ХИПЕРИНСУЛИНЕМИЯ -да поговорим ! тема 3

Става, става  Чета те редовно в готварския и хич и не мисля да се меря с теб, обаче и аз отскоро си пека хляб и мога да кажа, че и без бяло брашно си става супер. Особено ако една година си гризала гадния Бонус  Ако си склонна на компромиси, може да обменим информация относно видовете хляб без бяло брашно и техните вкусови качества
Фрезия, понеже не мога да намеря такава икона, да знаеш, че размахвам заплашително пръст в момента    Нали съм лошото куче на темата, и все повтарям диета, лекарства...... та и сега да не изневерявам на себе си 

И аз да се присъединя към съветите за Мама Цоцоланка: трябва да се спрат всякакви газирани напитки, да се спре кафето, защото допълнително пречело на клетките да реагират на инсулина (по думите на диетоложката ми), от соковете се позволяват смесени фрешове от плодове и зеленчуци, като плодовете се подбират според въглехидратното им съдържание (да са с по-ниско). За хлябовете Доди е права - има начин и без бяло брашно пак да са достатъчно вкусни . Много си падах по кулинарията и често се отдавах на гастрономически фиести, но след като ми поставиха диагнозата инсулинова резистентност преобърнах и хранителните и готварските си навици.
Аз също мога да похваля Метфогаммата (аналог на Сиофора), че ми вкара цикъла ми в нормалните рамки (около 30 дни) и възстанови овулацията ми много бързо.

Ох....този хляб......Не ме плаши тази диета.......Защото както писах и по-горе - сокове и газирано не пия редовно(1-2 пъти в месеца и то не кока-кола,а лимонада напр.), кафето го спрях заедно с цигарите преди повече от 7г., нямам проблеми с колбаси и меса, готви се почти на 98% у нас пилешко и то без кожа!, не пия алкохол, ориз ям, но картофи ям повече, пържено избягвам, въпреки, че пържа, но гледам да е по-рядко, но на хляба не мога да устоя.......Да, не слагам много бяло брашно, може би около 100-150гр. за 700гр. брашно. Но пък често правя кифлички, пица, питка и така........На този етап само мога да кажа.... - ще намаля хляба постепенно и ще се постарая да го огранича до минимум......Пия си чиста водица, в последно време фреш от портокал+грейфурт+киви, банани - избягвам, защото знам,че са калорични, при възможност без прясна салата не сядаме, не ям солено, а сладко - правя, но рядко и него ям, най-много няколко блокчета шоколад и това е. И тази диета спазвам вече 7-ма година.......Тази година бе доста стресова за нас, много проблеми и грижи имахме около работата, все още една част от проблемите не са разрешени и това доста ме ограничи в движението.......Иначе редовно си ходихме пеша, всеки уикенд с децата бяхме на открито и ходихме пеша в парка........

Лошото е,че не ям редовно.......Ям редовно вечер.....Сутрин заради Сиофора закусвам, иначе години наред сутрин карах на вода и плод. Имах и 1 разтоварващ ден в седмицата, въобще на тема хранене единствената ми слабост са тестените неща. Много стрес ми се насъбра тази година и всичко оставих на заден план, за съжаление........

KayRenn благодаря ти и на теб.......Ще си правя хляб-грахам, ама и това брашно стана скъпо......

Dodichka компромис за 150гр. бяло брашно не може ли? Слагам и семена в хляба - това не може ли да мине за смекчаващи вината обстоятелства??????

Миле, благодаря ти и заради другата тема!


Момичета, благодаря ви изключително много!!!!!!!!

Точно в това е проблема - нередовното хранене. В офиса ме бъзикат, че съм като бебе: храня се на всеки 3 часа . Винаги гледам да имам някакъв зеленчук или кисело мляко за междинна закуска.
Освен това се твърди сред определени научни среди, че инсулина, както и пролактина, е стресозависим хормон и се покачва при силен стрес.

