Недоносени деца - 9

  • 19 499
  • 300
  •   1
Отговори
# 225
  • Мнения: 388
Само като се сетя,че обиколих света и де що има доктор тук и то все с титли,а кво стана накрая......може да звучи нескромно,но аз сама поставих диагнозата на детето си,че и професора ми вика-Браво момиче,позна диагнозата на детето си ooooh!,иначе не това ми беше целта,все пак не съм искала да се доказвам,ама се наложи,като никой не си даде труд да помисли и поразсъждава малко.
Точно за това съм благодарна на теб и на момичетата във форума. Радвам се, че ви намерих - хора "препатили" (извини ме за израза) Вие ми помогнахте да попадна на добри специалисти от самото начало.  bouquet Иначе един определен раздел на офталмологията щеше сигурно вече да ми е 2ра специалност... И все пак чукам на дърво!  Praynig

# 226
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 146
Аз вчера гледах предаването - при първото изследване е показало нисък риск и понеже е имало риск за плода, лекарите са препоръчали да не прави амниоцинтеза. Независимо от всичко беше гадно да се обединят две теми. Децата вече съществуват и те са едни прекрасни създания, добри, честни, даващи любов. А вчера Кременски и това обясни, че не е вярно че жените над 35 год са в по-голям риск, напротив много повече млади майки раждат различни деца, отколкото тези над 35 год.

# 227
  • Мнения: 139
Добро утро.
Мария може би аз не съм се изказала правилно, може би не сте ме разбрали. Исках да кажа, че много майки не са достатъчно заинтересовани и по вина на лекарите и не до там информирани, но има и такива, които въпреки информираността си отново действат пасивно. Ти си направила своя избор и си решила, че въпреки всичко ще се грижиш за детето си и ще го обичаш независимо от заболяването му. Но съгласи се с мен, колко майки, които чуят, че децата им са болни и вземат решението да ги оставят в домовете. Исках да кажа, че когато си решил да родиш дете със заболяване, ти си готов да поемеш всички рискове свързани с отглеждането му и трябва да се примислят всички рискове и всички последици за това дете, защото ние българите малко трудно допускаме различните около нас.
За фолиевата киселина ставаше въпрос за спина бифида. Има жени, които не пият фолиева киселина и дори една моя приятелка каза:"преди 20 години майка ти да не е пила фолиева киселина" Еми извинявам се ама това за мен не е нормално.

# 228
  • Мнения: 139
Искам да кажа и нещо от личен опит. Когато отидох на първата консултация и казах, че уча ветеринарна медицина акушер-гинекологът ми каза, че е желателно да си направя изследване за токсоплазмоза, тъй като работя с животни. Изследването не е задължително и естествено не се поема от здравната каса. Струваше ми около 30-40 лв. Аз реших да се подложа и отговорно мога да заявя, че в двете седмици, в които чаках резултата бяхме обсъдили варианта за аборт ако резултатът беше положителен. Слава на Бога оказа се отрицателен.

# 229
  • Мнения: 1 588
Но съгласи се с мен, колко майки, които чуят, че децата им са болни и вземат решението да ги оставят в домовете. Исках да кажа, че когато си решил да родиш дете със заболяване, ти си готов да поемеш всички рискове свързани с отглеждането му и трябва да се примислят всички рискове и всички последици за това дете, защото ние българите малко трудно допускаме различните около нас.

Всички познати ми случаи на родители, които са оставили детето си със СД в дом, без изключение са били посъветвани настоятелно от лекари или притискани от близки роднини. Човек трябва да вкорави сърцето си, да замрази част от себе си, за да направи това... Отговорно твърдя, че лекарите или роднините пък са правили това, поради неосведоменост и непознаване на синдрома. Аз имах едно разбиране за синдрома, когато родих, сега имам друго - въз основа на собствения ми опит, както и въз основа на опита на другите родители на такива деца, с които контактувам. Сега не съм толкова сигурна, че дете със СД трябва да бъде абортирано. Тези деца са любопитни, дружелюбни, положително настроени и се наслаждават на живота, както и вашите, а способността за това е къде-къде по-важна за един човешки живот, отколкото високия коефициент за интелигентност.

Що се отнася до недопускането на различните, за което ти казваш... всичко е въпрос на ценности. Животът е ценност, собственото и чуждото щастие също са ценности, житейският опит е ценност... както и приемането на различните... Като се замислиш, всички сме различни - живеем в различни условия, постигаме различни успехи, някои са жени, други са мъже, а трети - не се вписват нито като жени, нито като мъже... някои изцяло се провалят, други успяват, някои са щастливи, а други - интелигентни (последното е от тези шеги, в които има доза истина). Но нали знаеш, човек трябва да може да каже "не" за нечия чужда постъпка, а не да отрече и зачеркне самия човек. Обричайки нероденото болно дете на несъществуване, ти вече си му казал "не" и си го зачеркнал...

Жената от онова предаване, пък и аз, и други такива родители, сме от тези, които по някаква причина не са поискали да кажат "не" и да зачеркнат  едно неродено и нереализирано дете - бъдеща личност... Нека хвърля камъни само този, който е успял да го направи и в душата му не зее грозна рана от случилото се... Тези, на които не се е случвало, нека благодарят на Господ и съдбата, че ги е отминала подобна горчива чаша и че тяхното изпитание в живота е по-различно - може би да се научат да приемат и уважават различните... и да възпитат децата си в същия дух...

