Публикувана: 2 май 2009, 22:03 ч.
Последно мнение: 9 май 2009, 17:37 ч.

Как сте със съседите

5 670
114
1

# 105 7 май 2009, 12:17 ч.

Мнения: 958

Ми добре сме, половината измряха, други се изнесоха и дадоха под наем, в цялата кооперация сме само ние, домоуправителката и един съсед, много кротък човечец.
Имахме един екземпляр, над нас, който само се чудеше с какво да се заядя, ама след като няколко пъти го търсиха да му връчат призовка се изнесе, и наемателите са свестни хора Simple Smile

Помня преди като дете, живеехме в един осеметажен блок, беше прекрасно, мъжете вечер се събираха пред входа, играеха карти или табла, винаги имаше ядене и пиене, ние децата си играехме около тях, нашите са ме оставяли на съседите, редовно сме си разменяли, кой каквото му трябва, аз като дете звънах на съседа, да ми отваря бурканчета с лютеница, идилия и то в София, как се промени всичко, сега хората не смеят да отворят, или ти говорят през вратата, гледат те с лошо, дали домът ти е по-хубав от техния, колата по-скъпа, семейството по-добре облечено. Грозна работа.

# 106 8 май 2009, 06:20 ч.

Мнения: 2 674

ne znam kakwo stawa,no wsi`ki sysedi po`naha da mi goworqt.

# 107 8 май 2009, 21:07 ч.

Мнения: 156

В чудесни отношения, никога не сме имали проблеми. Тук ни казват "италианската махала" - малко шумни, много весели, гледахме си децата докато бяха малки заедно и сега когато пораснаха пак сме заедно - пълна идилия. В събота или неделя се събираме в двора на кафе - златни съседи имам.

# 108 8 май 2009, 23:02 ч.

Мнения: 527

Цитат на: Съсел в пт, 08 май 2009, 21:07

Блазе ви! В Созопол всичко е хубаво Hug

, явно дори и съседите! Peace

# 109 8 май 2009, 23:27 ч.

Мнения: 166

Питай ги те как са с нас. Две години еженощен /да не кажа денонощен, че няма да ми повярвате/ рев на козицата, добре че слязохме на първия етаж, защото сега пък копитата са в действие. Да спомена ли и блеенето на непознати за човек и звяр висоти... Скоро ще се местим и точно тази вечер й обяснявах, че тук на мишките в мазето не пречим, хората са къде глухи, къде възпитани, важното е - не роптаят, но в новото местоживеене, ах, в новото местоживеене има военен /въоръжен/ на първия етаж, а панелите са над 20 годишни... Поне проблем с тийнеджърчето на шестия няма да имаме. Два шамара и спирало купона, така каза продавачът. То и без това аз проблеми с децибелите вече нямам - след трети поред изгорял усилвател и тонколони, които мога и за гардероби да ползвам, при това двукрилни. Със сигурност очаквам над нас да има и човек с увреден слух, в смисъл предварително. Това ми е карма, съдба някаква. Още от ранно детство съм закърмена със звука на телевизора от горния етаж. Където и да ида, той е над мен. Нищо, след 31 години започнах да свиквам. По-важното е да няма леля Златка, която е там, където и когато никой не я очаква.

# 110 9 май 2009, 00:15 ч.

Мнения: 110

Съседката под нас знае всичко за всеки даже онзи ден ми сподели че съседката Петрова от 4ет е бременна от съседа Литов от 5ет много важнна информаци . Сигурно ако я попитам ще ми каже и по колко пъти на ден ходя до тоалетната.
Съседката в апартамент от ляво до нас всеки ден ми изнася концерт я на Преслава я на Ивана я на Глория.
Съседа от дясната страна ми изнася концерти на Мерилин Менсън.
Детето на съседката над нас е запалено по латино музиката и непрекъснато в нас канти О аморе аморе мио.
Съседите от седмия етаж в средата много обичат да правят ремонти от 14ч-16ч.
Съседите от 5етаж от ляво се бият всяка възможна вечер.
Съседите от 8етаж имат две немски овчарки които сутрин в 5ч започват да лаят за да ги изведат на разходка.
Съседите от 2ет в средата никога не си носят картите за вратата. Имам чуството че като разберат че сме си вкъщи започват да званят на вратата нарочно.
Ама иначе добре се разбираме със съседите.

# 111 9 май 2009, 09:57 ч.

Мнения: 641

Ние сме в жилище в нова кооперация от 3-4 седмици. Кооперацията е с 4 входа, в нашия сме ние и още едни съседи. Оказа се, че електромерите ни са разменени, те живеят тук от 5 месеца, ние от 1 месец, а "нашата" сметка за ток огромна, тяхната - малка. Разбрахме се с тях без никакъв проблем, заедно до енергото - всичко точно. Тези съседи живеят 1 етаж под нашия, редуваме се с метенето и миенето на стълбите - когато мете съседката качва се и почва от нашия етаж и до долу, а не е длъжна, нали? Усмихнати, разбрани и отзивчиви хора - оставяла съм ключ за вкъщи у тях да го дадат на мъжа ми като се прибере.
Сега през почивните дни, докато ни нямаше ни разбиха и ограбиха апартамента. Установихме го като се прибрахме в 21.30 часа, викахме полиция ... всичко, както си е реда. Оказа се, че докато следователите взимат отпечатъци трябва да има 2-ма свидетели. Съседите под нас ги няма, действието със следователите се развива вече в 2 часа след полунощ. Нямаме избор, мъжът ми отиде в другия вход да търси свитетели. Много сме благодарни на хората - в 2 часа някой непознат да ти тропа на вратата и да ти каже - "обраха ни, ела ни за свидетел"! Дойде съседът и вися и той още час и половина, после занесе протокола и на жена си да го подпише, а тя у дома с бебе. Мисля си, че са малко хората, които биха постъпили така.
Та нашите съседи са малко, но сме много добре с тях. Wink

# 112 9 май 2009, 12:33 ч.

София
Мнения: 136

Има един пичага, с който се засичаме редовно.
Няма асансьор и аз качвам количката на ръце,
а онзи ходи подире ми, пуфти и подканя:
Не може ли по-бързо Joy

Голям процент от останалите са възрастни хора.
С младите не ни съвпадат излизанията и така.
Нямам оплаквания общо взето

# 113 9 май 2009, 17:32 ч.

Мнения: 156

Цитат на: alra в пт, 08 май 2009, 23:02

Цитат на: Съсел в пт, 08 май 2009, 21:07

Блазе ви! В Созопол всичко е хубаво Hug

, явно дори и съседите! Peace

Е, не всичко е чак толкова хубаво - просто имам късмет, че с всичките ми съседи сме заедно от деца - изпоженихме се а никой не мръдна от бащината си къща Grinning

. Какви ги има из стария град......... Леля ми вече е 60 и кусур годишна а още се оглежда като простира пране - някоя комшийка да не и намери кусур, че е простряла чорапи до гащи. Joy