Недоносени деца - 9

  • 19 495
  • 300
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 3 914

Viki i mama, бях питала някъде по-назад, но не зная дали си прочела - вие нямаше ли да ходите Март до Германия за контролни изследвания (или паметта ме лъже  newsm78)?
Как е детенцето с присадени стволови клетки?
Вярно ли сте питали,а аз не съм видяла ooooh!
Извинете ме момичета Hug
Ние заминаваме след седмица и малко,на 5 ,04 летим,на 7,04 ни е прегледа Peace
Не стана за март,защото сега там е техния великден,всъщност мина тази неделя Wink и професора ни беше в отпуска по този повод,затова ни дадоха дата април Peace

Джулиянка ще заминава пак,края на април,за втора трансплантация на стволови клетки,при тях процеса е дълъг и ще ходят веднъж на два месеца ,май беше Thinking
Ще ви държа в течение,а за мен....ще се наложи да ме чакате ,докато се върнем Wink,дано всичко е наред Praynig

# 241
  • Мнения: 139
viki i mama дано всичко да е наред. Стискаме ви палци  Praynig
Мамчета, кога децата започват да се изправят на крачката си?
И някоя мама да знае сайт или книжка за свирене на пиано, но не с ноти, а с числа. Взехме на Преска една детска йоника. Много обича да и свиря и се радва, а аз обичам да свиря. Да ви кажа детската ми мечта беше да си имам пиано, но нашите така и не ми купиха. Сега съм се зарибила яко и ми се иска да науча някоя и друга мелодия, но нищо не разбирам от ноти  Embarassed

# 242
  • Мнения: 388
Гоца, ама голям куриоз с тези бебефони  Joy още се смея

# 243
  • Мнения: 802
Ние заминаваме след седмица и малко,на 5 ,04 летим,на 7,04 ни е прегледа Peace


Ще стискам палци !
Сигурна съм, че всичко ще е наред !  Peace

# 244
  • Мнения: 1 588
Мамчета, кога децата започват да се изправят на крачката си?
И моята втора дъщеря се казва Преслава Simple Smile Тя се изправи на около 7 месеца и половина...

# 245
  • Варна
  • Мнения: 973
Гоца, важното е, че проблема се е разрешил.   Hands Thumbsup
Аз да си призная повечето време от бременността, а и доста след това се чувствах много затъпяла. Елементарни неща забравях или не съобразявах (не зная от хормоните ли беше или от еднообразното ежедневие, в което нямаш време да си поемеш въздух покрай грижите за детето).
Viki i mama, ще стискаме палци на 7-ми. (аз съм убедена, че всичко ще е наред)

# 246
  • София
  • Мнения: 3 414
То мой то дойде през бременността и си остана,не че преди бях нобелов лауреат.
Viki i mama по вода да ви върви ние ще стискаме палци тук.Имам едно питане защо повечето в Израел ходят на лечение с различни заболявания?

# 247
  • Мнения: 3 914
Имам едно питане защо повечето в Израел ходят на лечение с различни заболявания?
И аз това се чудех и отидох да проверя на място Mr. Green
Нали знаете евреи..............фукня голяма,уж били много добри във всяка облас,уж това,уж онова.Там когато отидох,имах и покана от клиника......много е дълго за разказване,но едно мога да кажа-Добри са в раковите,лекимии и подобни,но не и във всички области,като например очите Naughty,а какви обещания само ми давахааааа,добре че вече не вярвам така лесно на прекрасни нещица Peace
Та на въпроса ти....Реклама,реклама и обещания за пълно излекуване

