3-та магрибска - съдържателна, многословна и

Произход на думата бербер

Според някои, произходът на думата „бербер” е гръцки – така гърците наричали хората, които не говорят техния език. Това били „варварите”. Според арабите, тази дума е заемка от арабски, понеже на този език, „ръмжа” се произнася барбара. Логично ал-барбара да означава „ръмжащите”.

По времето, в което това наименование печели популярност, берберите не са единствените чужденци, с които римляните и арабите са имали контакти.
Защо тогава коптите, кюрдите, суданците, иранците или баските не се казват бербери?

Диалектите в амазиг дават една съвсем различна идея за произхода на думата бербер. Ето някои версии:

Iber-iber означава номад – на езика, говорен от туарегите. * Sberber = да си покрит с облаци, като под това се има предвид покритото к облаци небе над Кабиле, а също така и – защитавам някого от нещо, прикривам някой с тялото си. * Sbur, на езика на кабилите означава – да си покрия главата. * IbeRbaRen е име на село в Мчедала, област Буира. * Tizi-n-BeRbeR е друго селище в Кабилия. * bbeRRbeR на кабилски значи много мокър.

Твърде възможно е именно туарегската дума за бербер да е дала смисъл на определението за бербер. Освен това берберите се наричат имазиген – свободни хора. Възможно е ибер-ибер от туарегски, да дава общото название. За разлика от уседналите кабили, които обработват земята, туарегите са истински номади.

Другата връзка се вижда в корена на думата "sbur"и "Sberber". Отново има корен  "BR". Северноафриканците обичат покривала, дрехи, които покриват тялото. И жени, и мъже покриват главите си. Тази дума може да се е трансформирала в бербер в западните езици.

Привет момичета,
потънах в битовизъм,не мога да се добера до компа и да си направя и аз наслада на душата.....


С Невена говорихме за гривната-обещах че ще пусна снимките,а тя ще обясни по точно коя има предвид,защото не е тази която върви в клипчето на Марси -   
Ето  някои мои напъни за фотографии-извинявам се предварително за лошото качество на някои фотоси.Никой не дава да му се снима в магазина ,нито пък да бъде сниман.Това ,което съм снимала е било по-скоро да си задоволя женското любопитство. И много си ги ценя тези снимки,защото за да ги направя се правих на китайка-че не вдявам ни дума ...та и речника с жаргони си пообогатих благодарение на тях

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=275318
Злато

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=284527
 Арабски Париж

Много е интересно за произхода на думата Беребр  

Аз изрових автобиографията  на алжирския президент Бутефлика-оказа се че е живял и учил в Мароко.Говорят че има 3 жени-едната-официалната живее в Париж от години,а другите две с него-в Алже...Интересна личност.На 23години е бил мин.председател.-най младият в политическата история.

Здравейте,

Първо за незабелязалите да разклюкам, че Мента се обяви в израелската тема и даже е пуснала линк към 2 снимчици.

дала, мерси, че сподели с нас тези прекрасни снимки. Момичета, гривната е на втора снимка, на най-задния ред с гривни, под колието с 10 пендара (под лявата страна на колието). Гривните са три, две от тях с еднакви мотиви едната от които е двуцветна.

Марси, извинявай, че дума не обелих за гривната, която ти пусна (в ютюб), обаче него ден гледах златата дето дала ги е показала и...... като всяка мадама се увлякох. Иначе нямам нищо против и нея да нося. Много е хубава, но не е тази, която описвах. Дала е показала алжирската бижутерия в пълното и величие.

Кате, браво за материалите, обаче ги чета малко по диагонал. За предложената история на римска северна Африка- аз лично не съм съгласна с много от фактите.  Сега ще ги изкоментирам.

За бербер или барбарос (варварос)- да, това е гръцката дума за тези народи, която и до днес е нарицателно. Други нарицателни за диви народи, запазени до днес са името на племето вандали, останало като название на разрушители и булгарос (вулгарос) за българи, запазило се като вулгарен. Ето още общо между нас  .

Сега подред:

- не всички бербери в Мароко, още по-малко извън говорят тамазих.

- понеже се спекулира с двете понятия да поясня, че диалект е варияция, разновидност на език. Българският език има няколко диалекта, тамазих също. Хора, говорещи различни диалекти на един език се разбират помежду си.