Последна редакция: ср, 26 мар 2008, 12:31 от Мария

# 230
  • Мнения: 3 914
Мария   bouquet
Написаното от теб е невероятно Hug

# 231
  • Мнения: 486
... Нека хвърля камъни само този, който е успял да го направи и в душата му не зее грозна рана от случилото се... Тези, на които не се е случвало, нека благодарят на Господ и съдбата, че ги е отминала подобна горчива чаша и че тяхното изпитание в живота е по-различно - може би да се научат да приемат и уважават различните... и да възпитат децата си в същия дух...
  bouquet  всеки ден съм благодарна, за това че детето ми няма прблеми и се моля никога да не бъда изправена пред такъв избор

# 232
  • Мнения: 139
Мария наистина страхотни думи.
Знаеш ли стискам ти ръка. Ти си силна майка и детето ти има страхотен късмет. Ти си му дала живот, за което се иска голяма смелост. Признавам си, че ме накара да се замисля и да призная пред себе си, че ето аз не съм толкова смела.

# 233
  • Варна
  • Мнения: 973
Честита месечинка на  Вероника на мама Dundurela!   bouquet Как сте? Излекувахте ли се?
Гоца, разреши ли се проблема с бебефона?
Viki i mama, бях питала някъде по-назад, но не зная дали си прочела - вие нямаше ли да ходите Март до Германия за контролни изследвания (или паметта ме лъже  newsm78)?
Как е детенцето с присадени стволови клетки?

# 234
  • Мнения: 46
Нямам какво повече да добавя към казаното от Мария, под което мога да се подпиша, само следното. Практически сме били с жена ми в ситуация, в която трябва да вземеш решение, подобно на споменатото по телевизията. Първото ни дете е със синдром на Даун и си е с нас. По време на втората бременност задължително ни препоръчваха амниоцинтеза, обаче имаше и някои специфични рискове за бебето, така че направихме останалите (по-несигруни) тестове - биохимичния скрининг и 3D ехографа, но единственият сигурен тест - амниоцинтезата, решихме да не го правим. При срещата с генетичката й казахме точно това - дори да е с Даун, пак ще си го вземем. Тя ни виждаше за първи път и 2 години по-късно се видяхме случайно - не само че ни позна, но помнеше какво сме й казали - толкова явно е била изненадана! Детето се роди здраво. Разбира се, често когато вземаш решения не можеш да знаеш какво ще си случи, но важно е вътрешното ти разбиране и усещане.

А относно вземането и невземането на бебето ти - за мен наистина въпросът е на живот и смърт. При места като Могилино и т.н., а дори и при цивилизовани места - тъй или иначе без родители на едно дете с доста допълнителни болести, каквито често са децата с Даун, шансът му да оцелее е минимален. Нашето дете имаше сериозен сърдечен порок, направиха му успешна операция, после пък разви диабет. Но така или иначе, сега на 3 години и половина, той е едно жизнено слънчице, а какво ли щеше да се случи ако беше някъде другаде?

При такива тежки обстоятелства, много хора си задават въпроса - защо точно на мен се случва? И аз съм си го задавал, обаче има и друга гледна точка - може би точно на нас е трябвало да се случи, за да може детето да оцелее. В известен смисъл човек може спокойно да се чувства избран, а какво по достойно има от това да се грижиш за болното си дете?

В 95 % от случаите синдрома на Даун е чиста случайност. Тоест, може да се случи на всеки, рулетка на съдбата. Но и изпитание, което изпълва живота ни със смисъл.

# 235
  • Мнения: 1 684
ЧЕСТИТА МЕСЕЧИНКА НА ВЕРОНИЧКА!!!много здраве и усмивки на малката сладуранка и бързичко да оздравява Hug Hug :hug:viki76-и аз така мисля-май трябваше през този месецВИКИ И МАМА  да ходят в германия на преглед?искрено вярвам и се надявам всичко да е наред!!!

# 236
  • Мнения: 388
Всички сте страхотни! Целувам ви!  Kissing Heart А малката Хриси е изумително дете! Гледах как реди пъзелите - справя се по-добре от мен!  Hug
Искам да ви попитам нещо, което е важно за мен. Имаше едно твърдение, че децата избират сами родителите си преди да се родят. Вярвате ли в това? Аз вярвам, макар и да не намирам логика понякога. Например: "Избрах си мама и татко, а те ме изоставиха!"  Sad
П.п. CP, докато пишех ти си дал отговор на въпроса ми  Wink

# 237
  • Мнения: 139
СР наистина вашето дете е късметлия, както и детето на Мария, НО ВИЕ СТЕ ОТГОВОРНИ РОДИТЕЛИ. Имено заради места като Могилино осъждам жените, които не се информират или не се подлагат на изследвания и при лоши стечения на обстоятелствата захвърлят децата си в държавните институции. Това исках да кажа и в самото начало, но може би останах малко неразбрана.
Нека всеки поеме отговорност за действията си или бездействието си. Вие сте направили своя избор и сте били готови да поемете риска да гледате дете със СД, но има и такива родитъели, които не търпят последиците от своите действия.
И понеже доста се отдалечихме от темата мисля да приключа с дискусията. Дано да не съм обидила някой, а ако съм го направила неволно моля за извинение.
ЧЕСТИТА МЕСЕЧИНКА НА ВЕРОНИЧКА. Дундурелчето не е влизала днес във форумчето. Дано с тях всичко да е наред.
И аз мисля, че всеки сам избира родителите си.

Последна редакция: ср, 26 мар 2008, 15:17 от mamajaba

# 238
  • София
  • Мнения: 3 414
Viki_76,разрешихме го smile3538 по тъпа никога не съм била.Ама и тези от филипс се излагат скрили копчето и то едно мъничко под батериите а те не с капаче а с болт все едно няма нищо,а майката съвсем различно капаче и тн.

# 239
  • Мнения: 46
mamajaba, с радост заравяме томахавките. Тук всички сме за да си помагаме. Много радости на всички вас.

Общи условия

Активация на акаунт