Номинации за най-голяма муня

Това ме подсети за първите ми возения в такси в Мадрид....  

Пристигам на гарата и бързам да се метна на едно такси до летището, че гоня самолет. Нареждам се, идва ми реда, качвам се в таксито и се заприказвахме със шофьора. Аз колкото не знам испански, той точно толкова - английски. Общо взето с ръцете си говорим
Пита ме господина от къде съм и предполага, че съм от Румъния (вечно ме бъркат, не знам що така - на румънка им приличам на всички испанци ). Казах му от къде съм и продължихме. Прибирам се след една седмица - ситуацията идентична - качвам се от летището в друго такси - за гарата. Пак шофьора ми вика - абе ти да не си от Румъния и аз   . Мисля си " На това голямо летище - няма как да знае в колко от къде каца самолет..." А думичка не бях обелила, няма как да ме разпознае, освен, че не съм испанка.
Трети път - този път пътувам с колега, българин. През цялото време си говорихме и с таксиметровия на испано-английски, и с колегата - на български - изобщо не предположи таксиметровия че сме от Румъния, България... Слизаме от таксито и ми светна лампичката - по стара българска привичка, когато съм сама сядам отпред до шофьора   ,  което и обясняваше защо предната седалка вечно беше затрупана с личните вещи на таксиметровия - вестник, кръстословица, телефон... А аз се възмущавах дълбоко в себе си какъв мърльо е и как може така да посреща клиенти... Задните седалки са чисти, повечето коли имат и преграда от плексиглас с дупки, за да те чува шофьора като му говориш и отвор за парите като плащаш.

Поздрав за муня Yogurina и муня Shirley-Ann: Автобус с а … 88;иж сцена от филма Eurotrip.

Еееееех, Вини Джоунс Голям грубиян, но много ми харесва Благодаря за поздрава!
П.П. Днес оставих колата на сервиз да й слагат парктроник. Оставих телефон за връзка, тръгнах и няма и сто метра, след мен тича едно момче "Ама госпожице, а ключоветееее!!" Мдаааа, там всеки път се червя. Първия път отидох да ми сменят маслото и питах кое "олио" е за моята кола. Втори път бях оставила колата на паркинга им на изчакване с включени фарове, добре че монтьорът видял и се смилил над мен. Като ме видят, много ми се радват

Моята има зумер, иначе редовно щях да си забравям фаровете - винаги тръгвам и почва да пищи 

Всеки прави баницата по различен начин. Но в случая, ако си решил да заливаш баницата и си приготвил въпросната заливка, а забравиш да я залееш и я опечеш така, постъпката си е точно за тук  

Случка от преди няколко дни. 

Вкъщи сме си. Ровя си в чантата и виждам, че непоправимо се е скъсала от вътре. Какво да правя- ще я хвърлям. Почвам да си вадя нещата и да ги местя в друга чанта. Прегледах визитки, намерих отдавна забравен гланц за устни, такива неща. Мятам чантата в кофата, но дъщеря ми почва да ми се моли да й я дам- щяла да си я носи, нищо, че е скъсана. Викам ок и детето я извади от кофата.
На другия ден с колежката се мотаме по магазините и решавам да си купя някакви неща, опътвам се към банкомата....тук карта, там карта....карта няма. Тогава ми светна- всичките ми документи са в един непроверен джоб на злополучната чанта...ама всичко- дебитна, кредитна карта, служебна карта на майка ми, моята лична карта, пин и пук кодове....вси-чко! 

Златна дъщеря си имам 

Е, тази екстра я нямам, та съм като един пъдарин - постоянно се връщам да проверявам за фаровете. От проверки съм си оставяла колата отключена, но това е друга история...
Едит: Ерика, така ми изчезна една златна гривна, която не можех да прежаля. Викам си, явно съм я прибрала така, че да не мога да я намеря. Една събота си стоя и нещо връщам лентата назад как гривната я пуснах в бежовата си чанта. Прерових чантата - нищо. По едно време съзрях една малка дупчица, разпорих я и напипах гривната. Чак се обаждах на приятелки да им се похваля... и да чуя подигравки как един месец съм хленчела за пустата гривна.

И заслужава парично възнаграждение.   Ама нали си се погрижила за гланца, кой ти гледа картите...

И аз отдавна не съм се изтипосвала тук.Сетих се за нещо.

Преди няколко дни, излизам от магазина и се чудя защо всички ме гледат и се кикотят дискретно. Нося си аз торбите, оглеждам се колкото успявам, но не виждам нищо смешно и стигайки вече до колата, мятам чантите на задната седалка и какво да видя...
О, небеса!!!Един банан продупчил торбичката и еротично се подава.  

Пак моя милост с друга изцепка...

С малкия сме сами вкъщи, аз готвя в кухнята, но става прекалено тихо и решавам да го проверя.Виждам, че е заспал на канапето в хола, довършвам си манджата и решавам да се гушна при него, така или иначе не мога да вдигам шум и да домакинствам.
Целият под е осеян с динозаври, но и тях не мога да събера.Изключвам телефона, абе изобщо...ще се спи и това е.
Настанявам се някак си до него под одеалото, обаче той ме усеща и се размърдва, при което аз се опитвам да му направя повече място.Падам на пода и познайте върху какво?! Смазах един гумен динозавър, който такъв звук издаде, че...Толкова беше с моя обеден сън.
 