- е, че завладява крайбрежието, да. Цяла Африка е леко преувеличено.

Ох, и аз се обърках. Малко пояснения. Нумидия е древно либийско кралство на територията на днешна Кабилия в Алжир. Мавритания, която днес е държава под западна Сахара тогава са наричали северно Мароко и съответно маврите, владели Иберия са мароканските бербери.

- кои са тези земи?

Да добавя, че типичната за берберо-римските войски стратегия е включвала бойни слонове. Използувани са за превземането на Италия във пуническите войни. Изобразявани са на монети, римски мозайки и фрески. Северноафриканският слон днес вече не съществува. Използуван е и от Птолемейската египетска династия.

http://en.wikipedia.org/wiki/North_African_Elephant

Още малко за Юба 1 - след като се е оказал заобиколен от вражеска армия и без изход, той и войниците му устройват бой помежду си за да умрат достойно. Той побеждава и се самоубива с помощта на роб за да не попадне в плен. Ето го:

http://en.wikipedia.org/wiki/Juba_I_of_Numidia

Юба 2 - синът на Юба 1 е женен за Клеопатра Селене, дъщеря на прочутата гръцка владетелка на Египет Клеопатра и Марк Антоний. Втората му жена е кападокийската принцеса Глафира, вдовица на Александър, сина на великия Херод, цар на Юдея. Глафира се влюбва в юдейския цар Херод Архелай (брат на починалия и мъж Александър), развежда се със Юба и се жени за него. Какви времена, какви нрави! Те ви и Юба 2:

http://en.wikipedia.org/wiki/Juba_II

- моля за обяснение Кате, от разправиите в посолството ли??

- Това вече ни хвърля в оркестъра.  Маем се и се чудим за какъв такъв тогава османци, португалци, испанци, французи и други се наемат да се мъчат да я колонизират и драпат до последно да останат там?????

Птолемей мавритански, синът на Юба 2, като внук на Марк Антоний е първи братовчед на римския император Клавдий и брат му- генерал Германикус и втори на императорите Калигула и Неро и императриците Агрипина младша и Валерия Месалина.


Нумидия е разделена на 2 провинции Сиртска и Милицейска, Мавритания на три - Цезарова, Тингитанска (днешен Танжер и тетуан) и мъничката Ситифенска (между Алжир и Константин).

Ох, вече кукуригам от маври и римляни, Кате. Хайде да отивам да нанкам, че май ще сънувам битки

На всички вас целувки

Добро утро!

И аз като чуя за маври и битки, се ококорвам в 3 часа сутринта! Много основателни забележки, Невена! 

Аз от вчера съм хванала една забавна страница за амазигската култура: www.argaw.com - с кратички любителски статии и превеждам наред. Те не претендират по никакъв начин за точност и достоверност. Историята с имигрантите от Африка към Рим и това, че Рим опосква като докрай Африката, са тамън оттам!!   
И мене са ме налегнали едни по арабски практични, пресметливи и пресметнати битовизми -кой къде ще живее и колко ще си простира чергата и докъде ще му се простира чергата.
И мога и статия да напиша за гези преговори!

Та така, лек ви ден. Вчера единият лектор - на курса, много интересен човек и с опит и в Етиопия, Мавритания и Тунис, ме попита колко точно е голямо арабското семейство? Ето защо пита: говори се за имотните декралации на политиците и членове на тяхното семейство. Човекът работил по етичен кодекс на управниците и управителите на затвори - в Етиопия и после - в Литва. И предложил да се впише и това - да има имотни декларации и на членовете на семейството - разбирате - публичност, анти-корупция, обществен интерес.... И естествено му казали - ама КАК, при нас семействата са много големи!
И той казва "Моля, на вас като ви казапо това за семействата, колко човека имаха предвид?" И аз още му казвам, че не мога да получа представа.

Още нещо: вчера по време на обяда, си седях в стаята и пиша във форума, за да не ям. По едно време идат и казват "имаше риба, баклави...." и аз казвам - ами добре, ама аз хапвам след залез слънце. На почивката едно момиче от кухнята идва с торби от хотела - едни хартиени вече ги правят, и вътре - в алуминиеви тавички - еднократни де: риба, ориз, картофи, салати, и в 2 шишета - капучино и кафе, питки.  Имяше поне кило храна. То може би по повод големите семейства...
             