Мама Цоцоланка, така ме разсмя рано-рано  Виж сега, ние първо не можем да бъдем сигурни дали при теб става въпрос за инс. резистентност. Както казах от изследванията, които си направила, тази диагноза не може да бъде поставена с категоричност. Дай първо да видим резултатите от обременяването, пък тогава ще ти пусна няколко статии, които на мен ми подействаха като невероятен стимул. Ще ти подскажа само заглавието на една от тях - Инсулиновата резистентност в състава на смъртоносния квартет. Не искам да те плаша, в никакъв случай  Искам да ти кажа аз какъв стимул имах, за да спазвам диетата с такава строгост. След като си открих заболяването, защото колкото и нескромно да звучи, наистина отидох в болницата с думите - имам СПКЯ и Инс. резистентност, идвам да ми потвърдите диагнозата с конкретните изследвания,  и съответно след като тя беше потвърдена, започнах да чета много статии за това заболяване. Няма да ти казвам какъв цвят беше лицето ми, докато четях. Изобщо не ми трябваше да ме убеждават, че трябва да спазвам диета. Устата ми сама се затваряше от ужас. Знаех, че диабета диша във вратът ми, а той както знаем е състояние, от което връщане назад няма. А и мислех, че така се приближавам до мечтата за моето бебе.  Първите два месеца умирах от глад, няма да крия, но и за миг не си помислях да прегрешавам. След това дойдоха и първите добри резултати от контролните изследвания, първите поощрителни думи от доктора, и това ме стимулираше допънително. Просто започнах да гледам на храната по съвсем различен начин вече. Не търсех удоволствие в нея. Открих че в диетичните щандове има доста интересни нещица всъщност. Между другото успях да наложа този начин на хранене и на мъжът ми, но изглежда мръсника ходи да си дояжда другаде, защото от 120 кг. надолу не мърда 
Стреса, на който си подложена обаче, също е важен фактор. Дано нещата да се оправят при вас  и да имаш повече време да се погрижиш за себе си 

Да, точно това и аз снощи установих за себе си....Че ако не взема мерки, колата може да се обърне фатално. А профилактиата е най-доброто лекарство!

Аз съм обратен случай - колкото повече чета и колкото повече ужаси установявам, толкова повече не взимам мерки. Психологическия елемент е много силен.

Да споделя, дано ви бъде инересно и полезно.....Откак се помня все са ми казвали, че съм пълна. Особено баба ми.......За баба си установих,че независимо,че ще стане на 85г. все си е суетна и все се пази много да не яде,че да нямала корем.....Та баба ми с приказките си установявам,че най-много ми е повлияла.......За нея все си бях пълна, все не бях като другите и т.н. И аз заживях с тази нагласа и психиката ми се разби още от най-малка възраст. И тогава като контра на всички приказки, аз си втълпих в главата,че мразя диети, че не искам да съм слаба и т.н. Докато.....Докато в днешни, съвременни дни, гледайки си снимките като дете и девойка установявам,че не съм била чак толкова пълна, колкото ме изкарват. Не може да се каже,че съм слаба, но в никакъв случай не съм и пълна! Била съм НОРМАЛНА!!!!!!! Всички диети, които съм спазвала в живота си, не са дали никакъв ефект, просто защото психически аз ги отричах и явно това е повлияло. Защото проблемите ни не са толкова в самите органи и болести, колкото в главата ни!

И като четях тези дни вашите постове за диети и пр., пак нещо в мен се забунтува......Както и писах по-горе в последните 7-8 години много литература изчетох за рационално хранене, здравословно хранене и какво ли не още. Промени се режима на хранене на семейството ни - чипсове, снаксове, оцветени сокчета и какво ли не още - са сведени до минимум! За сметка на плодове, мюсли, пълнозърнест хляб и пр. Не се отказваме и от ходенето пеша! Но чуя ли думата диета - психологически ми влияяе много, много зле!

Но снощи си казах точно това - диабета ми диша във врата.....Въпреки,че и в рода на майка ми, и в рода на баща ми няма диабетици, но има колкото си искаш пълни хора(е и слаби се срещат, но главно от страна на майка ми). А аз явно съм се метнала на баща ми. И си казах - няма да се заричам, няма да си обещавам.......Но ще се постарая доколкото мога да спазвам малко по-стриктен хранителен режим. Снощи напр. съвсем малко коричка от хляб ядох, а тази сутрин - мюсли с кисело мляко. Достатъчно все още стрес има около мен, за да си наложа и стрес в яденето. Привърженичка съм на постепенните неща. Както от раз не са станали килограмите ми, така и от раз няма да се стопят........Но е важно да има последователност!

В момента се чувствам много подута. Защо - нямам обяснение!

И......си казах и друго - нищо няма да си слагам на сърце! Каквото стане - стане, каквото дойде - такова. Както е казал и Толстой - Върши каквото трябва, пък да става каквото ще! За потвръждение на това ще ракажа за двамата дядовци на една позната.

