Някак си не ми се струва честно да съобразявам времето си с нещо и някой, който явно няма видимо желание да ми отделя същото време и да го съобразява с мен.
Винаги съм си мислела, че в този живот трябва да има някакъв баланс по отношение на дадено - получено и като тегля чертата, не намирам смисъла.
За да съм по - конкретна - "малко" гадно се почувствах, че сякаш нарочно изведнъж някой реши Общофорумската среща да е точно по времето, за което със сигурност се знае, че нямам начин да присъствам, но карай, както се казва.

Сигурна съм, че желаещи ще се намерят, както и ще има доволни от решението ми.
Не се отписвам оттук, просто загубих желание да се раздавам повече.С тези от вас, с които общуването ми така или иначе ми носи нещо позитивно и духовно, ще продължа да си общувам по един или друг начин.





Та това е оплаках се.
, но все пак така като ни захвърляш, поне ни намери мама осиновителка, че аз като сираче се почуствах.
)))