Една от най-известните легендарни и мистични фигури от древността е амазигската кралица Дехия, наречена още КАХИНА /жрица, гадателка/. Това е названието, което й дават арабите, срещу които тя повежда огромна армия. Името кахина е в еврейски произход и описва принадлежащите към класата на равините – това е отразено и във фамилните имена Коен, Кхан. За нея казват, че дължи известността и влиянието си на собствените си качества, а не на своя съпруг, любовник, или по родова принадлежност.

Известният историк Ибн Калдун споменава, че Дехия е еврейка. Това твърдение също се оспорва. Според някои изследователи, амазигите казват, че кралицата и добър пълководец Дехия не е еврейка, но казва така, за да има титлата кахина. Според други теории, тя е еврейка, от новодошлите сред амазигите, избягала от римляните, завладели и опустошили Сирен през 2-ри век.

Кахина предвожда армията си от амазиги – твърде успешно и съумява да се противопостави на нашествието на мюсюлманите. За нея легендите разказват, че е независима и готова на всичко. Зада освободи хората си, приема да се омъжи за тиранин, убива го в първата брачна нощ. Жената –войн е мечта на много мъже, но ражда 3-ма сина – пак легендите казват, че от различни мъже.

Ибн Калдун казва, че тя притежавала удивителни пророчески способности, които рядко й изневерявали и затова става водач на племето си и в последствие – кралица на амазиците с региона.

Дехия се сражава срещу войските на арабите, но след като разбира, че хората й са много слаби, за да бранят територията си, решава да отстъпи. Същевременно преценява, че нашествениците ще си отидат, ако не харесат новите земи. Опожарява земите в периметър конски тръст за една нощ и счита, че по този начин ще накара и последният арабин да се изтегли. Това решение – да унищожи равнинната част на страната, не повлиява на племената, живеещи в планините, но пробужда гнева на хората от равнината. Така Кахина започва да губи влиянието си.

Арабите продължават да се сражават. Кахина умира в битка, с меч в ръка като войн, други казват, че се е самоубила, за да не бъде пленена. Според Ибн Калдун, убийството й станало през 693 г. пр. Хр., когато „та е на 127 години”. Тази възраст не е реална. От уважение, е описвана като жена на преклонна възраст, която запазва красотата и чувствеността си до смъртта си.   

Катя -много интересно   
и понеже сега през Рамадана се изкарват вси4ки сериали-сирийски,египетски,от Залива-до тук не видях нито един мъгребски  ,що така фолми ли не се снимат или заради диалекта не се котират в останалия арабски свят

Деси, снимат и като ми показват разказват, а и аз гледам по сателита какви сериали дават - какво да ти кажа - по Рамадан само зяпат телевизия - нали със съкратено работно време и повече се въртят у дома си.

Снимат филми - както глупотевини, така и сериозни и скандални дори.
Ей сега се сещам, че миналият месец, филм по музика на Наташа Атлас, сниман от марокански екип "Каквото Лола поиска" - даже обсъждахме в общата тема тази песен, е свален от екран на филмовия фестивал в Александрия. Причината за това е - показване на нетипични и уронващи престижа на обществото сцени. Има хомосексуалисти, както младите мароканци казват "педе". Има и друго - филмът не е нов и според организаторите в Александрия, не е нужно да се показва нещо старо. Според екипа, такъв филм се показва, когато има зрялост да бъде възприет.

За диалекта - може би е много различен. Сигурно и в Сирия има литературен арабски и диалект. На мен като на учащ и съвсем начинаещ, ми прави впечатление, че като попитам за дума или израз, ми казват и на марокански и на арабски.
Дори в един сериозен разговор - за работа, живот, интеграция, с човек извън моето семейство, който познава и нас българите, и мароканците добре - живее в двете страни просто, ми казаха: Ти както приличаш на нас - вечната фраза.... ако научиш и марокански, и работа ще намериш, и много ще те ценят, но марокански, е и арабски научи.

Аз трябва да попитам какво гледат у дома по Рамадан. Сега точно са заети с нещо семейно и важно и не мисля, че им е до телевизия - като знам за какво иде реч, но със сигурност не пропускат интересни предавания.

