Публикувана: 9 апр. 2009, 20:54 ч.
Последно мнение: 16 май 2009, 16:50 ч.

Борбата с рака- духовното оцеляване и физическото преодоляване-11

43 233
441
1

# 15 10 апр. 2009, 14:24 ч.

Мнения: 3 914

Ангелче,към първия пост,само аз засега мога да добавям линкове ,затова ако има интересни неща ще трябва да ми ги пращиш на лични,за да прибавям,но като гост не можеш да ми пишеш ЛС.Другия вариант е да ги пускаш тук и аз да ги добавям горе,но става двойно,не е беда де Wink

# 16 10 апр. 2009, 14:39 ч.

Мнения: 832

vessit, искам да ти кажа само това - когато си напипах бучките, знаех какво ми е (при мен имаше на напипване и в лимфите). Първите дни не знаех къде съм, коя съм и т.н. На няколко пъти страхът така ме хващаше за гърлото, че имах чувството, че ей сега ще ми се пръсне сърцето и ще умра...И тогава, точно в тези моменти на безумна слабост и страх, мъжът ми беше този, който виждаше обезумелия ми поглед, сядаше до мен и с всичка сила ме разтърсваше за раменете. Говореше ми най-оптимистичните неща, когато знаех, че беше уплашен до смърт, разсмиваше ме до сълзи, когато бях убедена, че го е страх, вярваше в мен така, както...не мога да го опиша с думи. Не ми показа нито веднъж колко е уплашен или неуверен...И постепенно се взех в ръце.

Пиша ти това, защото искам да стигна до същността, а именно - ако той тогава се бе предал, ако се бе отдръпнал, ако ми бе показал страха си, може би и аз щях да се поддам на това или в най-добрия случай пак щях да си "стъпя" на краката, но след доста по-дълго време.

Мила, много е важно да си неговата сила, когато има нужда от нея. Прегръщам те силно! Успех! Hug

# 17 10 апр. 2009, 14:57 ч.

Мнения: 832

vessit, още нещо, много важно. Не бягай, не се крий. От диагнозата не може да се избяга като щраус, с главата в пясъка, тя няма да изчезне. Изправи се и гордо започнете битката.

Момичета, знаете ли нещо странно (и не толкова, като се замисля). Откакто се окопитих и приех диагнозата, не ходя прегърбена. Simple Smile

Преди все някак си се изгърбвах, от мързел ли, от какво ли. Joy

Сега обаче ходя много гордо и една такава изпъната. Просто реших, че борците не се прегърбват, а стоят силно изправени. Simple Smile

# 18 10 апр. 2009, 15:41 ч.

Мнения: 1 494

Кана, страхотни постове!!! bouquet

Такива именно ме карат да пиша. Може да е от старостта Outta Joint

, ама ме простете, не помня някога Кана да е писала, че я е било страх... Crazy

Когато силни хора, споделят нещо толкова човешко и лично...за мен няма по-голям стимул за мобилизиране. Значи всеки го може. Няма различни категории хора...
Абсолютно заставам зад всяка дума! Hug

На Вики мамата, ще събера всичко, което имам и ще ти го дам...

# 19 10 апр. 2009, 16:02 ч.

Здравейте дами,
не съм много редовна в писането , но и това ще стане...има много хубави теми в целия форум, пък и разговора с вас някак ми дава сили и ме радва.
Освен проблема с косата, който ви споделих наскоро ме мъчи още една мисъл. Тъй като съм на 26 години, без една гърда и с всичките тези отрови в организма....един ден ми се иска да имам деца. Ако някой от вас знае нещо по този въпрос нека да го сподели - дали има възможности, дали някой от вас е минал по този път успешно. newsm78

# 20 10 апр. 2009, 16:39 ч.

София
Мнения: 5 074

Моли, скъпа Peace

Сега ще те залеят с информация девойките Grinning

Аз ще си трая, щото съм дърта Joy

Кана

# 21 10 апр. 2009, 16:40 ч.

Мнения: 832

моли,

Едната гърда не те прави половин жена, даже напротив. А и ще дойде време за реконструкция, ако желаеш такава. Wink

За отровите - аз самата не ги наричам така. За мен химията е животоспасяващ елемент, необходим на нас. Wink

Но във връзка със забременяването - не се тревожи, ще имаш деца. Както беше писала вивир по-рано - организмът притежава невероятната способност да се нагажда и възстановява. Ще се възстанови и твоя. Ще почакаш необходимите години, за да се изчистиш от химията (момичета, нали беше 5 години?) и ще се имаш бебенце. Млада си, яйчниците ти си работят, освен ако не си на хормонално лечение. Тогава ще ти трябва още малко време след като спреш хормоните, за да могат яйчниците да възстановят дейността си. Wink

И да, има хора с нашата диагноза, че не с едно, а с по две и повече деца. Тук във форума еххо е така и когато се включи, ще ти потвърди. Горда мама на невероятна 3-годишна принцеса е. Само имай вяра и търпение! bouquet

аби, когато човек като теб напише такива слова, ме обземат такива емоции. Благодаря ти!!! Няма да казвам колко те обичам, ти си го знаеш. Wink

# 22 10 апр. 2009, 16:42 ч.

Да пропуснах да кажа, че съм и на Золадекс.