# 248
  • Мнения: 555
   Здравейте,
   Аз съм майката на детето със синдром на Даун от предаването по бТВ на 24 март. Съжалявам, че изказването ми стана причина за дебати тук, но се чувствах длъжна да споделя този отзив, на който впрочем попаднах случайно, в нашата тема. Благодаря на всички за подкрепата и разбирането.
   Mamajaba, съжалявам за недоразумението и се радвам, че вече го няма. Моята бременност с Гери започна с проблеми и лежах за задържане, много ме следяха, много ме гледаха, кръвните тестове бяха в норма, специално обсъждах с наблюдаващите ме лекари какви други изследвания, включително и амниоцентеза, да правя, но тяхната препоръка беше да не се подлагам на излишни манипулации, уверяваха ме, че всичко е окей. Но всичко това сега за мен е без значение, важни са децата, това и казах в предаването. Как бих могла да отговоря, че съжалявам, че Гери се е родила, като аз си я обичам, както обичам и голямата си дъщеря. Вярвам, че всички, които пишем в този форум, имаме много повече общи възгледи помежду си, отколкото различия и това, което ни обединява, разбира се, е любовта към децата ни.
   Прочетох, че се интересуваш от занимания по музика за деца и искам да ти покажа този линк  http://www.milamamo.dir.bg . Росица Христова, създателката на това детско студио, е един от малкото всококвалифицирани детски музикални педагози и независимо, че е в София, мисля, че можеш да се консултираш с нея по всякакви въпроси, свързани с музикалните занимания за деца. Отскоро тя идва у дома на индивидуални занятия с Гери и съм изключително доволна – Гери бързо се научи да прави съпровод на песничките като удря на барабанче, тактува с дайре и чука с две ръце с пръчици на ксилофонче /засега/, занятията са много динамични и истинско удоволствие.
   Желая на всички, които пишат в тази тема, и на всички дечица много здраве, много успехи и постижения, много щастие.

Последна редакция: чт, 27 мар 2008, 00:08 от xelaa

# 249
  • Мнения: 139
Добро утро на всички. Днес май ще слънчев и усмихнат ден.
xelaa извинявам се, че те цитирах и то неточно. Явно не съм разбрала, понеже в същото време домакинствах и гледах предаването. Разбира се това не ме извинява. Аз разбрах, че те са ти предлагали амниоцентеза, но ти си отказала. Всъщност няма значение, защото ти отговорно се грижеш за това дете. Да ти кажа честно Гери всъщност ми направи впечатление, че не е по-различна от другите деца и това ме провокира да се разровя из нета и да прочета повече за това заболяване. Оказа се, че всъщност нищо не съм знаела по повод СД. И точно вие родители, които са се сблъскали с подобен проблем трябва да информирате обществото, за да знаят другите родители на които по стечение на обстоятелствата се случва, че децата със СД могат да водят нормален живот, но ако останат в семействата си.
Като цяло исках да кажа в първия си постинг, в който те цитирах, че не е нормално през бременността си бъдещите майки да незачитат мнението на лекарите и да действат на своя глава, а в последствие при евентуално заболяване на детето да бягат от отговорност, като просто ги оставят в дом или осъждат други за своето бездействие.
Още веднъж извинявам се, че те цитирах неточно. И ви стискам ръцете на теб и на другите родители, които сте успели да намерите сили да задържите децата си до вас. Обичай те ги ,защото това им дава сили да се борят с различията си.
xelaa благодаря ти за линка. Ще пусна един е-mail на адреса, който са посочели.
Лек ден на всички и ви целуваме двете с Преска

# 250
xelaa аз също те подкрепям. моята дъщеря се роди без коремна стена, но и за секунда не съм се замисляла да я оставя. в момента се гледаме,тя е на 4 месеца и е добре. newsm10  love001

# 251
  • София,
  • Мнения: 4 267
Здравейте майчета, два дни не съм влизала и виждам, че обсъждате доста сложна тема. Аз явно съм пропуснала и предаването, но вчера гледах едно друго и историята на една друга майка, чието детенце се е родило със спина бифида, предаването направо ме разчувства много и без това тези дни се чувствам накрая на силите си. И благодаря на Бог, че моето дете е едно от малкото късметлийчета, чиято диагноза не е такава за каквато си я мислеха докторите. За всичките изследвания за които говорите съм си ги правила и не съжалявам - единствено ми остана мъката, тревогата и безсънните нощи които преживях по време на бременността. Може би повечето жени не си правят изследвания именно за това да не се напрягат излишно. Както и да е подкрепям всички майки независимо какво е детето им болно, здраво, недоносено. Всяко живо същество заслужава да получи своя шанс да живее, колкото Бог му е отредил и имемнно поради тази причина и аз не направих аборт, както ме съветваха почти всички лекари, примирих се със съдбата си и реших, че каквото и да е детето ще си го гледам, за което изобщо не съжалявам. Оказа се че, всичко си е наред, че лекарите не са познали  и така. Детето си е дете и си иска грижи, едно повече, едно по малко, но всички искат да ги обичаме и обграждаме с топлина и огромно внимание.
Аз вчера не можах да Ви почерпя за което много се извинявам, но чесно да Ви кажа тези дни не знам на кой свят се намирам, Вероничка беше два дни с температура, повръща, има разстройство и цялата ври, гласчето и е доста пресипнало, абе нямам думи, но надявам се, че вече сме поовладели положението. Днес вече нямаме температура. И след неуспешния опит с първия антибиотик, вторият го приема по добре, не го повръща поне  Hug
Лек и приятен ден на всички и пазете дечицата, че това скапано време ту топло ту студено, докарва много главоболия и безсънни нощи и огромно мъчение на малките ни съкровища!

