Хм, аз съм живяла цял живот с баба и дядо и знам повечето от икономиите, за които говорите. Не режа салфетките на две и не си събирам мръсната вода, но някои неща определено са ми били полезни - то е по скоро светоглед - гледам цените на стоките, сверявам си касовите бележки и винаги гледам да пазарувам на промоция или разпродажба. Тук е лесно, прави се за всякаква храна и стоки. На битово ниво мъжът ми ме научи да не съм пестелива, макар още да не мога да схвана концепцията му за ''постоянно светлия коридор, да му е уютно като се прибирал вкъщи''.
- Публикувана: 8 апр. 2009, 14:24 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2009, 20:41 ч.
Икономични ли сте?
Между другото, нещото което винаги правя е да си вземам касовите бележки. В магазините винаги ме гледат на кръв като си прибера бележката, въпреки, че това е мое право. Сигурно си мислят че сравнявам артикул по артикул, знам ли... Мъжо пък ми се смее, защото портмонето и джобовете ми винаги са пълни с бележки. 
А го правя, защото няколко пъти ми се е случвало да попадна на развалена стока в срок- не можеш да я върнеш без касов бон. Не съм толкова богата, че да плащам за боклуци. 
А го правя, защото няколко пъти ми се е случвало да попадна на развалена стока в срок- не можеш да я върнеш без касов бон. Не съм толкова богата, че да плащам за боклуци. една позната филипинка каза, че ще си подстриже косата, че така харчи много шампоан. 
Абе, не е лъжа, че се харчи много шампоан с дълга коса. Една голяма опаковка отива за две седмици. Следователно давам по 18 лева месечно само за шампоан. И балсама ми излиза толкова ...
Е, в никакъв случай обаче, не бих си подстригала косата.
.Започвам да изпадам в силна депресия само като си помисля,че около мен може да има хора,които живеят по този начин.
Абсолютно!
Баба ти все с шампоан и балсам си е мила косата. Отиваш и си изкопаваш повечко хума - защото в магазина е скъпа. А за омекотяване - оцет.
И едно ветрило - да гоня винарките около мен.
Баба ти все с шампоан и балсам си е мила косата. Отиваш и си изкопаваш повечко хума - защото в магазина е скъпа. А за омекотяване - оцет.
И едно ветрило - да гоня винарките около мен.
Преди много години, когато нямаше такива глезотии, на момиченцата им правеха прическите с лимонада. А тя тогава имаше захар. Може да си представиш каква радост за мухите.
Баба ти все с шампоан и балсам си е мила косата. Отиваш и си изкопаваш повечко хума - защото в магазина е скъпа. А за омекотяване - оцет.
И едно ветрило - да гоня винарките около мен.
баба ми също си плакне косата винаги със студена вода с оцет и не мирише на оцет след това. за сметка на това, косата и е все още много жизнена и здрава.
Преди много години, когато нямаше такива глезотии, на момиченцата им правеха прическите с лимонада. А тя тогава имаше захар. Може да си представиш каква радост за мухите.
Аз съм си правила бретона с вода и захар.
На битово ниво мъжът ми ме научи да не съм пестелива, макар още да не мога да схвана концепцията му за ''постоянно светлия коридор, да му е уютно като се прибирал вкъщи''.
За някои неща да, за други не.
Не хабя излишно ток, вода, и други ресурси, смятам, че природата трябва да се пази.
В същото време си купувам сравнително скъпи дрехи и обувки, ако ми харесват, както и давам много пари за хубава храна, често купувам био-стоки, които са скъпи. Но много се дразня от изхвърлянето на храна, затова пазарувам често, но по малко - за 1-2 дни макс. Харчим доста и за пътувания и екскурзии, така че, май не сме много икономични.
В тази тема наистина има потресаващи примери, хем тъжно, хем смешно.
Не хабя излишно ток, вода, и други ресурси, смятам, че природата трябва да се пази.
В същото време си купувам сравнително скъпи дрехи и обувки, ако ми харесват, както и давам много пари за хубава храна, често купувам био-стоки, които са скъпи. Но много се дразня от изхвърлянето на храна, затова пазарувам често, но по малко - за 1-2 дни макс. Харчим доста и за пътувания и екскурзии, така че, май не сме много икономични.
В тази тема наистина има потресаващи примери, хем тъжно, хем смешно.
Сещам се за още една икономия: приятелка на свеки като си прави чай, после не изхвърля торбичката, ами си я изсушава и я ползва още няколко пъти. Така процедира и с утайката от кафето - суши и прибира обратно за многократна употреба.
И при нея не става дума за немотия, а за начин на живот.
И при нея не става дума за немотия, а за начин на живот.
Навремето една моя съученичка като й се скъса каишката на часовника тръгна по магазините да търси нова и на следващия ден ми се похвали, че си изплела каишка за часовник на една кука. Малко кофти беше хватката със закопчаването, ама момичето беше много гордо с постижението си. Та тъй е тя: Чез пестеливост към изкуството! 
...Чрез пестеливост към изкуството!
.