Споделете 96

Не мога да се снимам, камерата не ме обича. То един господ знае дали съм красива, но аз така се усещам днес. Да не разваляме хубавата работа с фотоапарати. До утре сигурно ще ми мине

Естер, точно от там я поръчах.
Писаха ми, че все пак поръчката
ми остава и при първа възможност
ще ми я доставят.
Тук е мястото да споделя за едно
много мило ЛС 
И тук голямо БЛАГОДАРЯ !!!

Калине, направо си плаче за цитат в подписа това, което си казала Аз когат се почувствам красива, може да е само чувство, ама никой не е в състояние да ме убеди в обратното...и vise versa - ако ще всички мъже да ми се обясняват в неповторима краоста, ако не се чувствам така - не прихващам....

А, Джули, моето инфо е от последния петък, та явно книжарниците вече са били щурмувани и не е останало...

Добре, че влязох да почета темата. Благодаря на Калина и другите, че ме разсмяхте, тъкмо се бях почти разциврила от умора и безсилие /нещо на Елена и става и не знам какво, сигур зъби/

И аз бях на родителска среща, но темата беше Здравословно хранене и имаше среща с диетолог, на който жалко, че не записах бисерите. Обрече българските мъже на неживот след 50 годишна възраст - от тогава до 75, когато умирали разбираш ли, било МЪКА..За всичко естествено са виновни пържолите и битовият алкохолизъм. О! И солницата, която се сервирала с ритуален удар в средата на масата и в която средностатистическият българин топял пържолата преди всяко отръпване. Имало си и специален термин с това солене без да опиташ храната преди това как е...пристрастително било. Да не припарваме и до шоколад заради промишления маргарин в него. Оплю разделното хранене, защото "Е как няма да ядем сандвичи"! За всяко казано нещо липсваха аргументи, а на тяхно място имаше цветущи изрази и примери от българският бит. Накрая закръглен баща изрази притеснение за синчето си, което ходело и залитало, не можело и да става дума за наднормено тегло, а било изяло едно прасе за годината.. Въпросното диетологче наричаше колежките си некадърници без дипломи, а ученичките, на които изнася лекции - мацки.
Накрая, след като дружно решихме, че колкото и да желаем да живеем здравословно, пазарът не предлага голям избор, човекът заключи - оправяйте се, гледайте си семействата и всеки да се оправя поединично!

Какво друго. Имахме семейна дискусия - бива ли кмет на столица и кандидат за бъдещ премиер, да се снима гол. /Списание По-здрави, което върви с Жената днес, където бат Бойко има нелицеприятно несъразмерен облик и видимо полага усилие да си глътне шкембето, замазано като мускул/
Аз казах - не е редно, не мога да си представя някой европейски кмет така, за премиер да не говорим...
Той каза - абе що не, ако е свестен и си върши работата няма лошо... /говори по принцип, не за пожарникарчето/

Друго какво. Смятам, че трябва поговорката Трудът краси човека да се подложи на обществена дискусия. На мен мързела ми се отразява по-добре на визията.

Благодаря, на който ме прочете. Знам, че съм досадно обстоятелствена, това е защото през деня почти не разговарям, само муча и ъ-кам.

Наздраве!

Бебе е, да. На пангара е вече.

ДеЩоВиди, диетологът само за мъжките нездравословни навици ли говори? Да разбирам ли, че за мен няма опасност, ако практикувам топене на пържоли в солница и битов алкохолизъм? Примоция за жени, а? Ех, това ми дава надежда. А аз дори не пия безразборно хапчета и антибиотик при всяко кихане.
Ехее, ще живея хем нездравословно, хем дълго! Ще чакам любимия да се спомине на 75 (предвещаните от диетолога), и си стягам багажа за Сан Тропе.

Хихи.
И за жените говори. Но те са по-склонни да се зарибяват по здравословното хранене, защото са по-суетни, свързавт го с по-добър външен вид и т.н.

Споделяла ли съм ви, че съм крайно, тотално, необратимо непоследователна? Не знам дали има лек. Всекипът се захващам снещо с огромен ентусиазъм, задвижвам нещата и после бавно и постепенно намалявам темпото докато не спра. Но съм и отговорна. насилвам се и ги довършвам, но с голям тормоз над себе си и след много време.
Магистратурата обаче се отказвам да завърша. По-скоро ще запиша друга или ще си остана бакалавър.

Гюлфия, не си губИ времето в чакане. До 75, ехееей, може ние да се споминем...Ако решиш да пътуваш по-рано, свиркай, че нещо ме е стегнала шапката - тесничко ми се вижда в къщи. Една стара песен ми се навърта в главата - за джапанките в сака. Ех, мечти.

А къде е Вълкът? Губи ми се от няколко дни  

Дали да не си сложа пак онова "следполунощна", може пък да ми се доспи?!

Какво има да си объркана, изселникът Шамси Мутлудован те поздравява.
Ние пребивавваме из разни болници, надявам се утре да пренощуваме в университетска. Вече сме неразделни с Вълчето. Ако остана без работа ще се реализирам като платен придружител в болница. Оправям се из коридори крила и гишета, бумащина, спя по диванчета.
Тони, много ти грозно кучето бе, то и аз не съм красавец, ама чак пък толкоз.
Напълно разбилраемо е да искаш да се оттървеш от него, ама чак и пари да му искаш.

Добро утро !

Тони, не го ли подаряваш?М? Веднага ще те отърва от него.
Не е грозно бе Вълчо, така са го снимали.Много са добри тези кученца, но...и много скъпи.
Та затова ако е подарък, го взимам веднага 

Прекрасен ден ви желая !

Правилно, извратеняшките неща са скъпи.
Вълчицата е с бронхопневмония, на антибиотици.

Аз вчера битово пия от обед, в отчаяни опити да си потуша главобола. Иначе, ДеЩо, на тоя диетолог можеше да му натъртиш за френския челен опит- ядеш пържолка със сметанов сос, пиеш червено вино с мазохистично удоволствие, практикуваш сещате се какво френско и накрая имате най малко сърдечно съдови заболявания в цяла Европа.
Казах ли ви, че днес е Денят, в който ще спечеля от тотото 

Тоя диетолог да си глеа работата, викам аз. В момента ям усилено шоколад, защото ми е ЗЛЕ!!! Много!!! захарта май ми е паднала, треперя, и едвам вървя. Заведох Станислав до градина на автопилот и после се питах оставих ли го или не. Но пък излязох сама покрай охраната, значи, съм го оставила.

Здрасти! От вчера сме направили четири картички с Ния. Използваме всякакви подръчни неща и флумастри. Много хубави станаха.
Ния лека-палека се научава да оцветява, без да излиза от ръбчетата, много съм доволна.

Има едно филмче "Мистериите на Джей Джей" за малки самолетчета - много е спокойно и образователно-занимателно.

Когато готвенето, хапването, пийването и сливането на дни е реалност - време е човек да се върне на работа.