# 252
  • Мнения: 983
Момичето, което беше в студиото на Часът на мама вчера и чиято история разказаха е наша съфорумка - meyz.  Много силно момиче!
Като чета и слушам за такива случаи на болни дечица и изобщо, се замислям за другата страна на живота и за това колко елементарни могат да бъдат ежедневните неща, за които хабим толкова нерви да се ядосваме...Ей така влагаме много смисъл в безсмисленото, а има толкова по-важни неща.
xelaa, Мария, CP, Viki i mama и всички, които сте пожелали дечицата си, въпреки "съветите" на хората около вас или на лекарите, вие сте много, много силни хора! Този свят има нужда от повече такива като вас!
И още нещо исках да напиша, но незнам как да го вмъкна, за това: Господ праща на един човек, толкова голямо изпитание, колкото той може да понесе. Никога Господ няма да позволи да бъдем натоварени с по-голямо бреме. Вярвам в това. Ако искате, вярвайте и вие.

# 253
  • Мнения: 3 914
Като чета и слушам за такива случаи на болни дечица и изобщо, се замислям за другата страна на живота и за това колко елементарни могат да бъдат ежедневните неща, за които хабим толкова нерви да се ядосваме...Ей така влагаме много смисъл в безсмисленото, а има толкова по-важни неща.

Знаеш ли ,аз напоследък рядко пиша тук,не защото не сте ми приятни,напротив,харесвам всички ви Hug,но никога не съм се замисляла за неща като-хранене,настинки,обривчета...Аз знам, че за вас те са ежедневие и това са темите, които ви вълнуват и притесняват и искате да споделите,но за родител като мен,тези работи минават и заминават без да имат значение,защото онова по -тежкото взима превес и другото някак губи смисъл и го правим някак механично,честно казано не помня как съм захранвала,как съм се разхождала в парка,как е настивала и как съм се справяла,помня обаче всеки детаил от лечението на Вики,всяка болница и всеки лекар,дори всеки разговор мога да цитирам,а и всяка дата на всяка операция помня.
Та, не че съм велика,но тези неща ,които вие смятате за проблем,аз и другите майки на специални дечица,дори не ги забелязваме,разбираемо защо Peace
Така че наистина си напълно права  ivanah  Hug

# 254
  • София-овча купел
  • Мнения: 38

Като чета и слушам за такива случаи на болни дечица и изобщо, се замислям за другата страна на живота и за това колко елементарни могат да бъдат ежедневните неща, за които хабим толкова нерви да се ядосваме...Ей така влагаме много смисъл в безсмисленото, а има толкова по-важни неща.
xelaa, Мария, CP, Viki i mama и всички, които сте пожелали дечицата си, въпреки "съветите" на хората около вас или на лекарите, вие сте много, много силни хора! Този свят има нужда от повече такива като вас!
И още нещо исках да напиша, но незнам как да го вмъкна, за това: Господ праща на един човек, толкова голямо изпитание, колкото той може да понесе. Никога Господ няма да позволи да бъдем натоварени с по-голямо бреме. Вярвам в това. Ако искате, вярвайте и вие.
[/quote] Здравейте ,незнам какво повече мога да кажа ,освен ЕВАЛА че ви има и гледате децата си а не ги изоставяте някъде.Децата са наши добри- лоши,болни-здрави те са наши и трябва да им се радваме такива каквито са.

Общи условия

Активация на акаунт