Единия дядо цял живот е живял в Балкана. Сами са си произвеждали с бабата и зеленчуците, месо - само пилешко, не са пушили, не са пили.....Въобще здравословен живот откъдето и да го погледнеш. Рядко са били на магазина. Много позитивно е гледал на живота. Но......той непушача и с живот на чист въздух - на 56г. умира от рак на белия дроб!
Другият дядо - софиянец откак се помни. Живее почти на пъпа на София. Коли, газове, автобуси, пазаруват с бабичката си само от магазина. Също не пие и не пуши, и много рядко яде месо. И то пак купено от магазина. Бил е по лагерите  по комунистическо време - т.е. тормозен много от властите. На 95г. е в момента, жив, здрав и продължава да се радва на добро здраве..........

Та така......докъде стигна до там........Но пък и ще се постарая да дам най-доброто от себе си!

И друго - още един въпрос......Как седи въпроса с пуканките, семките, печените фъстъци........

Желая на всички нас - освободени съзнания, чиста мисъл, позитивизъм и слънце в душата, защото се убедих, че всичко е в главата ни! Освободете се психически, не се страхувайте, не се депресирайте и рано или късно добрите резултати ще дойдат на мястото си!

п.п. Мога да ви пусна снимки от преди - т.е. като булка и сега - просто за сравнение какво може да направи психиката с човека.......

Отлично знам, че това са нещата към които трябва да се стремя, но..... пътя към тях съвсем не е лек. За мен сякаш е по-лесно да измъчвам тялото си с всякакви диети и тем подобни, отколкото дори да си помисля, че един ден мога да освободя съзнанието си от цялата тази тежест, която носи и да започна да гледам позитивно. Като един същински представител на зодия скорпион, погледа ми върху нещата е по-скоро скептичен и много трудно мога да си представя живот, изпълнен само с позитивизъм и светли мисли. Знам, че това е правилния път, но не мога да го намеря 
По същество сега - преди да започна лечение и аз непрекъснато се чувствах подута. Сякаш цяла нощ са ме помпили с въздух като гума. Не съм много сигурна на какво се дължи това. Може би организма задържа течности, знам ли 
Мама Цоцоланка, самия факт, че си започнала да обмисляш въпроса, означава, че ти вече действаш по неговото разрешаване. Имаш подкрепата и разбирането на всички нас  А на всички мацки тук, аз пожелавам твоето тройно щастие  Сигурно е невероятно да си майка на три хлапенца. Дай Боже всеки му!

П.С. Относно ядките и пуканките, тук си имаме специалист по разрешените храни  - Сима се казва, и ще се радвам да се включи 

Мама Цоцоланка, като разказваш за детството си, все едно, че чета за себе си, но при мен майка ми беше фактора, който ми повлия негативно. За нея винаги съм била и ще бъда дебела. Дори като ме заведе при нейна позната диетоложка, лекарката се изненада и каза, че не съм изглеждала толкова зле, колкото съм била описана.
И аз не харесвам думата диета, затова ползвам термина "хранителен режим". За мен диетата е синоним на модно увлечение, докарващо на организма повече негативи, отколкото позитиви.

Та в моя хранителен режим ядките можеха да се приемат в ограничени количества (50гр седмично) само ако не са печени и/или осолени. Хапвах сурово кашу, бадеми, лешници и орехи в минимални количества.
За пуканки не си и помислях.

Мама Цоцоланка,

Това е най-позитивния и красив постинг, който съм срещала тук! Напук на това, че съм силен, сериозен и корав индивид изведнъж ми се прииска да те гушна. От сърце 

Аз винаги съм била слаба и елегантна до преди пет години, когато след един спонтанен аборт главоломно започнах да качвам килограми. Сега съм дебела и естествено това не само ме депресира, но и рефлектира върху целия ми живот. Никой от хората, които не са ме виждали от пет години не може да ме познае.
Хормони в норма, кръвна захар в норма - килограмите си стоят. На нисковъглехидратен режим + сиофор съм от почти осем месеца. Ефект - почти невидим.
И нямам вече оптимизъм
Мисля, че дойде време да кажа - такава съм и да харесам сама себе си. Белким се пооправя.
Отделно на това мъжа ми е с диабет тип 2, вследствие на това с мъжки фактор и съответно бездетни засега.
Начина ни  на хранене е напълно приспособен за него, като резултат - той отслабна 25 килограма, а аз - видимо нищо.
Е да му се не види 

PS - Ще проверя за ядките довечера   
Която и храна да те притеснява - питай, ще отговарям бързичко.
Само за хляба да вметна - не е категорична забраната за бяло брашно - дори на хората, страдащи от диабет тип 1 / инсулинозависими / им се позволява консумация на бяло брашно към типовото в съотношение 1:6
Категорично на 100% е забранена само чистата захар. Всичко друго си има определен процент позволеност.

