Бебчо по4ина в мен на 21април към 17часа усетих го но не знаех какво става
ве4ерта запо4наха силни контракции и тогава заминах в болнисата
прегледаха ме и остановиха 4е син4ето ми няма тонове НЕ ИСКАХ ДА ПОВЯРВАМ не МОЖЕХ
мъжът ми беше до мен Той се срина....а аз след известно време не знам дойде ми някаква сила осъзнах 4е синът ми ве4е го няма и трябва да се прибера жива при дъщеря си!Раждането премина бързо за 2часа много се колебах дали да го видя.....но не посмях предпо4етох да си го представам......Липсва ми всеки ден когато виждам майки с бебенца и бременни жени!Преди дни ми се наложи да отида до болнисата и когато влязох там преживяното ме връхлетя отново!Още усещам как излезе от мен беше топли4ък исках да го гушкам много
Не искам да ви товаря пове4е спирам до тук
Просто имам нужда да говоря за станалото
Толкова неописуемо и нелогично е случилото се! Поне да знаеше човек, че има проблем, че има заплаха, а то идва като гръм от ясно небе... Добре, че семейството ти е до теб, толкова мъчно ми става, че не мога да помогна, а ми се иска, но жалките ми човешки сили явно не стигат до никъде.
искам да й кажа колко я обичам
мНожко ми дойдоха тревогите днес.