Преди малко излязох по чорапогащник от пробната на един магазин  Добре, че беше поне от по-плътните 
Излизала съм и по гащи в коридора на общежитието...добре че се усетих още пред вратата и никой не ме видя

По повод чантите и изхвърлянето им се сетих за нещо.
Влизам в тоалетната един ден вкъщи,ползвам кошчето
за боклук и виждам....50лв.Майка ги изхвърлила без
да разбере.

Вчера се засичаме с мъжа ми заедно се прибираме от работа. Той паркира своята кола в гаража, аз оставям моята пред блока. В колата си имах щайга с грозде и го помолих да я вземе. Реших че ще я заключа после с дистанционното през терасата. Прибрах се, сложих дистанционното на бар-плота, за да ми напомня че като влезе мъжа ми със щайгата трябва да заключа колата. Да, ама не. Дори се чудих защо съм си оставила дистанционното! Днес сутринта тръгваме с детето за градина. "Пинк-пинк" - натискам дистанционното - колата се заключва. ААА да! Сега се сетих защо го бях оставила на бар-плота! 

Когато бях ученичка, чистя си стаята един ден и гледам една топка хартия и я хвърлям в коша, след като приключих с подребата на стаята съвестно си събрах всички боклуци и ги смъкнах долу в контейнера. Сутринта се събуждам от шумулкане по рафтовете - майка ми търси нещо, питам я "какво търсиш" и тя "а бе златната ми гривна, тази, която се скъса завих я в един лист за да я занеса на златар"..." виждала ли си я?" И....на мен ми стана лошо, но й казах директно "да, помислих че е само лист хартия и го хвърлих", майка ми с 200 км/ч слиза и рови в контейнера....... е намери я, защотото май последна съм била до този контейнер вечерта 

На няколко пъти ми се е случвало да излизам с разкопчани дънки, и от тогава все се проверявам 
Същото се отнася и за домашните чехли 
Една приятелка редовно забравя да си лакира я лявата, я дясната ръка 

Като се сетя пак ще пиша

Преди години (като ученичка последна година май) със страшна засилка и радостни викове Мамо, мамо! скочих на гърба на една стресната (в последствие) женица, увисвайки на врата й... Едва не я повалих (люта зима, заледен площад). Умрях от срам като осъзнах, че уплашеният поглед хич не е на майка ми и за да е съвсем голяма излагацията, в момента, в който осъзнах глупавата си грешка, смутено пуснах жената, не можах да запазя равновесие и се строполих на купчинка в краката й. Тя се зачуди за момент (сигурно се е двоумила дали да помогне на клетата луда) и след това бързо ме заобиколи и с пъргава крачка се отдалечи, поглеждайки навъсено през рамо. Едва се изправих на крака от смях.

Това второто какво е, че ми стана любопитно? Простете за невежеството 

За да не е само питанката, ето една случка и от мен. Студентка първа година, за пръв път ползваща врата с топка вместо брава, и за пръв път в обща баня на етажа. Отивам да се къпя, но понеже нямаше къде да си оставя дрехи в банята, а и тя беше точно до стаята ни, реших просто да притичам по джапанки и оскъдна кърпа, омотана около най-важното  Викам си, бързо ще се изкъпя и няма да заключвам, да не го мисля и ключа къде да го оставя в банята. Излизам от стаята, вратата се хлопва, но аз знам че не съм я заключила и не ми пука на черупката. Къпя си се аз набързо, излизам, дърпам вратата на стаята, тя - заключена. Аааа, прибрали са се съквартирантките и са ме заключили вън, тяхната кожа! Почуквам - никой. Потропвам - пак никой. Бия юмруци и шутове - съвсем никой. Етажа беше смесен, занаизлязоха момчета, а аз мокра и отсам-оттам замотана с кърпичката, ма'ам по вратата и викам за помощ. Уви, нямаше ги мойте мацки, аз телефон тогава нямах (пък и да имах, нали така се постарах нищо да не взема в банята)... Сигурно са имали лекции баш тогава. Изкарах около час в мотаене по коридорите и стратегическо прибягване и укриване в женската баня при най-малкия шум. Накрая се появиха, спукаха ме от бъзик и ме пуснаха вътре.

Това с банята ми напомни на още една случка, но тогава бях муня по марко-тотевски причини. Зима, сняг, студ, аз все още съм студентка. И пак съм в банята, само с хавлия (нооо - този път с ключ и телефон!) Последните не ми помогнаха обаче. Тъкмо се бях насапунисала и нашампоанисала, и из цялата сграда се разнесе пронизителния писък на пожарната аларма. Тогава беше много модерно да се гаврят пияни студентчета с алармата и да дърпат ръчката за спешна помощ, защото пожарната кола винаги идваше (американски закони  ). Не само че винаги идваше кола, но и винаги евакуираха цялото общежитие, вън на улицата, сняг или пек. Без значение какво правиш в момента - спиш, сереш, ебеш - оставяш всичко и вън! Аз горката, омазана в пяна и сапун, бях изтръгната от банята и завлечена навън, в снега, по хавлиена кърпичка едвам покриваща задника ми. И смях, смях, майтапи, закачки. Аз обаче исках да хвана оня умник и да го наритам в някоя пряспа. Доста висяхме на студа, докато пожарникарите не установиха че пожар няма. Как не настинах тогава, не знам... Топлеше ме само мисълта, че поне няма да изгоря жива 

Пук код се използва ако си забравила пина и си натиснала три пъти и не си го уцелила.Тогава картата един вид се блокира и иска този пук код  Питай мен дето винаги си оплитам кодовете на различните карти и честичко ми се налага да ползвам пук код