И аз винаги съм била слаба ( на моменти даже кльощава) и когато за 3-4 години качих 20 кг. без да променям особено хранителните си навици, направо полудях. Трудно ми беше ходенето, дишането, гледането в огледалото...... много зле се чувствах, и то най-вече физически. Сякаш носех още един човек върху себе си. Радвам се, че започнах да възвръщам отчасти предишния си вид.
Симичке, силна прегръдка от мен 
Кайрен, как сте с бебо? Надявам се всичко да е наред при вас.
Замалко да забравя  Мама Цоцоланка, давай снимките насам.

Момичета трябва да се научим да се обичаме такива каквито сме.Онзи ден си гледах снимките отпреди три години -там съм цели 35 кг по -слаба.И не приличам даже на себе си .Но едва ли съм била по -щастлива и здрава.
Сега си казвам , че ако не мога да изпъкна с  перфектни мерки сигурно имам други качества ,които  заслужават да бъда уважавана и много обичана.Вече не се притеснявам , че си купувам голям номер панталон и , че трудно си намирам такъв.Обичам себе си такава каквато съм и забелязвам , че и хората започнаха да гледат на мен по друг начин.
Пък и нали знаете на този свят има слаби жени и хубави жени 

Доди, добре сме засега, след седмица ще видим как се развива дребосъчето. Аз продължавам да съм минус килца след забременяването и с изненада установявам, че организмът ми сам се грижи да се храни рационално. Става ми зле от всички "забранени" храни, предпочитам киселите и не толкова сладки плодове, месото не ме влече, млечните също се свеждат само до ниско маслено кисело мляко. Карам почти само на постни супички и манджички, а в неделя изнудих мъжа ми да купим 2кг различни репи и сега не сядам на вечеря без салата от настъргани репи и моркови (това е много странно за мен, защото аз като цяло не обичам ряпа).

М.......да.........

Аз се научих да се обичам такава каквато съм! Така.....освен, че се забелязвам отдалеко , друите ми екстри са - очила + заекване. И си представяте как всичко това се отразява на психиката на една девойка - пълна, заекваща и с очила.......Имах период, в които се вталих......Точно тогава и се бракувах. Това бе през далечната 1992г. 1993г. бях в отделението за стерилитет в Майчин дом. Лекуваха ме абсолютно на парче, без да отчетат характерните ми особености - каквото правиха на останалите момичета, такова правиха и на мен. Нищо, че нямаше друга като мен - без цикъл! По думите на 2 независими лекари един от друг - единия в Благоевград, другия - в Добрич - ми казаха, че терапията, която са ми предписали е за 50-год. жена, която навлиза в климактериума. След това лекаря в Добрич ми изписа рецепта - Клостилбегит и Микрофолин форте и в началото на 1996г. станах мама. И от този момент нататък започах да пълнея стремително. Още по-видимо и количествено пък бе след като родих третото дете. Много, много напълнях! Това става през 2003г. Изпаднах в депресия! След много сълзи, размисли и страсти си казах - КРАЙ! До тук! Не можех да се понасям. Решението бе в ръцете ми! Имах 2 избора - или да продължа да рева и да се оплаквам, или да се приема такава каквато съм! От рев и самосъжаление никой не се е оправил, и затова избрах втория начин.

Да, започнах да се обличам в широки дрехи, които бяха по-модерни, но и по-скъпи. Предпочитах да имам 1 дреха по-голяма, но хубава, отколкото 3, но по-бабешки. Започнах да показвам на околните, че се обичам самата себе си. Не може ти да не се обичаш,а другите да те обичат! Започнах да се самоуважавам, да показвам,че аз също имам достойнство и че красотата не е външно измерение, а въпрос на чар, усмивка и приемане такъв какъвто си. А който пък по една или друга причина цени на първо място красотата, то тогава той няма място в списъка ми на приятели. И никога не ми е бил такъв. И....да...едни хора си заминаха, но на тяхно място дойдоха други. Още по-стойностни и истински приятели. За останалите хора - не ме интересуваше какво мислят за мен. В края на краищата ако те имат бляскава външност, това не означава, че нямат други черти в характера си, които се стремят по всякакъв начин да скрият.

