isa в вт, 26 фев 2008, 10:28

Дъщеря ми е най-важното нещо на света. Но не е единственото, което смятам да оставя след себе си. Миналата сведмица ми се наложи 2 вечери да работя до късно вечерта /12-1 през ноща/ и да не съм с нея. Чувствах се зле от това, но и добре, защото благодарение на това, че жертвах две вечери прекарани с дъщеря ми - много хора ще продължат да работят и да си вземат заплатите - за да могат да прекарват времето си с децата си и да им купуват обувки и хляб дори... Това е нещо, което ме кара да се чувствам добре. Това осмисля животът ми и ме кара да се чувствам полезна. Това е нещото, заради което работя...

Браво на теб, радвам се на твоите професионални успехи и искрено при това. Желая ти в бъдеще, още по-големи успехи от подобно естество. bouquet

Имам една приятелка, най-добрата ми приятелка всъщност, която получи невероятно професионално предложение. Работата е отговорна, на мениджърска позиция, много пътувания, командировки в чужбина и невероятен шанс да помагаш истински на хората - става въпрос за разработване на лекарства за редки болести и търговията с тях. Заплатата, переспективите за развите, социалната насоченост на проектите - работа-мечта. И тя отказа. Всички я обвинихме, че е пропиляла шанса на живота си и че е луда. Тя каза, че се надява да има и други шансове в живота си, че да работи може и на 40 години и на 50 години, но тогава и да иска няма да може да създаде дете, дом и семейство /или поне ще й бъде по-трудно да го направи/. Всъщност тя бе бременна тогава, сега роди и вече 1г 3м си е вкъщи и си гледа детето. Понякога я питам съжалява ли. Тя казва, че да, понякога съжалява, но после поглежда бебето и си казва, че си е заслужавало жертвите.

# 273 26 фев. 2008, 13:36 ч.

Мнения: 2 479

Едва изкарах три години...добре, че децата ми са с малка разлика и ги гледах наведнъж кажи-речи. Ако трябваше да стоя вкъщи дори още една година, сигурно щях да откача... #2gunfire

# 274 26 фев. 2008, 13:47 ч.

София
Мнения: 2 162

Цитат на: Isa в вт, 26 фев 2008, 12:07

на явно някои от нас не могат да мислят и да възприемат собствените си нужди и желания отделно от тези на децата си. - Казвам го не като обида, а като факт. Peace

Иса, казваш го като факт, а не като обида, но знаеш ли как звучи в моите уши? Щом за мен е важно да бъда около децата ми по- дълго време, защото смятам, че това е, което ги прави щастливи, а щом те са щастливи- щастлива съм и аз, значи аз съм се лишила от собствените си потребности; демек жертвала съм нещо. Не, просто моята потребност е такава, защото ценностната ми система е такава. За мен по- високия материален стандарт и/или успешната кариера не са потребност, защото не могат да заменят удоволствието от това да бъда около децата си, да участвам активно в живота им и да им давам всичко, за което не бих имала време и сили, ако работех.
И сега нещо много важно, за да не ме разберете накриво. Никога не бих си позволила да кажа, че майка, която работи за новия си 20ти чифт обувки отделя по- малко внимание на детето си от мен или детето й е по- нещастно от моето, без да ги познавам лично. А сигурно дори и тогава ще си замълча. Както е казала Джуди всичко е въпрос на светоусещане. И всеки да си гледа детето и да се чувства както си иска.

# 275 26 фев. 2008, 13:56 ч.

София
Мнения: 6 999

Меденка, мисля, че всеки пропуска такива неща - въпросът е да намериш баланс м/у това, което те прави щастлив и което трябва да дадеш на децата си...
Аз също се отказах от специализация, отказвам и отлагам командировки...

# 276 26 фев. 2008, 14:05 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: lilfi в вт, 26 фев 2008, 13:47

... защото смятам, че това е, което ги прави щастливи, а щом те са щастливи- щастлива съм и аз, ...........

А ако те не са щастливи? - Това изключва ли и твоят шанс за щастие? newsm78

# 277 26 фев. 2008, 14:17 ч.

Мнения: X

Цитат на: lilfi в вт, 26 фев 2008, 13:47

И сега нещо много важно, за да не ме разберете накриво. Никога не бих си позволила да кажа, че майка, която работи за новия си 20ти чифт обувки отделя по- малко внимание на детето си от мен или детето й е по- нещастно от моето, без да ги познавам лично. А сигурно дори и тогава ще си замълча. Както е казала Джуди всичко е въпрос на светоусещане.

Така, мойто ходи на ясла, парите уж нещо не достигат, та сега си се чудя - дали да мина без 20тия чифт обувки все пак и да не започвам втора работа или нова такава с по-удължено работно време. Но май ще се лиша от обувките. newsm78

7 години наистина ми се виждат много, но ако имах възможност бих изкарала поне 3-4. Уви, обаче, нямам я.

# 278 26 фев. 2008, 14:31 ч.

Мнения: 700

Цитат на: RadostinaHZ в вт, 26 фев 2008, 08:53

Както има една приказка, ако беше толкова лесно, всички щяха да го правят.

Ето това е най-дразнещото в дискусията, постоянното натякване, че да си останеш вкъщи е най-трудната работа на света.

Радостина, ами това си е работа като работа, не е необходимо света да замре и да спре да се върти, затова, че някой си стои вкъщи и върши това, което работещите му подобни вършат след, преди и помежду работата си.

# 279 26 фев. 2008, 14:35 ч.

Мнения: 1 044

Цитат на: Isa в вт, 26 фев 2008, 13:56

Значи все пак нуждите на детето са на първо място. Баланс не може да има, ако детето и потребностите му не позволяват.

# 280 26 фев. 2008, 14:39 ч.

Мнения: 2 556

Че кой е казал, че е лесно. То е ясно, че да си останеш вкъщи 7 години е трудно. Ама защо трябва да ми е трудно, това вече не знам.

# 281 26 фев. 2008, 14:45 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Меденка в вт, 26 фев 2008, 14:35

Зависи от нуждите на детето - понякога са на първо място, друг път не са... Вече дадох пример, че жертвах цели две вечери с детето си миналата седмица и тя ми се разсърди, за да удовлетворя нечии други нужди. Тя също така има нужда и желае всеки уикенд да съм с нея, но пък аз имам нужда да съм някъде на почивка с гаджето си от време на време....

И изобщо между това да задоволявам само своите или само нейните нужди избирам средния вариант, който според мен е и най-полезен за всички ни.