Подсъзнанието може всичко 3

Здравейте момичета    

По темата за спасението на душата.По принцип  Бог не изисква от нас спасение, в смисъл че не го налага. Той само ни го предлага като възможен вариант, който ние можем да приемем, но можем и да отхвърлим. В това се изразява и свободата на волята ни. Само от нас зависи дали ще се обърнем към Бог или ще се отвърнем от него.

Момичета, сега се сещам за един филм, който много ви препоръчвам -  "Остров" - невероятно силен и въздействащ, лично мен много ме впечатли.
Има го в Замунда - http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=94160&hit=1
П.П.чак сега обърнах внимание на рейтинга на филма 

Ето и един цитат от него - "Как да живея?
- Всички са грешни, живей, както си живееш. Само гледай голям грях да не направиш."

nora13 , това албумче е със снимки от Рупите ли? С нетърпение очаквам да го видя 

Рупите са наистина едно невероятно място. Няма да забравя първия път, когато отидох там. Усещанията ми тогава бяха невероятни и неописуеми. Първото нещо, което ми направи впечатление беше тишината и някакво странно усещане за сгъстеност... Особено край термалното езеро. Не знам как точно да го обясня... Въздухът там беше друг и самото ми възприемане и осъзнаване на мен самата беше друго, много различно. Сигурно ви звучи странно, но така се чувствах. Всичко ми беше по-бавно, като на забавен кадър, а аз по принцип съм много експанзивен човек. Едновременно с това имах усещане за изостреност на сетивата...
Тези  усещания след това вече ги нямах нито в самия Петрич, който е на няколко километра от Рупите, нито в Мелник и Рожен...
Явно енергетиката на това място е много силна. Би ми било интересно, ако и други, посетили Рупите споделят какво са почувствали 

Здравейте момичета  !В Бургас започва курс на Норбеков и се чудя дали да се запиша  .Някоя от вас ходила ли е или чувалили сте отзиви? четох в един форум - доста противоречиви.
За книгите -имам доста (около 40),почти всички казват едно и също ,но поднесено по различен начин

това е повече от вярно 
Аз и за това се чудя за Норбеков ,дали няма да разправят нещата които знам вече. А упражненията ,могат да се видят и в нета  .
Хубав и спокоен уикенд  !
ЧервеноВинце
  ,разказвай, всички обичаме твоите разкази!
 

elena, кажи де в нета могат да се видят упражненията, моля.
Аз имам една позната която е била на първо и второ ниво. Знам, че е махнала очилата.
Някъде обаче четох, че ефекта намалява, когато спреш да правиш упражненията.
Но не е ли така с всичко в този живот...
От друга страна знам, че курса не може да се сравни с прочитането на книга.
Точно сега чета Път към младостта и здравето и се чудех няма ли някъде упражненията в нета. 

pitt_76  
http://rutube.ru/tracks/379594.html?v=2a8132e01fb3881f85bffe43c01c6a34
http://www.vimeo.com/1194990?pg=embed&sec=1194990 
това намерих за сега .Аз само да кажа ,че имам перфектно зрение .Но имам едни болки в кръста, нещо от рода на радикулит. Сега се зачетох в Опита на един глупак ,доста е забавна.
 

В torrents.ru има страшно много неща на Норбеков - книгите му, дискове, ДВД-та, аудио-книги и какво ли не още 

ЧервеноВинце , и аз чакам с нетърпение да се включиш с разказ за хотела   

Благодарско, току що изкарах едни 47 минутки на първо ниво - ставни упражненийца, много добро, харесва ми! 

Здравейте сродни душички...

Ина ..благодаря ти мила, от все сърце за филма" Разговор с Бог"     Чак днес на спокойствие изгледах и двете части. Страхотен е филм!!! На няколко метс си поплаках...    Например в  момента, където  в един фургон той  намери храна, и седна пред фургона да яде, и едно момченце,което беше с майка си  го гледаше....и там се разплаках.И секунди след това и самия Нийл се разплака...   Също така , на няколко места  се казваха такива думи и изречения, че влизаха направо в сърцето, и от там в мен  се надигаше  някакво чувство... което не мога да опиша с думи..но сълзите ми се лееха...То е радост и благодарност разбира се, че  истината ни се поднася  по толкова прост  и разбираме начин. Не знам как ви подейства на вас, но на мен този филм  ми подейства много дълбоко.Макар , че имам и трите му книги,  явно имах нужда да гледам филма! Ина, една голяма прегръдка от мен , за това че сподели 

А сега за странния хотел ...

Ами още като влезнах в този хотел първия път и усетих, че е специален, не не знаех защо! Знаех само от книгите , че той е стар исторически хотел.... един от малкото които са пазени от Юнеско.И ето какво ми се случва последните няколко дни...

Всеки ден слизам долу в бара през деня през деня, понеже имам работа да уча нови песни и ...имам чувството и усещането, че не съм сама.   Много странно, но чувам някакви шумове , които не знам от къде идват...Защото до мен има един бар, който е затворен с решетки през деня. Точно от там се чуват стъпки, тракане и скърцане...а няма никой.Само аз съм там.  Тези дни беше доста студено и духаше вятър и си мислех , че е от вятъра. Но няма как вятъра да е вътре в бара...нали. Тъй като това се повтаряше няколко дена... разбрах, че не се лъжа и не халюцинирам! ЧУВАМ ШУМОВЕ БЕ!

 Реших да споделя с някого,  вечерта след работа, седнала на любимата каминка... горе на рецепцията се заговорих с нощните пазачи  относно това , като им казах, че мисля че" целия хотел скърца от старост " И те знаете ли какво ми казаха, и то с невероятно  спокойствие... те ми казаха, че в хотела има ДУХ!!!!!!!!!!!!!!!

Помислих си , че ме взеха  за мезе. Викам си,идва  нова пианистка  в хотела, дай ся да и вземем акъла...   Обаче по-късно  историята се потвърди и от готвачи и сервитьори!

Става въпрос, че преди време, собственика на хотела , който се казвал Кнут, си имал прекрасно семейство, жена с две деца...Но един ден  се обесил...и никой в града не знае защо! Това било голяма загадка не само за семейството му, но и за местните хора.  Та това бил духа на собственика...който много обичал хотела си.

Е това/ за обесването/  може би не трябваше да ми казват...

Та той обичал да "шашка "хората. На някои им се показвал...

Повярвайте ми , че аз самата в  началото ама хич не исках да   повярвам на това, но  това се потвърди от още няколко човека от персонала.  Трябваше ми информация от няколко източника, не само от един....така че аз продължех разследването си.  Капака на всичко това беше, когато на другия ден един от сервитьорите каза ,че един от главните готвачи напуснал миналата година, заради този Дух!!! Той постоянно му се явявал, събарял бутилките с кетчуп ...  и ония човечец се уплашил да не превърти и напуснал. Е тука вече се закикотих ...чак пък да напусне...ха ха.Обаче отвътре ме гложди  нещо бе хора...

След като си хапнах вечерката , хванах  малките помощник готвачета/там имат млади стажанти/ и ей така като на майтап им споделих , какво съм чула от сервитьора, за напускането на един от готвачите... И те НЕ ОТРЕКОХА! 

 Хората в местността и работещите в хотела знаели за Духа и  отдавна са свикнали с него...Казват че бил добър ...Егати. Явявал се "видим " най-вече нощем...и то в  кухнята!!! Аз там вечер след работа реших да не влизам...

 Иначе  през деня , когато чувах тези шумове около мен, знам, че трябва да обръщаме внимание на всички детайли...и да сме нащрек за всеки знак... аз така и направих! Само дето не можах сама да разбера , що за шумове бяха това и от къде идваха....

Утре си тръгвам и ад споделя, че мен много ме харесаха в този хотел. В смисъл, как си върша работата...а  и аз много харесах хотела и работещия  персонал там. Искат ме догодина пак. Сега обаче, аз не съм сигурна дали искам да се върна в този хотел...хем искам..хем не искам...  

В някои книги съм чела за духове, но никога не се бях" сблъсквала с тях". Та понеже много не вярвах...на ми сега!

Не знам какво чувствам..не е страх, знам че няма да ме изяде Духа или да ме нарани... ...но  ама едно такова нещо, друго, което ме кара да си задавам въпроса..Защо това ми се случва?!

Той явно ми показва с поведението се...че е там. Аз ГО ЧУВАХ!!! Но се молех ДА НЕ ГО ВИДЯ. НЕ ИСКАХ ДА ГО ВИДЯ....

Аз наистина не съм чела много за духове и умрели. Не ме е интересувала тази тема никога.Доста съм боса в тази материя...  Момичета, споделете...какво мислите за тази ситуация? Как да я приема...Какво ли значи това?

благодаря ти Червено винце  за прегръдката, днес имам особенна нужда от прегръдки, макар и виртуални!
Преживявам изключително гаден момент в живота си и въпреки всичко което съм чела и знам, някак си не успявам да го приложа на практика. Как се излиза от голяма черна дупка? Всъщност знам, но кога ще намеря сили да го направя

Ах мила... какво става?  Натъжих се... много бих искала да помогна... Мога ли с нещо...  

Миличка, знай че винаги има решение, може да излезнеш от черната дупка. Мисля , че на повечето от нас се е случвало...Много е важно да не губим надеждата. Писах ти нещо на ЛС?   

Ина, миличка! Само кураж и никакво отчаяние! Нали знаеш, че винаги има изход! От всяка една ситуация!
Спомни си притчата за най-мъдрото изречение, което са определили мъдреците на Соломон - " И това ще мине..." 
Много предгръдки   

ЧервеноВинце , този дух проявавал специален интерес към бутилките с кетчуп, така ли?  Много ми стана смешен този момент, представих си го образно и си се смях с глас 
Сега сериозно. Какво да правиш ли? Ами нищо. Просто не му обръщай внимание. Ако видиш нещо странно, дръж се така сякаш нищо не се е случило. Горкият дух не може нищо да ти направи, той просто си витае там 

Хайде и аз да споделя нещо. Един-единствен път ми се случи подобно преживяване. Случи се през едно лято преди няколко години на вилата на родителите ми. В двора имаме беседка, която гледа към улицата. Там много обичам да си чета и да мързелувам. Един следобяд седях си във въпросната беседка и зубрех неправилни глаголи. Спомням си го този ден като да е сега. Кучето ми беше още живо тогава и лежеше под масата. В един момент повтаряйки си глаголната форма, за да я запомня, вдигам глава, поглеждам към улицата - обикновено празна по това време и в горещината, която беше - и виждам една жена да върви по нея. Изненада ме дрехата на жената - беше с нещо бяло и на главата с шал. Няма да забравя, че си помислих мигновено - Не й ли е горещо с тези дрехи? Стана за миг. В момента, в който тя се изравни с мен, извърна се, мисля че ме видя и изчезна. Просто изчезна. Помислих, че й е станало нещо лошо, че е припаднала и тръгнах към вратата, а кучето след мен. То не беше усетило абсолютно нищо. Излишно е да казвам, че улицата беше съвършено празна, нямаше никой. Каква беше тази жена, какво беше всичко това и до днес си остава загадка за мен. Може и да съм била слънчасала  Но знам какво видях.
Такива неща си съществуват и мисля, че не трябва лекомислено да се отхвърлят. Е, разбира се, не трябва и да се вманиачаваме излишно на тази тема 

Точно това изречение го имам закачено на корковата дъска пред мен от преди около  4 месеца 

Ето ти една синхрония в най-чист вид!   
Това означава, че много скоро ще излезеш от дупката