Едни МАРТенчета още в къщи си се гушат, други трябва в яслата да слушат!

Здравейте от нас!

Успях да прочета набързо за какво сте си бъбрили в новата темичка.

Искам да честита на патерица именните дни на всички празнуващи през тези дни! Да сте здрави, усмихнати и късметлии!  

Кари беше малко настинала тези дни - само с температура се разминаваме до сега. Бяхме си вкъщи тези дни, но днес я пуснах на ясла, тъй като сутринта беше бодра и нямаше Т. Тази вечер съм нощна смяна, та се надявам с тати да нямат проблеми и да сме преборили болестта  

За забраните - ние преди няколко седмици преподредихме цялата ни дневна и стаята на Карина и прибрахме нещата така, че до там, където тя може да достигне, да няма нещо, което да и забраним да пипне. Просто и на мен ми беше омръзнало да вървя след нея и да повтарям НЕ. Иначе навън е доста чисто при нас, а детските площадки се намират на голямо тревно пространство и няма боклуци. Но когато се е случвало да пипне нещо мръсно съм й казвала, че не се пипа, защото е мръсно и тя го е пускала на земята. За лапането на пръстите съм се примирила и не й забранявам да ги лапа. Може и да звучи безхаберно, но просто не виждам смисъл да й забранявам това след като знам, че думите ми няма да я откажат. Един ден сама ще се откаже   Установих, че много от нещата, които забранявам, всъщност не са чак такъв проблем. Примерно има един шкаф в кухнята, където прибираме на Кари храните и млякото. Тя много обича да бърка там, а аз преди само й виках НЕ, но всъщност в последно време установих, че детето си отваря шкафа, взема си лъжичките и почва да си ги реди и така се занимава сама около час. Така че май всяко зло за добро  

Winnie, много се радвам (а и да си призная завиждам), че при вас е чисто на вън. За тревните площи също. Нямам думи колко много ме тормози мръсотията по софийските улици и градинки.
Калина отдавна има разрешението ми да пипа в кухненските шкафове, които достига. Гледам там да няма опасни неща. Много хубаво и продължително се забавлява с разни панички, чинийки, лъжички ...

 Здравейте, момичета.
 За забраните: Много интересна тема. Аз също понякога изперколясвам и викам, ама се старая да е по-рядко. Обаче ако питате Гено "как вика мама?". Той  размахва пръстче и вика "не, не, не". Значи можете да си направите изводите колко често го употребявам.   Иначе и аз разсъждавам като Уини, ако не е опасно за него или за бебето и ако не може да се счупи или ако не пречи на моите работи - значи е позволено. Но има неща, които са винаги забранени, без да правим никакви изключения. И ако тази забрана се наруши, веднага и винаги има неприятна последица за Гено - заминава наказан.  Освен това много често даваме избор - или ще стоиш мирен на столчето и пускам песнички да гледаш на компютъра или слизаш и почваш да си играеш с играчките. Или пък като се глези му казвам или продължавай да се глезиш и заминаваш наказан или спираш с глезотиите и продължаваме с играта. То не че е голям избор, но му създава усещането, че и от него зависи нещо. В крайна сметка съм забелязала, че забраните, които сме наложили на Гено и обясненията, които правим са много повече от забраните на другите деца около нас, но пък затова имаме едно разсъдливо момче, което мисля, че разбира границата за приемливо и безопасно поведение.
 Аз съм много по-добре.  Кръста ме боли много малко вече. Днес пак съм сама с децата и дано се справя.
 хайде сега чао от нас. После ще напиша още нещо за възпитанието, което исках да питам.

Мая, от няколко дни и аз съм така със Стефи, ако искаш ми вярвай, но в понеделник ако имаше от къде да се хвърля щях да го направя. Кисела, хремава, вече с кашлица и пресипнал глас, но не й попречи 2 часа да ми се дере, провесена на врата и викаща в ухото ми. Днес имаше драматична истерия в кабинета на личната, която продължи по пътя към майкини, защото държеше да я нося, а просто няма начин, бременна в почти 8 месец да я размъквам по улиците, тикайки празната количка. Това което правя е да я накажа с игнориране, след като стигнахме до майкини я оставих сама да се качва по стълбите, колкото и жално да посягаше към мен ръчики /сега докато го пиша сълзи се стичат, но тогава никак не ми беше до нежности/, а аз качвах количката към третия етаж. Сега се чувствам психически и емоционално изтощена, не зная до кога ще се овладявам, ако тя продължава във същия дух.

