Мариаф - Филип толкова е порастнал!Страхотни снимки и той е от къдрокосите младежи
Хех и аз имам снимка с таквази шапка Ирини -представих си Бошидо,количката,Спаси и как ще е ситуацията с малката ти госпожица в добавка.Хем е комично,хем трагично докато го изживяваш.Сигурно всички сте геройски изморени от сватбените тържества
Вики - училището е Руската Гимназия в Пловдив.Ех,че хубави почивни дни си правите вие

Марианка ,ние Арен за първи път го изкъпахме под душа като беше на десетина дни.От тоггава редувахме душ с корито.Така е свикнал,че не му прави впечатление как точно става къпането.В момента предпочита да се къпе под душа,отдолу на плочките съм сложила гумена подложка да не се хлъзне,сдобил се е и с едни мънички кроксчета и пускам душа и той отдолу си стои и играе с нещо,като дойде време за излизане завъртам леко душа да не ме намокри,слагам шампоан на косата,измивам тялото и го оставям да си се изплакне и така.Мисля,че Веси ще свикне постепенно,стига да вижда често душа и да знае че няма нищо страшно.
Фиби,нашата Йо е впечатлителна с уменията си.
Много ви е забавно ежедневието 
Ивелинче,радвам се че писа
Аз имах големи проблеми с пристрастяването на Арен към бибата,искаше си я денонощно,вадеше я само да лапне една лъжица ядене и пак в устата.Когато реших да я махна му я натопих в оцет с вода.На него му хареса и идваше сам да си я топи в чашата.После я отрязах,но и така си я хареса.Накрая просто я скрих в една кутия високо и повече не му я показах.Първият ден беше леко нервен,вечерта едва заспа.На втория беше ад под небето.На третия само леко кисел и мрънкащ и до края на седмицата забрави за съществуването на този предмет.Интерестно ми е много да чета за яслата.cvetiberova поздравления за памперса.И при Арен стана лесно и без драматизъм.Ние сме вече само с памперс за през ноща и сутрин като стане първата му работа е да го свали,изобщо не му харесва да му слагам вече памперс,но все още нощния няма как да му го спестя,че се случва да е доста пълен на сутринтта.
Доника ,добре си се разнообразила с килимите.Ние от години вече не перем.Викаме една фирма която ги взима от нас и после ни ги връща изпрани и сухи.Помня едно време с каква радост помагахме на нашите при прането.То мокрене...голямо падаше.И понеже живеехме в къща,всички приятели на нашите който бяха в блокове идваха с ред да перат и техните и там се включвахме

Цвети Р- ужасно ти съчувствам за шарката на Алекс,но поне и той ще я изкара,ако това е някакво успокоение.Още малко стиснете зъби.Прегръдки.
Муцката ,радвам се да те "видя"

Поздравления на всички дюканки за голямата воля
Аз нямам такава,но пък брекетите ме подпомогнаха даже в повече,едва си удържам панталоните на място.Амарето,супер клипчета на вашият голям батко който ще е ученик.Борбата като започне от намирането на ясла и мине през градина и училище...че продължава после след 7 клас,че матури,университети,работа...Няма почивка.Аз си мислех ,че никога няма да живея другаде освен в Пловдив,но се оказа че мога навсякъде стига любимите ми хора да са с мен.Сигурна съм и за теб е така

Релаксиращ ден за всички

, а в тога си като изкарана от филм.
ще пиша повечко през следващите дни
Имаме едно такова канче 

недостатъчно 
И докато сме на вълна кучета-вчера в нашия парк един вълчак ухапа Хриси. Той се засили да го гали, мама има панически страх от кучета...и хоп-резултата е един зъб зад ухото(добре, че не е цялото
) Съседите ми караха да подам оплакване срещу стопанката на кучето-една баба, но мисля, че е безсмислено. Но ако още веднъж, ако я видя да го разхожда без каишка или намордник, ще я заплаша с жалба. Тя всеки ден е в парка с кучето. Все пак е редно кучето да е с каишка, а не детето, въпреки, че ми се е искало много пъти да има и той каишка
Та дербния доста се изплаши и поне се надявам сега да има вече страх от кучета, защото преди такъв липсваше. Водих го и на баячка и да ви кажа-смешно или не-резултат имаше, защото спа спокойно, а иначе е доста емоционален и бълнува. Миналото лято се стресна от шума на една бормашина и докато спеше викаше от страх дори.

Ние все пак отидохме на сватба,беше много весело,макар,че бях много уморена издържах.

Спаси досега 2 пъти е посягал да оскубе непознато дете, но аз съм до него и предотвратявам веднага опасността! Уф.