А достигат ли до Сирия марокански стоки? А сигурно си казвала, но имате ли нещо пособно на тажин? Имам предвид тавата, в която се задушават зеленчуци, месо.

                         

Катя тажин няма,мъгребски стоки също не съм виждала
а за диалекта сирийския и ливанския -като 4е ли най се доближат до книжовния,но все пак разликата е голяма

На тамазиг, анзар е мъжкият род на думата за „дъжд”, но това е точно онзи елемент от дъжда, който кара зърнените култури и плодовете и зеленчуците да растат. Това разбиране за дъжда е вплетено и в белите магии. Като почнахме за магии, нека кажа, поне 90 от 100 човека ме предупредиха, че в Мароко, видиш ли, най-вече на юг, правят ли правят магии, бели и черни. Може и да правят, както се казва, дано не ни стига. Но бели магии за дъжд .... всъщност, това е нашият молебен за дъжд – това е точно бяла магия , вероятно са правили.

Берберите някак си естествено са стигнали до извода, че когато няма дъжд, то това означава, че Анзар не е намерил място /почва, което е достатъчно привлекателно, за да даде семето си, да задоволи сексуалните си желания, и в резултат на това, да поникнат и да се развият плодове, зеленчуци, зърнени храни.

Трябва да се каже, че ритуалите в Северна Африка са насители с религиозен символизъм и това се счита за съвсем естествено. Така е и в езическите култове преди, а и по време на християнството. Т.е ритуалът с анзар няма нищо общо с исляма.

Аз обещах тази тема да е изпълнена с информация за занаятите, то сега ще видите, че правенето на куклата, другите украшения – са точно занаят – работа с ръцете.

През 5-ти век Свети Августин заклеймява религиозната практика авузу – голи жени се къпели на публично място. В „нощта на греха” по различно време и на различно място, култът към Церерес бил съпроводен с различни практики със сексуален подтекст.

В традициите на анзар, търсенето на „невеста” е част от ритуала за дъжд. Особено в пустинните региони на Магриб, направата на куклата – от дърво или от глина и обличането й е дело на умели и посветени възрастни жени. Ръцете на куклата са от дървени лъжици – така невестата ще хване и ще събере дълго чаканият дъжд.

В други региони на Магриб  - Сауира – табелбала, куклата се изработва от дърво, шие й се хубава дреха – „по мярка”, украсява се със огърлици, гривни, обици, за да се даде впечатление, че това е истинска сватбена церемония. Куклата е наричана гханжа  /таргонжа, тарензараа/ . В Сус – това е на юг, където щом съм в Мароко живея аз, лъжиците за ръце не само „събират” дъжд, но и това е символ на храната. Така куклата има двоен символизъм. Често куклата е наричана просто тизлит н унзафаар – невестата на Анзар. Също е известна и с името  Тизлит н в аман – невестата на водата. В планините Риф, вместо лъжици, слагат да ръце лопатки – за да има какво да се събира от полето, след като падне дъжд.

Изследванията на учени показват, че куклата всъщност е образ на реалната булка, предлагана на дъжда. Наблюдението на обичаите на кабилите показва следното: През 18-ти век, според легендата, се случва следното: Анзар, Кралят на дъжда, искал да се ожени за чудно красива девойка. Тя често се къпела гола на реката – там я видял и анзар. Тя го отхвърлила – не знаела какво ще кажат другите. Той давъртял пръстена, който носел на ръката си. Реката пресъхнала. Тогава младото момиче повикало анзар. Той дошъл, водата се появила в реката. Така дзвамата се събрали. Така се родил обичаят. По време на суша, Анзар тябза да бъде повикан незабавно. Нече не е прилично момичето да се съблича голо, затова и се правят кукли.