Ох, момичета, май това са "ужасните 2 години". Айде спокойна вечер, пък утре пак 

Танче Генова, знам, че вече си споделяла, но моля те пак да обясниш аз наказването. Какво е наказанието на Гено?

Иха, бройте ме и мене в отбора . Тази вечер баща му го отнеса, като се прибра пак по никое време, а аз бях изтощена от "стискане на зъби", обяснения, повтаряния, потретвания и т.н. Иначе в кухнята има само един шкаф, в който може да пипа ( с разни кутии, тенджери, джезвета) и той си го знае. Понякога се опитва да се зарови в друг, но е бързо отсвирван. Просто няма къде да ги занеса нещата, защото кухнята ми е на преустроена тераси и шкафовете са основно отдолу.

Но пък да ви развеселя как го подсригахме днес  - срещу едно блокче шоколад даже си и замете космите след това .

Добро утро!
Пак аз съм най-ранобудната.  Ще сервирам една закусчица с кафе по този повод:

Бъдете силни днес и нека малките (дребните) дразнители от ежедневието не ви изнервят, а да ги подминавате с усмивка и вдигната глава!

Мини, как е Стефи?

honey, а как е Али?

Гери, а ти добре ли си вече?

И аз благородно. Наистина тук е страхотна мръсотия, като за голяма част ние сме си виновни. Направо се вбесявам, а се случва често, докато се разхождаме и някои да си метнат торбичка с боклук през балкона.
За забраните и глезотията, и ние сме така. Вчера като Мини се наложи да я мъкна на ръце и да бутам количката, натоварена и с покупки. Просто не искаше нищо друго, освен "мама гуш". А на постоянното "не" направо вече не обръща внимание. Опитах да я изолирам наказана при беля, в някой ъгъл, но тя не иска да стои на едно място и трябва или да я държа, при което се губи смисъла на наказанието.
Гери, Танче Генова, да оздравявате.
Успех и на всички ясленчета!
Лек ден на мамите!

dakra, много ме развесели, но внимавай че ако знаеш какво следва.... ВАВА ДА НЕ ЧЕТЕ (че може да се разочарова  )... та мой Мити освен няколко кандидатки и комшийката, с която се прегръщат и целуват и ще се женят почна да прави и допълнителни предложения за женитба:
1. Педиатърката ни (добре изглеждаща но е на възрастта на баба му), падна от смях жената, че в този момент влезе нашето Джи Пи и му се похвали;
2. Баба му (майка ми) .. дядо му не се дръпна само каза "Да видим колко ще да дете само" 
3. Кристина (от ДГ): "Мамо, аз ще се оженя за Кристина, тя има нови блузи  ", аз:"Добре мамо тъкмо няма да й купуваме"

Добро утро и от мен!

Също като Танчето разрешавам да играе с неща, които не могат да се счупят или не са опасни по някакъв начин за нея. Ако все пак прави нещо, което е категорично забранено, казвам "не" и не отстъпвам. Тя се опитва да се тръшка, полееееекичка застава на колене и си поставя челото на земята, но ако никой не й обърне внимание, след полови нимута се откзава и започва да се занимава с нещо друго. Веднъж съм я удряла по дупето след две предупреждения; ужасно много ми се обиди, но престана да прави това, което не трябваше. Забелязала съм, че когато има повече публика, тръшкането и мрънкането продължават повече; очевидно разбира, че от толкова много хора около нея, все някой ще й угоди. Но ако сме само двете, нещата изглеждат съвсем различно. Ако пък много се заинати, гледам да измисля нещо интересно, с което да я разсея - например започвам да й късам малки хартийки и я карам да ходи да ги хвърля в кофата за боклук - може да направи 80 тегела с абсолютен кеф; понякога се престарава, де, и току намирам по някоя играчка или дистанционно в кофата.  

Мини, и Ева иска да се гуши в мен с авторитарното "гушам мамаТА"

Вчера се прибра с рисунка от яслата - с червен флумастер надраскано на един лист и отгоре лелята залепила едно жълто пиленце и написали име на картината "Пиле в гнездо" от Ева  

Хубав ден на всички!  

Относно нервите май отбора е пълен, а "ужасните 2 г." не са толкова постоянно ще се увеличават
Браво на малката художничка 

Здравейте момичета!!!
Вчера не успях да се включа само попрочетох малко.Днес след оставянето в яслата ходих до новата ми работа(сменям само клона с по-близък) да се запозная с колежките .
Али е все така там е по-спокойна казват , че през деня рядко се присеща за мен и плаче , и се заиграва вече доста.Но следобед идва новия голям проблем.Спи по максимум 1 час и се буди и започва да пищи.Незнаят как да я усмирят да не събуди всички.Ще видим днес как ще е.А и сутри продължава да рони сълзи ама като изляза спира.
Аз съм от по-нервните майки по принцип, въпреки , че детето ми много слуша!Сега обаче малко я поглезвам след яслата и думата "не" се чува многооооо рядко!
Айде туй засега!!!
Лек ден на всички!!!

Добро утро ,момиченца 
Някаква "нервна"тема сте подхванали.
Кой казва за "ужасните 2 години".....те при някои деца се умножават по две-три ...та продължава до пубертета ,за да се слеят с него

та за нервите-най-голямото и успокоително хапче е наречено"завръщането на работа".И ако империята/детето/не отвърне на удара /с плач  в яслата"/ това означава ,че  лечението ще помогне.Обаче понякога има едни "клонинги" дето постоянно  атакуват.Тези клонинги се наричат"сополиииииииии"....та и през този филм се преминава 

за забранените неща-и аз съм установила колкото повече са "НЕ"-тата ,толкова повече Виктор се изнервя и започва да се заинатява.Така ,че любимите му места като  по -ниски шкавчета и чекмеджета са пълни само с безопастни за него неща.Та нека си ги рови ,разхвърля и подрежда на воля.

Я да ви питам-във вашите градове така ли е:1.Спазва ли се районирането за ясли и градини.При нас записването за ясли е от 2-ри 01.За градините записването се измества през април.
2.Разрешено ли е на директорките на ясли/градини да събират пари на ръка за консумативи ,играчки...ремонти ..пердета ..
3.Застраховани ли са за сметка на Общината децата ви срещу злополука???

Питам ,за да се ориентирам дали нашия Кмет е направил наистина нещо повече за града ни.Той преди два месеца забрани със заповед така наречените"доброволни"дарения ,които са един вид рекет за родителите.Увеличи двойно парите за хигиенни материали в градините/да нямат оправдание директорките да искат от семействата/ ,във всяка градина ще има машина ма мин.вода ,ще увеличи /вече е залегнало в новия бюджет/парите за нови играчки ,ремонти ,обзавеждане.

Здравейте, аз днес май най-накрая съм добре, благодаря ви за загрижеността Вчера изкарах едно сериозно разстройство, но от около 20 часа не съм имала "повик" и се надявам да съм се справила Между другото имам съмнения, че това беше страничен ефект на Нурофен Стоп Колд, който реших да пия.

За нервите - присъединявам се към мнението на Данинка, че до известна степен "лекът" е тръгване на работа или поне някакъв друг "обществено полезен" труд, различен от гледането на детето. Аз самата явно съм доста изнервена и на моменти крещя на Киара направо истерично въпреки че като цяло тя е добричка (т.е. не ме нервира постоянно). Но точно неща, които сме повтаряли безброй пъти и въпреки това тя ги прави, ме нервират, понякога пове1е, отколкото е необходимо. Знам, че не трябва така и май трябва да си намеря някаква терапия (нещо, което да правя и да се чувствам полезна и удовлетворена от това, че го правя), защото засега все пак не планирам завръщане на работа преди Киара да стане на 2 години.
Иначе и аз гледам да забраняван предимно опасните неща, като има и някои принципни положения, на които държа - например "не яж манджата с ръце и след това не се мажи по цялата глава".

За мъротията навън - аз най-много се нервирам от кучешките изпражнения, малко или много другите боклуци не ми се струват чак толкова опасни. Киара горе-долу е научена - като й кажеш "това е боклук и е мръсно, не пипай", тя не го пипа. Е, събирала е някой друг фас...

А, сетих се за Преси и сладките му ушанки - много мила картинка е с тях!

Танче, дано повече нямаш такива произшествия и дано си се възстановила напълно.

Дени, да ти кажа аз как наказвам Киара - слагам я в креватчето, защото тя също не би стояла някъде другаде наказана.

Норче, браво на Ева, все така да продължава

Вече забравих какво друго си говорехте, но много хубави работи желая на всички