Публикувана: 14 окт. 2008, 10:47 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2009, 00:37 ч.

? към младите шофьори(КИ) - 2

119 907
1 121
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво представлява спорът за използването на аварийни светлини при паркиране?
Какви са неписаните правила, свързани с използването на аварийните светлини в контекста на спора?
В кои ситуации се препоръчва използването на аварийни светлини?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво представлява спорът за използването на аварийни светлини при паркиране?
  
  Спорът за използването на аварийни светлини при паркиране включва различни гледни точки относно тяхното използване. Някои участници подчертават, че те се използват за предупреждаване на другите водачи в специфични ситуации, като рязко намаляване на скоростта или благодарност. Други обаче твърдят, че това не е предвидено от закона и се основава на практика и неписани правила на пътя.
- Какви са неписаните правила, свързани с използването на аварийните светлини в контекста на спора?
  
  Неписаните правила, свързани с използването на аварийните светлини в контекста на спора, включват използването им за предупреждаване на други водачи при специфични ситуации като внезапно намаляване или увеличаване на скоростта или изразяване на благодарност. Тези правила се основават предимно на практика и опит и не са изрично дефинирани в закона.
- В кои ситуации се препоръчва използването на аварийни светлини?
  
  Аварийните светлини се използват при внезапно намаляване на скоростта, изразявайки благодарност към другите участници в движението, паркиране на оживени улици и предупреждаване на водачите зад вас за специфични опасни или изискващи повишено внимание ситуации.
- Какви са някои неписани правила, свързани с паркирането?
- Какви са типичните преживявания на младите шофьори през първите им месеци зад волана?

# 210 8 апр. 2009, 21:41 ч.

Sofia
Мнения: 1 649

Аз в началото като трябваше да паркирам и все търсех някой доброволец около мен да ми подсаже какво да правя, и те все се намираха. Нали ако иска да продължи трябва първо да ми разкара кората от пътя Laughing

Да не говорим че преди това обикалях по 1 час докато намеря място за 2 коли, та да се опитам да паркирам там. Ама като видиш зор и... с малко повече практика, сега доста мъже ме гледат ококорени като паркирам от раз.

# 211 8 апр. 2009, 23:32 ч.

Мнения: 743

Всичко е въпрос на време и на шофиране, разбира се. Важно е да имате желание, мерак. Лично на мен ми отне 1 седмица да се науча да паркирам успоредно на тротоара м/у 2 коли. В началото, след като си взех книжката, се чудех как ли ще се движа сред останалите коли, как ще си намирам място, достатъчно за да паркирам АЗ. Вече не се замислям за нищо. Уверена съм и съм спокойна. Беше ме страх да си запаля цигара доста дълго време, сега пуша, сменям дискове, говоря по телефона /понякога и без хендсфри/ Blush

, но съм овладяла колата си и не ми е тревожно. Дори мъжът ми заспива по време на дълъг път. Имах притеснения като се кача на друга кола как ще се справям - и това мина, карам всяка кола без да имам проблем. Просто е необходимо време.
Успех на всички!

# 212 10 апр. 2009, 21:50 ч.

Мнения: 1 269

Посъветвайте ме, моля ви! От 93г имам книжка, но не съм карала изобщо до миналото лято, когато изкарах опреснителен крс от 8 часа. Карах си няколко пъти след това, но с маневрите - паркиране, потегляне на планински участъци, престрояване в големи кръстовища..все още имам неяснотии. От почти година не съм карала. Сега имаме и доста по-обемиста кола и не се престрашавам още да я подкарам. Дали да не упражня малко паркиране за начало или.. Rolling Eyes

# 213 10 апр. 2009, 22:30 ч.

Варна
Мнения: 773

Аз имам книжка от година и половина.От начало се позасилих да карам , чак и детето качвах. След това имах период, в който ме беше страх. Мъжът ми постоянно мърмори, че нямам желание да се науча, че не карам достатъчно и т.н. Аз желание имам, но като знам, че трябва да изляза половин час по-рано, за да намеря широкото место за паркиране лошо ми става. Не мога да се науча и това е. Нямам ориентир за габаритите на колата незнам защо. Доста още трябва да покарам, но така като се притеснявам незнам дали ще стане.

# 214 10 апр. 2009, 22:56 ч.

Мнения: 1 934

Цитат на: pazzza в пт, 10 апр 2009, 21:50

Просто трябва да се качиш отново на колата! Карай събота и неделя,когато е по-свободно, по по-малките улички!
И още :карай сама, защото като направиш грешка, ще се усетиш, пък ако не се усетиш, все някой ще ти свирне и ще разбереш.

А ако си с някой, в 99% от случаите , този някой ще ти вика и ти ще се стресираш!
Успех!

# 215 10 апр. 2009, 23:37 ч.

Мнения: 101

Ооо банда

Аз практикувам доста паркиране и взех да се окопитвам леко. Обаче още не мога да свикна с габаритите на колата. Карам три автомобила, щото всъщност карам каквото ми дадат. Та и трите не са от най-малките. Най-зле е положението с на мъжо колата, защото е един огрооомен стар кораб, който постоянно гасне в ниските обороти. Колко са ме псували по кръстовищата:)

# 216 11 апр. 2009, 11:23 ч.

Мнения: 1 269

Цитат на: Kölsches Mädel в пт, 10 апр 2009, 22:56

Цитат на: pazzza в пт, 10 апр 2009, 21:50

Ще се вслушам в съвета!

