аз имах един колега, който беше изгладен, избръснат, с оскубани вежди, намазан с кремче на лицето, та чак лъщи.
като подминем веждите и кремчето, както и това, че те оглежда отгоре до долу, при първи сблъсък всичко - беше ок.

на втори сблъсък отчиташ, че не е редовен, мисли странно, компексар.

на трети установяваш, че ако му креснеш и става по-нисък от тревата
, независимо, че ти е шеф 
до четвърти не стигаш - някой услужлив колега те уведомява как живее вече 6 месеца без ток и вода и се бръсне в тоалетната, а се къпе във фитнеса

ако обаче се сблъскаш с него по коридора ти обяснява кой крем за лице да ползваш, защото имаш бръчки
не искам да знам къде се е перял и гладил...

караше раздрънкана лада, в която като се качиш и виждаш пътя през пода, толкова беше изгнила отдолу
обаче я караше като ферари

Очите тъмни, но не гледаха добродушно. Започнахме някакъв безсмислен разговор за времето,
От къде ми се взеха сили, но го спрях малко преди да стигнем при другите и му казах, че искам да си тръгне и то веднага. Той започна да заеква, ама как така и т.н. сега бил дошъл. Казах му, че цял ден съм се измъчила с присъствието му и искам да се качи на колата с приятелите си и да се прибере от там, от където е дошъл. Донесох му торбата и дори не си махнахме за довиждане. Казах на Катя да не ми говори поне час, за да мога да се зъвзема. Оказа се, че той на приятелите си казал, че отива при гаджето си, но Катя изпортила работата като казала, че не се познаваме и сега се виждаме за първи път.
Като ме изпращаше искаше да ме целува и аз нарочно ходех с червило, за да имам оправдание, че ако ме целуне ще ми го размаже. 
Добре бе, как може да има такива мъже
... и ми налита скоропостижно. И аз - шматка... срам ме е да му кажа 2 тогава..., обаче тоя никъде не си го наврял и като лашкаааа
. И това не е нищо..., ами вика ехидно - "Ке ке ке... девствена си била, а? Бая си широчка, за да лъжеш така, малката!"