Церемонията се организира от жени, но взича участие и цялата общност. Най-възрастната жена в общността приготвя невестата на Анзар, избира младо момиче от общността и му дава голяма лъжица - aghonja. През цялото време, в което процесията върви през селото, момичето, което носи лъжицата пее и моли анзар да дойде. Ппоцесията се спира в различни къщи. Всяко посетено домакинство предлага храна и пръска младото пеещо момиче с вода. Когато процесията стигне до края на селото, на свещеното място, всички приготвят храна с продуктите, предложени от общността. Далеч от погледите на всички, най-възрастната жена съблича младото момиче, което пее за Азнар голо и го увива в платно /не е легнала, ходи си и пее – просто не е гола/ . Така невестата става дар за царя на дъжда и по този начин, нейната жертвоготовност ще даде благодат – и тук се изреждат всички имена на мъже, жени и деца от общността, споменават се видовете животни и растения, които общността отглежда и които чакат животоспасяващият дъжд. Жените също започват да пеят и да искат милостта на Анзар. В някои региони на Мароко – по-пустинните, след песните на межите девойки се събират около невестата и играят на зерзари /тази игра още се нарича кура или такурт/. Наподобява 100% голф. Когато някой успее да вкара корковата топка в дупка на земята, невестата запява заключителните песни и всички се прибират. Символиката е ясна – Анзар /семето/ е дошъл. Казват, че дъжд завалявал още на следващия ден.

CAMPS Gabriel

www.mondeberbere.com
Encyclopédie Berbère, Edisud, Aix-en-Provence, 1989, vol. VI, p. 795-797.

Ахлен    я  мамчета 


аз  се  извинявам за  отсъствието   но бяхме  в  сряда  в  Каза   и  така    се  раздрусах   от    по  пътя  че   два  дни  идвам на  себе  си  предпочитам  да  лежа    в   почивките  по  готвене  и  чистене 

утре   сме  на  лекар  ,че  да  не  вземе   да  излезе  пред  срока   
но  не  се  притеснявайте    аз  лесно не  се  давам   

а  какво  се  гледа  сега     в  мароканските  къщи    ДЕСКА 


Беб  ал хара      и  на  работата  на  мъжа  ми това  се  обсъждало 

а  Мохамед  Амин     все  повтаря   

белила   билбелуки      уахаббукиииииииии

          


има  филми   но  търсени  са  тези   с  бебберските   приказки    като    приказките  на  шехерезада  са             и  на  мен   ми  харесват    или   тези     за      историите    по  селата   ,родовете    и т н 


Да  скоро   

Още малко за Нумидия

Мили момичета, момчета, всички четящи, ето сега малко информация за Нумидия и интересните взаимоотношения между Рим и Северна Африка – мечтаните колонии. Темата е много разнообразна и разпиляна –има за какво ли не писания, гледам да я побутвам напред. Като съдя от себе си, че това е тема, която четем и правим в свободното си време, давам статии, които са лесни и бързи за обработка – и съдържат обща информация. Все пак не мога и да засега в този анонимен форум, кой от какво има интерес, освен ако не кажете.
Моята лична цел е да покажа, че в Магриб – в частност в Мароко също живеят нормални хора, които, обобщено казано, са раждани и те от майки и както навсякъде по света, искат да си намерят щастието и да живеят спокойно. Искам да покажа и че тази страна има богата история и култура, и особености в развитието си, както всички останали. Докато още има хора, които на лични страници или в ежедневието ми казват „Е, то Мароко е друго, било е френска колония, не са току-що слезли от дърветата!” – пресен случай от вчера .... или ме питат коя поред жена съм на мъжа си, значи има много работа да се свърши по даването на обща информация и промяна на представите. Така да се каже, не съм се минала, ама „не намери ли българин или някой европеец?” Ми не! И още нещо - който иска - да пише! Пак подканям. Все ще има кой да прочете. 

  След това историческо пътешествие, ще разкажа малко и за работещите като домашни помощнички момичета: кои са, как ги набират, как живеят, колко получават, какъв е животът им, след като бъдат освободени от работа.       

Та сега, в ранна съботна утрин, ми се превежда за Нумидия.