# 217 11 апр. 2009, 13:21 ч.

Мнения: 46

Цитат на: didika в ср, 08 апр 2009, 23:32

Все едно аз съм го писала.Привет на всички!От 3 години карам и вече дишам спокойно.Зора ми беше първите две седмици и както сте писали по-назад присъствието на мъже е строго непрепоръчително(забранено) поне в началото.Успех!

# 218 12 апр. 2009, 22:41 ч.

Мнения: 63

Шофирам активно от август 2008 и първият път, когато се качих сама беше някакъв ужас. Два часа стоях на паркинга пред блока и не смеех да тръгна /даже и малко си поревах/. По онова време нито приятелят ми , нито брат ми имаха време за мен, а освен 24 часа при инструктора нямах никакъв опит. Осмелих се да потегля и с около 20 км/ч по задните улици успях да направя първия си опит и оттогава се возя все сама или предимно с жени. Придобих вяра, че умея да се справям и се чувствах добре допреди 3 месеца, когато се наложи да шофирам в присъствието на приятеля си, който освен, че е професионален шофьор, притежава и транспортна фирма и винаги той е карал, когато излизаме. Повярвайте ми самочувствието, че умея да шофирам ми бе сринато до основи - разсеяна си, разполагаш се много близо до осовата линия, пречиш на останалите, не се престрояваш правилно и т.н. и т.н. Сега, когато се наложи да ползваме моята кола, тържествено му връчвам ключовете и го оставям да се свива с 2-та си метра височина в моето миниатюрно Рено Туинго и да мрънка колко му е неудобно /на фона на габаритите на неговите бусове и автобуси/. Призовавам ви и вас - не ги возете освен ако няма друга възможност, защото колкото и ще ви научат, толкова и ще ви изкарат извън равновесие и пак нищо няма да разберете!

# 219 12 апр. 2009, 23:32 ч.

Мнения: 453

И аз давам ключовете на мъжа ми, щото нервите ми са по- ценни Wink

Като съм сама, по- добре си виждам и разбирам грешките! А като ме навика, да се чудя защо ми е кофти- дали заради грешката или заради скандала Thinking

# 220 13 апр. 2009, 10:40 ч.

Мнения: 46

Мен като ме навика и започвам да правя грешка след грешка.УЖАСНО е да се пътува с мъж в повечето от случаите.

# 221 13 апр. 2009, 16:28 ч.

Мнения: 2 062

Аз карах с брат ми известно време - той е такова желязно спокойствие, само веднъж съм го стреснала и то малко. Така, че може и с мъж ама трябва да е спокоен.

# 222 13 апр. 2009, 16:46 ч.

Мнения: 103

явно не тр да е със собтвения мъж, приятел, а с брат, колега или др роднина, моя така ме учи 10 год и вс ене успя да ме научи

# 223 16 апр. 2009, 11:30 ч.

Мнения: 37

Цитат на: galia_mi в пн, 13 апр 2009, 16:28

Аз имах такъв успех с приятелят ми,беше абсолютното спокойствие.
До колкото с баща ми като съм карала,направо съм спирала на средата на пътя и съм си тръгвала пеш,до такава степен ме е изкарвал извън равновесие.Разбирам го като човек,който е с професионална книжка и има зад гърба си хиляди километра,но все пак всички започваме от нулата!

# 224 16 апр. 2009, 11:50 ч.

Мнения: 448

Имам книжка от 18 годишна.(сега съм на 26)Взех си изпита от първия път и бях много горда от себе си.Научих се да карам много малка, по разни извънградски улички.Много ми харесваше и си мислех, че шофирането винаги ще ми доставя удоволствие.Е, определено не е така Sad

След като си взех книжката съм карала няколко месеца и то рядко.След това се запознах с мъжа ми и все той ме возеше, после забременях(категорично отказах да шофирам), после дадох колата си на майка ми, понеже на мен не ми се налагаше да шофирам.За всичките тези години съм шофирала веднъж-два пъти на 5-6 месеца.Всяко сядане зад волана ми е било като за първи път, понеже практика ми липсва.Сега колата ми седи пред блока.Майка ми замина за чужбина и количката си е на мое разположение.Карам я през 2-3 дни общо взето, за кратки разстояния и всеки път умирааам от страх Blush

След малко трябва да изляза и като знам, че ще е с колата сърцето ми препуска лудо, разтрепервам се...Не знам колко време ще ми трябва за да свикна, всеки казва поне няколко месеца редовно каране и съм готова.
Иначе предпочитам да не съм сама.Когато мъжа ми е до мен съм супер спокойна, говориме си, смеем се и си карам спокойно.Казва ми понякога сега направи това или онова...никога не ми е викал!Всеки път ми казва, че си карам перфектно.Е, допускам някои грешки, но то е нормално.

Незнам, дано скоро свикна, че това си е цяло мъчение.Дано страха изчезне Praynig

Иначе съм карала най-различни коли(мъжа ми се занимава с това и все ги сменяме)Обещал ми е в скоро време автоматик, все си мисля че ще ми е по-лесно.Вие как мислите за автоматика?

Препоръчани теми

Транзитни номера за кола извън ЕС

Въпроси всякакви за автомобилите и задволанните устройства - шофирайте внимателно през 2025 година!

450
Автомобили

Съвет за закупване на нова кола

Паника на шофьорски изпит

20
Автомобили

Причина:

Причина: