Има ли работещи мами 2008

Здравейте,момичета!
Ние сме малко болни и не ходя на работа в момента.Аз пьрва се разболях,както винаги.След мен Денис,беше с Т и червено гьрло,утре сме на контролен и дано всичко е наред(така изглежда поне).Само тати ни все още е болен,но се надявам и той да се оправя вече,че малкия да не го повтори пак.Та,ако всичко е добре в сьбота се врьщам на работа след "дьлгата" почивка.

Мами, мами....как сте?
Аз от 4 дни работя и едвам издържам. Това да не спиш нощем и да ходиш на работа, е ужас някакъв. Добре поне, че обутах до четвъртък, още 1 ден и ще си почина криво-ляво.
Болничките да оздравяват, именниците да почерпят за здраве, а на всички - лек ден и спорна работа!

Всяко начало е трудно според мен. И аз бях така първите дни, при все , че нашият син спинка почти без да се събужда, но има вечери, в които ставаме по няколко пъти, а на другия ден трябва да си в кондиция . Но гледам да се успокоявам с факте, че винаг има хора в по- тежка ситуация. Свиква се, само да са ни здравички малките палавници, че когато са болнички е още по- трудно ( аз лично не мога да ползвам болничен)! Да е честит именния ден на всички, които днес празнуват.
 И сега малко off topic- Malena Malena,  аз май теб питах за онзи зоо парк на ФП?

Flufi, мен пита, ама до сделка не стигнахме... 

Здравейте и от мен. Моето "бебе" е родено на 30 Май 2008г. От следващия месец съм на работа. Психически вече се настроих, но и аз физически не знам как ще издържа - ясленче + първолаче. Баби наоколо нямаме, та ще се справяме някакси.
Връщам се да изчета темата.
Приятен ден!

Бебе и второкласник, ходя на работа, аоко не е бабата, бихме закъсали грозно.

Искам да попитам тези, които разчитат на баби - вие ли водите децата у тях, или те идват у вас? 
Все се чудя кой е по-удобният вариант.

Вергилия,аз предпочитам майка да дойде вьв вкьщи,от колкото да го водя(но и този вариант правим,според зависи).Като си е в нас ми е по-спокойно,а и с това приготвяне на багаж се притеснявам да не забравя нещо,все пак всичко си му е тук.От друга страна на малкия му е интересно,като отиде,сменя обстановката.

Вергилия аз също водя Виктор при майка, че му омръзва да стои на едно и също място.
Аз имам друго питане, как си оставихте децата на ясла (за тези който ходят) за пръв път.  Как ги приспиват как ги гледат как ги хранят толкова деца за мен е пълен "Х"?

Аз го водя при баба му. По удобно ми е, защото ми  е близо до офиса.

Ние пък живеем заедно.

Аз се оказа, че няма да започвам работа до есента /когато се пенсионира свекървата/, така решихме снощи. Но си оставам в темата. Проблема е, че баба ми, която трябва да гледа малката, не може да я разхожда. 
Тези от вас, които разчитат на баби над 70 години как правят?
Моята баба е много здрава и жизнена, но не става за разходка, малката е палавка. Изобщо не иска да стой в количка, а точно пролетта и лятото ако не излиза ще ми отиде на вятъра каляването до момента.
Другият вариант е да ходя на пол.раб. ден /от 14 до 18 часа/, но тогава заплатата е ниска и няма никакъв смисъл. 

Вергилия, моята съседка също не извеждаше децата, поне до известна възраст. Започна да излиза с Косьо някъде след двегодишна възраст. Зорница пък съвсем не я е извеждала, защото я гледаше в период, когато никак не беше добре със здравето. Все пак при мен хубавото беше, че се връщам по-рано от работа и през пролетно-летния сезон често имах възможност да ги извеждам след 17ч.
Сега за Галина съседката ми е обещала, че ще я извежда, когато престане да има нужда от количка. Тъй като смятам да я пусна вече за постоянно на ясла, разчитам, че там ще си играят на двора, когато времето се постопли.

Да ти кажа честно, Зорница много малко боледува, нищо, че си стоеше все вкъщи. Но разбира се, щом държиш на разходките и имаш възможност да останеш още малко в отпуска, това е по-доброто решение за теб!

Лека и ползотврона нова работна седмица, мили майчета! При нас моята майка идва вкъщи да гледа Жожо, но трябва да поясня, че техният апартамент е под нашия Така през деня го води и у тях за разнообразие. За мен това е голямо облекчение, тъй като ми спестява много време в приготвяне на багаж и пътуване сутрин и вечер, а и ако е много студено и снежно навън, не знам как щяхме да се справяме със ситуацията. Живеем на малко "сложно" място и придвижването с кола става леко невъзможно. Аз искам да ви попитам как се справяте с очудването и "нападките" дори понякога на други майки, затова, че сте започнали рано работа. Понякога все още изпитвам вина, поради факта, че изпускам толкова много безценни моменти с детето си. Но от друга страна, животът не винаги ни предоставя свободата наречена "избор". И в един такъв момент някоя майка като ми каже с обвинителен и назидателен тон, че "щяла да си гледа детето поне до три години", ей не ми се доревава , ами не знам какво. Едва ли не съм виновна, че оставям сина си без майка, защото трябва да работя, а не съм си премислила предварително нещата, че ако не работя и аз няма да се справяме. Мисля, че бихме се справили, но с много лишения, които ще ни натоварят психически и изнервят. А и в сегашната криза е късмет,когато имаш хубава и платена работа, поне според мен. А и се успокоявам с факта, че съм полезна и всеки ден се усъвършенствам и научавам нещо, с което един ден ще съм полезна на детето си. Извинявам се за дългия пост, но исках да споделя, а и да чуя вашия опит и мнение.

Флуфи, не си го слагай. Това са хора, които ти завиждат според мен.  че имаш майка, свободна, която живее под вас. че то и аз благородно завидях, като прочетох. 
Това са хора, които не гледат децата си, те просто ги 'вмъкват' в ежедневието си.
Изобщо не си виновна, това са глупости. Защо когато можеш да направиш нещо материално за детето си да го пропуснеш? Какво означава 'мъжа ми печели достъчно' - с деца, поне за мен, няма 'достатъчно', винаги има нужда от още пари.