# 23 10 апр. 2009, 17:39 ч.

Мнения: 430

Благодаря още веднъж за пожеланията момичета!!!!

Днес съм тъжна, изпадам в депресия ли какво Confused

Хваща ли ви понякога страх , ами ако не оцелея?!Ами ако се върне?!Ами ако не успея да направя всичко, което искам да направя а този свят?Защо ме налитат тези мисли?
Защо не искам да покажа слабостта си в реалния свят? Чувствам се гузна пред някои хора, но някак не ми стига куража ,или не ми стиска да ги занимавам със слабостта си, да застана пред тях , и да кажа - прости ми?!Ами ако не успея никога да искам прошка?

# 24 10 апр. 2009, 17:52 ч.

Мнения: 708

Сиси, не мисли за това, а се върни и прочети постовете на Кана!
Кана, имаш едно БРАВО от мен! newsm10

# 25 10 апр. 2009, 19:30 ч.

Мнения: 179

Здравейте момичета искам първо да изкажа възхищението си от всички вас пишещите тук!Аз отдавна ви чета но досега не се осмелих да пиша.
Днес разбрах че майка ми си е намерила бучка.Казва че не била точно на гърдата по точно на едната но близо до средата между двете.От понеделник тръгваме по доктори и искам да ви питам за информация за добри лекари и ако може и цени за преглед мамография и там каквото е необходимо.Аз исках да отидем в онкологията в Дървеница но тя не ще и да чуе.Мисля да проверя и в 5 градска как стоят нещата при доктор Лора Дойчева ходила съм при нея на профилактичен преглед.Някоя от вас ако има инфо моля ви пишете ми дайте ми съвет къде да я заведа.Излишно е да ви пиша колко ме е страх какво ми е на душата знам че вие ще ме разберете Cry

От началото на 2008 година когато аз самата преживях конизация на маточната шийка защото ми откриха тежка дисплазия 3 степен винаги когато се чувствах обезсърчена уплашена и т.н. винаги влизах и ви четях и всеки път съм се възхищавала на вашият дух и вашата смелост!Бъдете все такива силни и смели жени и никога не падайте духом!Бъдете живи и здрави от сърце ви го желая!
За мен вие сте моето голямо виртуално семейство Heart Eyes

# 26 10 апр. 2009, 19:48 ч.

София
Мнения: 428

Сисе мила , изгони от себе си депресията и не бъди тъжна. Няма причина за това. Всичко което едно прекрасно същество като теб
може да поиска на този етап от живота си го има - хубаво и прекрасно семейство, работа, приятели....Мисълта за здравословния проблем е естествено да не те напуска, но нали затова правим необходимото лечение - за успешен край.Пък ако направиш всичко
на този свят, ще останеш без мечти, а това значи без бъдеще . Това не е възможно, нали ме разбираш. Винаги ще има нещо което ще ти предстои да направиш! Тепърва ще се радваш на своите постижения, така също и на децата! Знаеш ли има един хубав православен празник казва се "прошка" на който си прощаваме с близките и той се празнува всяка година!Така че това е решението, а не това за което си мислиш ти!
Ние всички ще оцелеем, защото както казва Кана ходим гордо изправени, защото сме обичани, а пък и ние си се обичаме! Hug

# 27 10 апр. 2009, 20:15 ч.

svetla1971 задължително отидете в СБАЛО (онко-болницата в Дървеница), аз съм болна заради лекарска грешка, а и заради това че не отидох първо в Дървеница да се прегледам.....но както и да е. Препоръчвам ти доц. Гаврилов (мамолог и хихрург), мове с направление да отидете, а може и така с/у заплащане (последния път му платих 40лв.) Той има и частен кабинет, нооо информацията като цени за там не е прясна така че не мога нищо да ти кажа.
МНОГО е ВАЖНо да не се паникьосваш и да се опиташ да не се страхуваш толкова, защото Ти ще си най-голямата подрепа на майка ти. Освен това е добре да внимавате и да слушате какво ви казват докторите, а пък и много жени от този форум предполагам ще споделят с теб информация.

# 28 10 апр. 2009, 21:57 ч.

Мнения: 557

Кана, толкова ми е познато това изправено движение. Твърда стъпка. . . Гордо вдигната глава. . . Никакво съжаление. . . Така че, Сисе, съмненията ги захвърли. Изправи се, стъпи твърдо, вдигни горе главата и право напред!!!
Соничка, как я караш ти, рядко влизаш, пишеш малко. А пък Ангелари направо си изчезна, както и Без страх. Какво ли стана и с Озарение. Мамамария също не се включва. Момичета, ако от време на време влизате и четете - драснете и някой ред да не ви мислим.
Моли, не мисля че има за какво да се притесняваш. Тук има примери за момичета минали през всичко и родили прекрасни съкровища.
Светле, тук е виртуалното семейство на много от нас. Аз лично съм толкова благодарна на всички момичета от форума. Толкова много са ми помогнали. Винаги са ми били опора. Можеш да разчиташ на всички от нас.
Вики и мама как можеш да говориш за излагация. Просто нещо си пропуснала. Толкова много ти се възхищавам newsm51