.И на мен не ми беше никак коледно, обаче днес влизахме в един магазин за играчки и продавачката заговори на Яна за Коледа и за подаръци. Отделно, че магазините вече са украсени и ходим да разглеждаме лампичките и топките. Та Яна набързо си поиска някакви играчки, разказах й за дядо Коледа по-подробно, а тя пожела да украсим елхата. Имаме една малка изкуствена, обещах й уж утре да я украсяваме, като баща й си е вкъщи. Обаче той като си дойде и тя пак се присети за тая елха. По едно време аз съм в спалнята, а те се появяват с кутията с елхата. Викам му "ти ли я извади?", а той "аз мислех, че ти си я извадила". Та тази елха стои в един шкаф с неща, които не искаме Яна да пипа и не отваряме в нейно присъствие, за да не й привличат вниманието. Затворен е с една от тези бебешките заключалки на Чико, дето са с лента и 2 маргаритки, като едната трябва да се завърти, за да се извади лентата. А елхата не я е виждала, откакто сме я прибрали там миналия януари. Значи нашата помни отпреди 10 месеца, че е там, отворила си е закопчалката, за която ние си мислим, че държи шкафа затворен и си извадила кутията. Ние бяхме
Викам й "ти от миналата година ли помниш, че е там?", като че знае тя какво е миналата година
. А тя, нали си е папагалче, ми вика "Аз помня от миналата година, че е там"
. Та набързо я украсихме, утре ще си купуваме лампички.gery_roz, и аз не те поздравих
. Не си спомням каза ли в кой квартал си? Ще се включиш ли и ти в нашата среща (ако успеем да се организираме, де).Много болнички има, бързо да оздравяват всички
.Моят колит дано успее да се позакрепи до празниците, че да караш на супи по Коледа си е тъпо
.

Нали е задължителна май предучилищната поне?И как се справи , аз не си представям Юл да е в къщи до 6 год
Ема също бърка по шкафове, но ние сме вдигнали всичко което не трябва да пипа на високо.

Много ме подтиска такова мрачно време и нямам никакво настроение. Дори музика съм си пуснала и пак не помага.
Но аз да пробвам нещо - Не
Въобще не дава. "Няма бличаш се мамо" "Туй не убаво" и не ме оставя на мира
,както бяхме при играчките и тя разтуря аз подреждам и крещя,търчи дивее,хванах я да тръгваме към касите да си бута малката количка и като се стрелна, не мога да я хвана, и се изгуби измежду рафтовете,търся, викам,няма-то малък магазин ама с много рафтове- като лабиринт и не мога и не мога,оставих количката на касите ,питах охраната - не е излизала,някъде в магазина трябва да е,обиколих го целия,ходих до играчките няколко пъти не и не,никъде я няма,хиляди мисли ми минаха през главата от- как събаря някой рафт,до- някой я взима и край,е не няма го това дете,обикалям обикалям,ама то като са много рафтове лабиринт и иди намери някой,ужас,най - накрая я съзирам от далече при играчките седи награбила с две ръце разни неща,една огромна близалка гумена няква,един сок държи един дядо коледа шоколадов,ох отрепах се да я търся тя си пазарувала 
Добре, че момчето, с което работя, е разбрано и не ми прави проблем, като му казах, че малката е болна. Тя е при другите бабовци и дядовци
и вече няма сополи. Ще видим сега на яслата как ще е. 