Бях себе си! Започнах да се развивам, да се интересувам от нови неща, не спирах да търся новото, въобще - по един или друг начин да инвестирам в себе си. Напр. разучих нови компютърни програми - сама и в помощ като тук от мамите от Хоби, така и от уроците от интернет. И имайки предвид - прави каквото трябва, пък да става каквото ще - участвах в един конкурс и бях приета на първо място. И на новата работа(на която издържах само 6м.) знанията ми помогнаха, направих няколко презентации, никой друг не го можеше това, и аз просто се издигнах в очите на колегите си. И те вече не виждаха в мен пълното тяло, а моженето ми! Станах една от търсените колежки. А за работата ми с компютъра и това,че работя бързо с нео, помогнах на една колежка за една по-специфична работа, и шефа бе доволен и ме премира 100лв.

И ето как това,че от мен струеше светлина и чар, спечелих нови приятели, а дори и пари, които аз въобще не очаквах и не съм ги търсила. Сега - родължавам по този начин. Да.....изпадам и аз в депресии, но пък се и боря да не остана в това си положение. Тежко ми е, но животът е борба и кой е казал,че ще ни е лесно? Лесно няма. И до скоро ми бе в подписа една мисъл на Лилибон - да пожелаеш на някого лесен живот, означава да му пожелаеш животът му да е празен и пуст. Защото истинските неща винаги изискват усилия. А усилията не са лесна работа.

Вече не ме инетресува как изглеждам, дали в разговор заеквам. В интерес на истината - всеки ми казваше, че заекването не се оправя.....Но....аз до 12кл. сама си правих упражненията от логопедката и сега само в редки случаи заеквам, дори са ми кавали,че въобще не личало! Вече не ме интересува,че пазарувам от магазин Макси - какво от това? Знам,че това, което е в душата ми и сърцето ми, отношението към хората и към самата мен - това е истинското и стойностното, това е красотата. Защото тя остава да ухае дълго време след като и се разделил с хората. Ще забравят парфюма ти, но топлата дума - никога!

Дори вече се шегувам с външния си вид, не се комплесирам. И установявам,че хора, които нямат видими проблеми имат къде-къде повече комплекси от мен! Радвам се на живота доколкото може това в България да се нарече живот, но като ми стане тъпо - гледам аз да си направя веселото и разнообразието - да отидем на пикник, да отидем до някаква близка забележителност, да заредим по някакъв близък на семейството ни начин батериите си......Защото човек ако не се зареди, съвсем скоро ще падне и ще бъде жив тялом, а мъртъв отвътре. Ще живее, а животът ще изтича през пръстите му, ще си прави планове за неясното бъдеще и ще пропуска ясното настояще.

Дано не съм ви оттегчила........

Прегръщам ви! Всички! Горещо!

Преди и Сега - Държа да отбележа, че и двете снимки са от сватбите ми......Първата от гр. брак, но тъй като нямахме църковен - за 15годишнината ни решихме да си поправим грешката. И тъй като не успях да намеря костюм в светъл цвят, бях в досадното черно! Купувам си дрехи в светли цветове, без да ми пука за нищо!

Разкошна си

Наскоро попаднах на снимките от църковния ви брак и докато ги преглеждах единствената ми мисъл беше - Тази жена сигурно е невероятно добра душа, щом Господ я е дарил с такива сладки деца, при това три!
Сега знам - наистина СИ!

Мама Цоцоланка, споделям мнението на Сима изцяло - страхотен човек си  Благодаря ти за това, че придаде нов облик на темата ни, за надеждата, за силата, за куража, които вдъхваш    Определено имахме нужда от човек като теб, който да даде нов заряд на всички.
Разкошна булка си - и на двете сватби    И знаеш ли, убедена съм че светлите цветове са точно твоите цветове - те отразяват цвета на душата и сърцето ти.
Имам едно голяма молба към теб. Моля те, когато ни видиш унили и ревливи, когато се заредят едни тъжни постове тук, идвай да ни напомняш как трябва да се живее този живот. Имам чувството, че доста често го забравяме напоследък.