След разпадането на Картаген, Нумидия става най-значимото кралство в Африка. В границите му влизат много процъфтяващи градове с развита търговия. Масиниса - местният владетел, покровителстван от Рим и прочут от Пуническите войни оставя страната на сина си Мисиписа. Той имал двама сина и племенник – споменатият вече Югурта. Югурта е млад, амбициозен и решен на всичко. Той служил под командването на Сципий по време на Нумантинската война. Връща се в Африка с почести и слава. Заради службата си на легионер, познава добре римската военна тактика и има добри позиции в Рим и Сената. Със сила, тактика и непримиримост, успява да отстрани от трона на Немибия реалните претенденти – братовчедите си Хиемсал и Адхербал. В стремеж да съхрани влиянието си, Адхербал иска помощ от Рим. Югурта успява да „бетонира” влиянието си с подкупи и тактика сред членовете на влиятелните римски родове. Пратениците на Рим, решени да сломят непоколебимостта на Югурта, се връщат обезсърчени и без никакъв резултат. Окрилен от успеха си, Югурта повежда война срещу Адхербал. Планът му да победи братовчед си в сражение в столицата – Цирта, претърпява неуспех. Адхербал има подкрепата на семействата на италианци, които живеят в Северна Африка. Свикнали на спокойствието и безвремието в топлата Северна Африка, те не искат да търпят последствията от войни и сражения. Обезпокоен от непрекъснатите недоразумения на юг от Сицилия, Сенатът на Рим праща още една група пратеници, предвождани от Емулий Скаурус. Югурта отхвърля и това предупреждение. Разбрал за подкрепата, които влиятелните италианци дават на Адхербал, Югурта е готов за отмъщение. По един или друг начин, всички са заплашени от смърт, рано или късно, биват убити.
Югурта е корумпиран и самонадеян. Има силно влияние над местните. Това не се харесва на Рим. За да прекрати своеволията, Империята обявява война. Калпурнй Бестия и Емулий Скаурус предвождат войските, решени да се бият в Африка ида сломят Югурта. Намеренията им претърпяват неуспех. Югурта тържествува, златото та НУмидия остава във владение на решителният крал. Сенатът е непримирим и настоява Югурта да се яви лично и за даде обяснения за самоуправството си. Той отива, но окрилен от корумпираността на съда в Рим и интереса на империята към богатството на Нумидия, се връща с почести. Той успява дори да поръча атентат срещу друг претендент за властта в Нумидия – негов братовчед. Владетелят е на път – никой не би помислил, че именно той стои зад тази интрига. Заговорът не успява. Наемните убийци са хванати и издават подстрекателя – Югурта.
През 110 с 109 г. пр.Хр., Рим обявява война на Югурта. Склонен да манипулира и подкупва, той решава конфликтите в своя полза и защитниците на Империята се връщат – дарени със злато и пари или просто неспособни да се противопоставят на вОйните на Югурта.

За да още по-интересен пътят към Нумидия, казват, че едни плебей, Мариус, печели благоволението на Рим и заявава, че ще отвоюва Нумидия и ще бъде Консул. Близо век няма представител на плебса, избран за Консул. През 107 г. пр. Христа Мариус променя хода на събитията – той е консулът-плебей.

Решен за върне славата на Рим и влиянието над всички колонии, Мариус се заема да укрепи силата на професионалната армия на Рим. За него набирането на доброволци и мобилизирането на мъжете, които работят в именията на едрите земевладелци, е безпредметно. Бедните хора от града имат възможност да влязат в армията. Не забравя и мъжете с висок социален статус, но които не притежават достатъчно имущество – силното им разбиране за чест, ти прави перфектните вОйни. Един такъв човек е Луций Корнелий Сула – след време това е най-яростният противник на Марий.

За 2 години, Мариус укрепва влиянието на Рим в Северна Африка. Със съучастието на Бохус, владетелят на Мавритания, Югурта е предаден на Рим. През 105 г.пр. Христа именно залавянето на непокорният владетел стана причина за нестихващ конфликт между Сула и Мариус – и двамата са убедени, че имат роля за това ключово за идторията на Рим политическо събитие – пленяването на владетеля на Нумидия.

В момента в Мароко на мода е турския сериал “Gümüş” 

свеар  то баб ал хара е явление-оба4е този сезон не ми хареса особенно

сандиа 45е той не свършили ве4е  ,моите каки бяха луднали по него и когато бяхме в БГ гледаха сериите по нета

аз попитах -за местни кино продукции които да се конкурират на останалия арабски пазар-защото до сега не съм гледала такава

ние имаме местни сериали, особено за рамадана, линда е като бабка на латиносериал, не пропуска, ако ще да умира за сън!аз гледам наши и марокански, алжирски продукции, но те са по-скоро типи4но с нашите проблеми на магреба! като  хакерите, проституцията, дрогата, модернизирането на поколенията, налагането на семейния модел от едно време и протеста на младите! интригите, изиграването на другия, да не се мине, ей таквиз ситуации! особено белите бракове, емиграцията, мизерията на  емигранта!